Hitskin.com
Живял някога в Липен един юнак на име Томо. Млад бил той, хубав, здрав и силен, но беден. Все по чуждо ходел да работи, а вечер изваждал цафарата и свирел. Свирел така, че чак Пъстрината се заслушвала.
Работата го довела в Криводол. Една неделя излязъл той на селския мегдан да погледа хорото и да послуша техните свирачи. Слушал Томо, слушал, па не се стърпял, извадил цафарата и засвирил. Другите свирачи замлъкнали. Моми и ергени го наобиколили - такава свирня не били чували. Една мома, с двете си дружки, тихомълком си пробила път и застанала отпреде му. Свирката на Томо секнала - такава хубавица той не бил виждал. Тя му хвърлила китка. Това го изумило.
- Какво стана? Що спря? Хайде, посвири ни още малко! - молят го всички.
- Не мога. Ще ми се да поиграя - отвърнал Томо.
Засвирили криводолските свирачи. И се хванал той до момата. Момините ръце парят, а момковите се потят. Нито дума не продумали - само се поглеждали и с поглед всичко си казали. И решили - тя да му пристане.
Преди залез слънце във върбалака я чакал той. И дошла тя запъхтяна. Прегърнали се двете птички и после тръгнали все в страни от пътя, да не ги видят. Слънцето засмяно ги плискало в лицата, а те грейнали от радост бързали да го настигнат. И стигнали до рекичката, която идвала отгоре, откъм дълбоките урви. Била придошла тя и нито мож я прескочи, нито мож я прегази. Препречила пътя им, а слънцето вече се скрило.
И започнал Томо да прегъва дърветата от единия бряг до другия. Мъчил се, потил се и мост от дърветата направил. Пръв минал той - да го опита. В този миг конски тропот от брега долетял.
- Бягай, Томе, спасявай се! Баща ми е зъл, ще те убие! - изпискала момата.
А бащата, разярен, я ударил с камшик през устата:
- Кучка ниедна, рода ми ще посрамиш! По свирджия си побесняла!
И я подбрал с камшици пред конете.
Какво станало по-нататък с Томо и момата, легендата нищо не казва. Но от тогава годините слели Томо-момин в Томин мост, та до днес.
Сегашният Томин мост е построен през 1915 г. от дядо Йофан - австрийски поданик, а италианец по народност.
http://www.bulgariatour.org
Работата го довела в Криводол. Една неделя излязъл той на селския мегдан да погледа хорото и да послуша техните свирачи. Слушал Томо, слушал, па не се стърпял, извадил цафарата и засвирил. Другите свирачи замлъкнали. Моми и ергени го наобиколили - такава свирня не били чували. Една мома, с двете си дружки, тихомълком си пробила път и застанала отпреде му. Свирката на Томо секнала - такава хубавица той не бил виждал. Тя му хвърлила китка. Това го изумило.
- Какво стана? Що спря? Хайде, посвири ни още малко! - молят го всички.
- Не мога. Ще ми се да поиграя - отвърнал Томо.
Засвирили криводолските свирачи. И се хванал той до момата. Момините ръце парят, а момковите се потят. Нито дума не продумали - само се поглеждали и с поглед всичко си казали. И решили - тя да му пристане.
Преди залез слънце във върбалака я чакал той. И дошла тя запъхтяна. Прегърнали се двете птички и после тръгнали все в страни от пътя, да не ги видят. Слънцето засмяно ги плискало в лицата, а те грейнали от радост бързали да го настигнат. И стигнали до рекичката, която идвала отгоре, откъм дълбоките урви. Била придошла тя и нито мож я прескочи, нито мож я прегази. Препречила пътя им, а слънцето вече се скрило.
И започнал Томо да прегъва дърветата от единия бряг до другия. Мъчил се, потил се и мост от дърветата направил. Пръв минал той - да го опита. В този миг конски тропот от брега долетял.
- Бягай, Томе, спасявай се! Баща ми е зъл, ще те убие! - изпискала момата.
А бащата, разярен, я ударил с камшик през устата:
- Кучка ниедна, рода ми ще посрамиш! По свирджия си побесняла!
И я подбрал с камшици пред конете.
Какво станало по-нататък с Томо и момата, легендата нищо не казва. Но от тогава годините слели Томо-момин в Томин мост, та до днес.
Сегашният Томин мост е построен през 1915 г. от дядо Йофан - австрийски поданик, а италианец по народност.
http://www.bulgariatour.org
