Самостоятелна книга или поредица?

Все повече ми липсват самостоятелните книги.
В момента има някаква мания да се пишат поредици от по 100 книги. Не че има нещо лошо, но обикновено на някакъв етап се разводняват до степен, че накрая цялата поредица не си струва нито парите, нито времето или мястото, което заема. Поредица от 3 книги - добре. Поредица от 5 книги - приемливо. Но 20? Ай стига бе!
Какво се случи с добрите стари самостоятелни книги!?

Zah, напълно съм съгласна с теб. Да се чуди човек как едно време писателите са успявали в двеста страници да разкажат вълнуващи истории, а сега и 2000 не им стигат.
Аз предпочитам ако е поредица, да е максимум 5 книги и по възможност единичната книга да не е повече от 300-350 страници. Всичко над 400 стр. ме дразни - тежи ми в ръцете и не е удобна за разгръщане, да не говорим че и като форма върви към тухла-четворка.
За самостоятелни книги вече направо не си мечтая. Всичко живо се втурнало да пренаписва Енциклопедия Британика.

Guster написа:

За самостоятелни книги вече направо не си мечтая. Всичко живо се втурнало да пренаписва Енциклопедия Британика.

Ей тва ме изпълни! :lmao:

Самостоятелни книги,или поредици от максимум 5 книги,по възможност издадени в рамките на година-две.Издаваните напоследък поредици приличат на сапунени сериали.Всяка година-нова книга (сезон),началото на историята отдавна е потънало в мъгла,а краят не се вижда и възможността част от читателите да не го доживеят става все по-реална...

Честно казано... не знам. Май и двете. Ако книгата е много добра и няма продължение, ми липсва продължението. Ако пък историята се разтегне супермного в последвалите 5-6 продължения, също не е добре.
Абе, ок съм и с двата варианта. Стига авторът да знае какво прави.

Гласувах и двете. По принцип смятам, че тези модерни романи, вампирски, демонични, вещерски и всякакви подобни, трябва да се ограничават, тъй като в тях варират основно премеждия на от една до двадесет любовни двойки, които се изправят срещу един или няколко обвързани помежду си врагове и във всяка книга се чете едно и също. Изключително досадно става, когато една поредица е двадесет книги и нагоре. Появяват се десетки герои, кой от кой по-специален и надарен, а главните герои придобиват безброй много дарби, сили, умения и какво ли още не, само и само за да остават интересни.
Мисля, че един, достатъчно добър да създаде една интересна книга, автор, може да се справи и с нов проект.
Аз започвам книга от модерната литература само след сверка дали след нея не идват още десетина. Има добри поредици, Хари Потър например, но той е доста далеч от наложилите се в момента вампирски и демонични романи. Това обаче е пример за поредица от повечко книги, която наистина има защо да се разказва на дълго и на широко.
Щом някои от най-известните и продавани автори успяват да разкажат невероятни истории в една книга, значи и вампирските авторки могат да опитат. Факт е обаче, че единични книги в Young Adult жанра почти не се намират, да не казвам, че няма, защото не чета много в този стил и не съм запозната с пълните подробности.

Здравйте,

нова съм, но и аз да се включа в темата.
Както казват - малкото е недостатъчно, многото се разводнява.
Предполагам, че зависи от книгата или поредицата. На всеки му се иска, ако книгата е увлекателна, да има продължение, а пък ако историята не е толкова завладяваща, да бъде по кратка - все пак сме я започнали и поне да я довършим

И двете

Книгата сама по себе си да е самостоятелна, а следващата да няма нищо общо с другата, така че да няма значение коя ще хванеш и ще прочетеш, да не са навързани, ако ме разбирате. (нещо, като братството, всяка книга си е за различен герои, като от време на време се споменава същинската част) И да не са повече от три, защото лично на мен ми втръсва, все пак автора е един и същ и историите горе долу се припокриват.
Държа на самостоятелните книги, да не кажа, че само такива си купувам. :wasnotme:

Гласувах за "И двете", защото има книги, които са завършени без нужда да бъдат продължавани, но има и такива с потенциал за развитие на сюжета и характерите на героите. Предполагам, че такива са историите, които се случват в цялостен и пълнокръвен собствен свят, добре обмислен и съответно добре експлоатиран като декор на действието. Важно е обаче продължението да не надхвърля 3-4 книги.

И аз гласувах за и двете!

Но в интерес на истината ме е страх да започвам поредица на чужди автори в България, защото ме е страх, че може да спре да се издава.

Вече патих с поредицата на Мартин Скот за Траксас.

Харесва ми когато книгите са в поредица но разбира се не прекалено дълга поредица.Харесва ми да научавам как се е развиват нещата за героите от предните книги .

Напоследък много ме развтлнуваха поредиците. Някак си имаш повече време с персонажите и повече можеш да проследиш развитието им персонално, което от една книга поради липсата на обем няма как да се представи така пълноценно. Лично мое усештане Разбира се много зависи от това как пише автора и не всичко да е безмислено пълнене на страници

И в допълнение, книгите сами по себе си да са самостоятелни по отношение на сюжет. Като пример за обратното - Академия за вампири - много харесвам поредицата, но там постоянно имаше резюмета и повторения дълги по няколко страници, което много ме изнервяше

Зависи какво точно разбирам под поредица. Харесвам да ми харесва и да търся. Щом търся, е... значиии... ми харесва?!

Гласувах и за двете! Разбира се дългите поредици не винаги достигат до нас и малко се губи връзката, но пък други си заслужават чакането (какво ще кажете за поредицата "Малори" на Джоана Линдзи например).

Гласувах и за двете. Обичам да чета дълги поредици.

Допадат ми поредиците малко повече тъй като има повече развитие с героите , но само да не са с сто части де иначе става голяма боза .

Аз гласувах и за двете,харесвам поредици защото разбираме и какво се случва с живота не само на главните герои,но пък лошото е,че не винаги издават всички книги или пък чакаме години.Но пък и самостоятелните си имат своите предимства.Хубаво е поредиците да не са от много книги,защото става като сапунен сериал и е досадно.

Гласувах и за двете. Обичам поредиците, но да не са повече от 5-6 книги