Терминът „лусиден сън" се появява в началото на ХХ-ти век. Дължим го на един холандец на име ван Ийдън, който самият е голям привърженик на този вид сънища. Той забелязва, че тези сънища често се предхождат от две или три нощи, през които той сънувал, че лети, но че главната особеност на всеки лусиден сън е, че сънуващият знае, че сънува. В известен смисъл картината е много реалистична, но от личен опит знам, че невероятното и невъзможното също могат да фигурират в нея, дори и ако в момента на съня тези елементи не изглеждат ни най-малко неуместни.

Доктор Кейт Ърн от Хъл, Великобритания, се посвещава на задълбочено изучаване на лусидните съ­нища. В своята лаборатория на сънищата той прилага нов метод на окулярна сигнализация, който установява връзка между спящия и наблюдаващия го. Друг аспект на неговата работа се състои в това да насърчава появата на лусидните сънища, стимулирайки ги външно с помощта на специален апарат, който той нарича „машина за сънища". Д-р Ърн установява, че тези сънища имат психологически и парапсихологически измерения, много повече отколкото са можели да предположат Юнг и Фройд. Изглежда, след като допускаме, че можем да предизвикаме лусидни сънища, то тогава трябва да е възможно и да ги накараме да реагират на нашата воля. Макар че тези изследвания са още в ненапреднал стадий, те биха могли да се окажат измежду най-значителните от всички, които някога са правени в тази област.

В лусидните сънища се проявяват много нива на нашето съзнание. На едно от тях ние си казваме: „Всичко това е смешно. Това не може да бъде, следователно аз сънувам". Може да приемем, че това е аналитичния подход за преценка на даден сън, в момента, в който човек действително сънува. Огледалният образ би бил поведението, което ни кара да си кажем, когато в живота ни сполети нещо наистина много неприятно: „Това не е истина, скоро ще се събудя и ще открия, че това е само лош сън". Разбира се, ние можем да се събудим от лусиден ясен кошмар, но уви, това не се отнася до реалните ни преживелици!

Извън това съзнателно рационално отношение, тази прозирна яснота може да има и парапсихологи­чески отражения, но освен в случаите, когато сънуващият не е в състояние да го определи като такова, преживяването ще потъне в забрава дълбоко в паметта, заедно с множеството други сънища. Следователно, не е преувеличено да се каже, че дремещият потенциал, съдържащ се в лусидния сън е, огромен, но ключът към отприщването на този потенциал се крие в способността ни да контролираме самия сън. Ако успеем да постигнем това, вероятно ще можем да контролираме и живота си и дори, ако е необходимо, да променяме хода на нашата съдба. Това ни навежда на мисълта за вечния въпрос за свободната воля, която повечето от нас си мислим, че упражняваме или поне до известна степен.



http://magicaura.com

Не знам дали правилно съм разбрала,но става дума за осъзнато сънуване,нали?