Тиара Букс: Остават броени дни до обявяването на официалната дата на излизане на най-новата ни книга - "Влюбен до безумие" от Рейчъл Гибсън. На вниманието на нашите читатели, предлагаме цитат от романа, върху който екипа ни работи усърдно и с много любов, и който вярваме ще хареса на всички ви много! Очаквайте повече информация за книгата и още цитати през следващите дни.

– Здравей – извика тя. Той не каза нищо, просто стоеше там. Едната от големите му ръце припряно чешеше главата на Дюк, докато сивите му очи я гледаха. Тя се пребори с опасенията, които я гъделичкаха под лъжичката, когато застана на няколко крачки пред него. – Разхождам кучетата на Хенри – каза тя и отново бе удостоена с мълчание и твърд, бездънен поглед. Той беше по-висок, отколкото си го спомняше. Главата й едва достигаше рамото му. Гърдите му бяха по-широки. Мускулите му по-големи. Последнит път, когато стоеше толкова близо, той бе пребърнал живота й с краката нагоре и го бе променил завинаги. Тя мислеше, че Ник е рицар в блестящи доспехи, каращ леко очукан Мустанг. Но беше сгрешила.
Той беше забранен за нея през целия й живот, а тя бе привлечена от него, като насекомо към светлина. Дилейни бе добро момиче, копнеещо да бъде освободено, и всичко, което той трябваше да направи, бе да я повика с пръст и да изрече три думи. Три провокативни думи от устните на едно лошо момче.
– Ела тук, диваче – беше казал, и душата й отвърна с твърдо да. Чувството бе, сякаш той се вглеждаше дълбоко в нея, зад фасадата, в истинската Дилейни. Бе на осемнадесет години и бе ужасно наивна. Никога не й бе позволено да разпери крила, за да диша сама, и Ник беше като чист кислород, който влизаше направо в главата й.
Но тя бе платила за това...