Оковите на Дявола

На няколко километра на североизток от най-южната точка на Англия, нос Лизард, се издига много живописно скалисто островче със странното име Менъкълс (англ.- окови). Погледнати от юг, стометровите каменни грамади напомнят на лапа с нокти. Не случайно малкият остров с площ не повече от 1 кв. км. носи толкова зловещо име- в скалите му са се разбили стотици кораби и хиляди хора са загинали във водите на Ламанша.
На нос Лизард се намира изоставената църква “Свети Франциск”. До нея има старо гробище, където са погребани повече от 400 жертви на корабокрушения. Местните жители смятат целия район и особено скалистия остров за омагьосани и никога не ходят на носа и в старинните развалини.
Корнуолската легенда разказва, че по тези места в незапомнени времена живял рибар със сина си. Бащата много пиел и тогава биел момчето. То ненавиждало баща си и се бояло от него. Веднъж след поредния побой то сключило сделка с дявола, който обещал да го избави от неговия мъчител, но срещу това поискал душата на момчето.
Няколко дни след сключването на сделката, бащата се напил и скочил от отвесната скала в бушуващтото море. Момчето разбрало, че това не е станало без намесата на дявола, съжалило за стореното и се покаяло пред местния свещеник. Божият служител опростил греховете му и благословил момчето, но никаква земна сила не можала да се противопостави на самия властелин на ада. В страха си момчето седнало в лодката си и отплавало в морето, наивно надявайки се, че там дяволът няма да може да го настигне. Но сатаната с огромните си ноктести лапи с размерите на хълм хванал момчето с намерението да изтръгне душата му от крехкото тяло. Тогава Създателят помогнал на покаялия се грешник и вкаменил лапата на дявола. Така се появил скалистият остров.
Според легендата дяволът и досега стои под водата и не може да освободи вкаменената си лапа, която е като в окови. Местните жители и рибарите казват, че по време на буря през воя на вятъра могат да се чуят зловещи стенания. Това е прикования дявол, който се опитва да се измъкне на свобода. В гнева си той отмъщава на целия човешки род и потопява корабите, доближили се твърде много до подводния му затвор.
През 1996 г. археологът от Лондонския университет проф. Теодор Джонстън-Тейлър проявил интерес към изоставената църква на безлюдния нос. С група ентусиасти той провел разкопки. Археолозите разчистили пода на църквата, покрит с каменни плочи. Оказало се, че върху тях са изсечени древни писмена. Църквата “Свети Франциск” била построена през 16в., но плочите с изписаните знаци били от много по-ранен период и напомняли на писмената от древните мегалити. Учените стигнали до извода, че на мястото на църквата преди това е имало някаква постройка и каменните плочи са останали от нея.
Местните жители не одобрявали плановете на новодошлите да безпокоят “дяволското място” и вярвали, че върху тях ще се стоварят множество нещастия. И действително, скоро един от археолозите паднал на едно съвсем равно място и си счупил крака, а друг без никаква причина получил силни колики.
Археолозите са били настанили в хотел в близкото село, но веднъж проф. Джонстън-Тейлър и неговият помощник, студент, останали да нощуват в палатка до църквата. Когато изгряла луната, мъжете се събудили от странни звуци сякаш някой се молел или напявал меланхолично. Не можело да се определи откъде идват звуците. Може би идвали направо изпод земята от страната на гробището? На следващия ден професорът изследвал гробището и намерил вход към древна гробница, намираща се под земята. Гробницата била издигната най-малко преди триста години и там лежали мъртви тела, превърнали се в мумии. Много внимателно пренесли някои от телата в лабораторията и там ученият ги изследвал. Станало ясно, че хората са умрели от загуба на кръв, след като им били прерязани гърлата.
Изследователите открили по стените на гробницата странни надписи и рисунки, в това число и обърнат кръст и череп. След консултация със специалист по древна магия професорът стигнал до извода, че някога в гробницата се извършвали черни меси.
Сериозно заинтригуван от историята на местността, професорът изучил огромно количество архивни документи. Той открил, че някога на мястото на църквата “Свети Франциск” е имало древен храм, където се извършвали обреди, посветени на дявола. Целта на обредите, включващи и човешки жертвопринушения, била освобождаването на сатаната от подводния му затвор.
В началото на следващата пролет Джонсън-Тейлър решил да продължи разкопките около църквата и гробището. Той с изненада открил, че телата, останали в гробницата, са изчезнали, а на стената са се появили магически символи на смъртта. При това печатът, поставен на металния люк, затварящ входа на гробницата, не бил повреден. Ако някой е влизал в гробницата, не е ясно как той е проникнал там.
Жителите на съседното село не обичали професора и почти не общували с него. Все пак собственикът на местната кръчма му разказал, че в заведението му понякога се появяват непознати мрачни хора. Те не са приказвали и винаги идват пеша, макар че очевидно са отдалече. След това те отивали към църквата. Местните жители смятат, че тези хора идват за черна меса, която правят под земята, може би в същата гробница. Но никой никога не ги е виждал да минават в обратната посока- от църквата към селото. Възрастните хора разказвали, че съществува цяла система от подземни тунели. Може би непознатите излизат от там.
През следващата година Джонсън-Тейлър отново се върнал, за да изследва църквата и подземията й. И отново в екипа на изследователите започнали да се случват неприятности. На шията на една млада жена се появило червено петно, а след това обривът покрил цялото тяло. Наложило се да постъпи в болница. На други двама от портфейлите им изчезнали кредитните карти. Останалите членове на групата започнали да напускат под благовидни предлози. Останал сам, професорът бил принуден да остави замисъла си и да се върне в Лондон.
След заминаването му се случило нещастие. На съседния на Лизард нос, Фенг Рок, има фар. На 25 май 1997 г. Джон Ричардсън, който работел на фара, се качил на него както обикновено. Повече никой не го е видял. В същия ден изчезнал и братът на Джон. Полицията търсила изчезналите, но не открила никакви следи. В издирването се включили и специалисти от Скотланд Ярд, но прекратили разследването, стигайки до извода, че изчезналите са паднали от скалите в морето в нетрезво състояние. Госпожа Ричардсън се почувствала много оскърбена, тъй като мъжът й никога през живота си не е употребявал алкохол. Местните жители вярват, че за пореден път прикованият към морското дъно сатана е погубил невинни души.
Госпожа Ричардсън се обърнала към медиума Силвърстоун от Фалмут. От сеанса при нея разбрала, че около нос Лизард има проход към паралелен свят, който понякога се отваря. Ясновидката се свързала с духа на Джон и той казал, че е срещнал зли същества от друг свят. Служителите на дявола искали да унищожат фара, за да може да стават повече корабокрушения. Джон отказал да изпълни желанието им и бил отвлечен в паралелен свят.



http://forum.imperiaonline.org