Стане ли дума за моето родно село Лиляче, в съзнанието на мнозина изпъква една чудна природна даденост, наречена Божия мост. Него най-добре можем да разберем, осъзнаем и оценим като тръгнем по Божимостий-ското дефиле. Целият му район е богат с извори, които бликат от Понора, минават през Хайдушки, Кошевски дол, Гравин дол...

Божимостийското дефиле започва от Каменния рид на старото училище и стига чак до Божия мост.Стъпваме по сипеите, а погледът ни обхваща мъгливия силует на Веслец и Каров дол, събрали своите малки ручейчета да се стичат към Жабокрък и да се удрят в твърдите скали на Божия мост.
Буйните им води се завъртат в дълбокия вир и намират скалните теснини - скрият се под моста, за да се покажат по-надолу и потекат по дефилето спокойно и уверено...

Над този Каров дол в един горещ летен ден на 1916 година се изсипал такъв порой, че завчас вдигнал малката воденичка и къщите на Цеко Бункалски и Анто Радин. Това е могла да направи малката рекичка...

Такива наводнения са ставали и преди. Когато реката се разбунтувала, отнасяла всичко по пътя си. Отнасяла всички мостове - дървени и други, които-хората били изградили на нея. Оставал само един - извисявал се горд и непоклатим Божият мост. Затуй ли, че не от човешка ръка, а от невидим природен феномен е сътворен, затуй ли, че столетия реката, колкото и да се бунтувала не могла да го повали, носи името на твореца - "Божи мост"?...

"Само добрата и силна десница на преизпълнения с любов към човеците християнски Бог може да сътвори такова природно чудо!" - тъй си мислели хората и затуй навярно му дали това име.
Някога цялата околност на Божи мост е била обрасла във вековни гори. Тръгне ли надолу по Божимостийското дефиле, реката се врязва в карстовете скали. Хиляди години са били необходими, докато се създаде този природен феномен. С него се свързват легендите и преданията за цар Константин и царица Елена...

Живели те някога в този край сред недостъпните скали и пещери - с разкошни зали, сухи и свежи. Не случайно на това място е срещала златния изгрев, според легендата, царицата. На площадката и излъчето платно тънкосвилено тъкала...

Каменните сводове на моста и колоните се издигат на стотина метра височина и образуват такива гигантски тавани и слънчеви царски зали, че едва ли случаен посетител или пътник могат да скрият възторга и възхищението си от тази неземна чудатост. И в своето възклицание всеки ще си спомни и разказва приказните легенди и тъй от уста на уста те ще се предават от поколение на поколение.




http://www.bulgariatour.org

Mного ми се иска да го посетя това чудно място..

Много интересно място е наистина. Както си слизаш по едно хълмче.... завиваш с пътя и изведнъж виждаш от къде си минал преди малко - точно над въпросния голям и хубав свод Но е страхотно иначе!