Съвременният Лондон се управлява от магьосниците. Но истинският източник на силата и могъществото им са подчинените на тяхната воля магически същества.
Един ден младият чирак на Артър Ъндъруд, Натаниел, тайно призовава древния сприхав джин Бартимеус. Задачата, която получава Бартимеус, не е лесна - той трябва да открадне от Саймън Лавлейс могъщия Амулет на Самарканд.
Не след дълго Бартимеус и Натаниел са въвлечени в ужасяващ водовъртеж от магьоснически интриги, бунтове и убийства. Ненадминатата жестокост и амбиции на Саймън Лавлейс ще поставят на изпитание дори многовековните умения и хитрини на неуморимия Бартимеус и ще дадат на Натаниел първите незаменими житейски уроци.



- не знам как ви звучи тази анотация на първата книга от  „Трилогия за Бартимеус“. На мен ми прозвуча като нещо любопитно, но не уникално. Когато я зачетох, си промених мнението. Това е страхотна книги!
Историята на едно малко момче, на един чирак на магьосник, изпълнен с ентусиазъм и с повече човещина от присъщата на магьосниците в този свят. Те са студени, амбициозни, самовлюбени политици, лавиращи за още власт и управляващи гигантската Британска империя с помощта на своите роби - създанията от Другото място. Те са дяволчета, джинове и всякакви други същества...
Едно от тези същества е другият главен герой на книгата - Бартимеус. Джин на пет хиляди години, в чийто списък от господари се нареждат цар Соломон, великия египетски магьосник Птолемей и още стотици... Страхотно е да видиш нашия свят и другите герои през очите му! А коментарите му под линия те карат да се хилиш дълго. :P
Малкият Натаниел е изпълнен с амбиция да се докаже, а джинът Бартимеус - единствено от желанието да се отърве от поредната си служба на Земята. Но преди това ги чакат доста приключения...



„Амулетът на Самарканд“ има съвсем затворен финал и спокойно можете да останете дотук. Но следващите книги също са страхотни. Героите се развиват - Натаниел пораства, патилата на Бартимеус го променят (особено в третата книга), а от втора книга нататък се появява и трети главен герой - смелата и бунтуваща се срещу несправедливостите и властта на магьосниците обикновена Кити, която доста ще се постарае, докато намери правилният метод за борба.



В тези книги има много неща, които могат да харесат на човек - светът, нивата на съществуване и виждане в него, магическите същества, историята и какво ли още не. Но на мен най-любимото нещо си ми остана демона... кхъ, пардон, джина Бартимеус и всяка глава от негово име ми ставаше любима още от първия ред.

Тази поредица я изчетох по градинките с количката. Стори ми се, че е книга от типа юношеска литература, но си я изчетох с голямо удоволствие.

Това, имено това се превърна в най-любимата ми поредица, най-любимите ми три книги след "Граф Монте Кристо" (която всъщност е със сантиментално значение за мен). Книгите ги изчетох на един дъх, почти за по-малко от седмица, а нямах желание да свършван, беше ми толкова приятна компанията на Бартимеус с неговите иронични забележки, с неговия хаплив тон, с бележките под линия, което е най-отличителната черта на Джонатан Страуд и с което то йтрябва да се гордее. Книгите са невероятни, увлекателни имакар да се считат към юношеската литература, могат да бъдат, не, мога да се превърнат в страст и за много по-възрастните...Малко трудно ще изразя колко ги обичам, но щом ги прочетох по веднъж не се сдържах и ги прочетох повторно, уви, в електронен вариант, но това не пречи в бъдеще да си ги взема.
А също да добавя и за четвъртата книга -"Пръстенът на Соломон", която всъщност е нещо като предистория или по-точно историята на Бартимеус, докато е строял храма на Соломон - чета си я в момента, бавно, защото преводът на руски куца, но е още по-наситена от към хумор и сакразъм, с които джинът Бартимеус е популярен сред враговете си, просто няма равен!

О-о-о, хора, ако знаете как се зарадва на коментарите ви! :bigsmile: Тази поредица около мен никой не я е чел, периодично се опитвам да зарибя някого и все не ми се получава. Не знам защо, явно има много детски вид или хората са се преситили от фентъзи трилогии с магьосници и демони - а тази е наистина МНОГО добра и си струва четенето. Радвам се, че и вие я харесвате като мен.
За "Пръстенът на Соломон" - когато питах в ИнфоДАР, ми казаха, че няма достатъчен интерес и затова засега не предвиждат да я издават на български език. :( Та явно четенето на руски, английски или някой друг език си остава единственият вариант.

Бартимеус ми е любимец,прочето 3 книги на един дъх.Сега разбирам че има и 4 книга,много бих искала да я прочета но едва ли ще стане след като издателството не смята да я издава :(

След прочетените коментари, смятам и аз да я чета, напомня ми на поредицата за демона Аззи от Роджър Зелазни и Робърт Шекли. Дано да не е прекалено юношеска - от типа на Хари Потър.

Трилогията за Бартимеус е супер .На фона на мрачния Лондон изпъква хумора на Бартимеус.И когато не съм в меланхоличен период-препрочитането на поне едната книга ,заедно със смеха ми ме карат да се чувствам добре.
Жалко че не е преведена четвъртата книга за Бартимеус-Пръстенът на Соломон.Намирам я на руски,но удоволствието при четенето се губи