Между девствените борови гори и стръмните скали на Врачанския Балкан може да се види една възхитителна рожба на камъка и водата - най-високият водопад в страната - Скакля.

От сто четирдесет и един метра височина "скача" напролет буйната, бистра вода, за да се разприска, неукротима, в подножието.

През лятото водата намалява, но пръските й, падащи вълнообразно надолу по високата отвесна скала, пречупват слънчевите лъчи в приказните цветове на дъгата.

Не по-малко красив е водопадът през есента и зимата -цели пет месеца водата му замръзва в най-невероятни и причудливи ледени образувания.

"Красив, като легендата за него!" гордеят се врачани и с радост разказват за това, как прелестният водопад получил своето име - "Скакля".

...Било към края на турското робство. Покрай водопада минала турска потеря. Уморените воини замръкнали в подножието му. Там прекарали нощта. Изгряла златна зората и позлатили първите слънчеви лъчи пенливите и скокливи води тъй, че смаян от тази невиждана хубост, пашата възкликнал: "Машала... Скакля". Напомнила му омайната гледка за една ханъма от неговия харем, за една ханъма -балканджийка...

Тъй безименният дотогава водопад бил кръстен от турчина с гальовното име "Скакля".




http://www.bulgariatour.org