Отговорите на Аш за Мери Джентри:
Здравей, нека да започнем както подобава, за да могат потребителите да разберат малко повечко за хората, които се крият зад стените на форума. Представи ни се с няколко думи.
Уф! Хм! Ми-и-и... (няколко думи
)
Иначе сериозно: Казвам се Зорница. Повече думи може да откриете тук. Там може да питате и каквото ви хрумне.
Как започна всичко? Къде откри форума и защо се регистрира в него?
Vania е виновна! На нея се сърдете. Тя ме откри в блога ми, после ми направи реклама във форума. Аз като наивна любопитна душица реших да проверя къде ме рекламират. После взех, че се застоях...
Имаше ли някакво желание още в началото да се включиш към екипа? Какво те подтикна към това?
Ами не. Аз и сега съм част от екипа, само заради преводите, които правя. А започнах да ги публикувам тук, защото е малко глупаво да превеждам нещо, а да си го държа вкъщи под дюшека. Реших да го споделя тук и така се почна...
Кое те привлече в преводите на нови книги? Да си преводач си е тежка работа, и отговорна. Ти какво мислиш по-въпроса?
Ох! Ами всъщност поредицата "Мери Джентри" отдавна вече не е нова. По-скоро вече е в графа "отлежало".
Иначе започнах да превеждам по малко странни причини. Доста четях и предимно на английски. Опитвам се и да пиша, предимно на български. Но покрай толкова четене на английски, в един момент личното ми творчество взе да ми идва по-често на английски. И реших, че така няма да го бъде и някак ще трябва да си обогатя/припомня българския. Това обикновено се прави с четене, но аз - нали съм си шашавица - реших да го правя превеждайки. Това е добър способ, понеже наистина ти се налага да мислиш за думи и изрази, да се ровиш из речници, да търсиш синоними и какво ли още не... И така се почна с превеждането. Отделно по-късно намирах произведения, които толкова ми харесваха, че просто пръстите ме сърбяха да ги споделя на български. Имам и много моменти, когато четейки, се усещам, че мислено правя превод на книгата, чудя се как би прозвучало нещо на български. Внимавайте с превеждането - води до трайни изкривявания!
Иначе, верно не е леко. Има моменти, когато се чудя защо го правя. Налага се да имаш доста добра обща култура, знания в специфични области, в която е книгата. Богат речник, прилична езикова култура. Отделно за добрия превод си трябва и да имаш някакъв писателски талант. Да съумяваш да подбереш точните думи и изрази, да запазиш и предадеш стилът на автора, собствения глас на персонажите. Истина е твърдението, че преводачът става съавтор на произведението. Отговорността не е малка, от теб зависи, дали хората ще разберат и оценят подобава книгата. Дали ще усетят майсторството на автора. При поредиците с по-засукана терминология един вид налагаш разни термини, имена, начин на изписване дори. Налага се да правиш сложни избори, като да се придържаш към вече наложени по един или друг начин имена и термини или, в интерес на съдържанието и стила, да използваш нови такива.
Трудно е и когато се налага да редактираш автора. И отново е нееднозначно правило, дали като преводач трябва да се опитваш да поправяш някои грешки, или да предаваш едно към едно текста. Отделно се налага да слагаш бележки под линия, в които трябва сам да прецениш дали, как и доколко да поясняваш части от книгата. Това е особено важно за мен, превеждайки книги за по-млади читатели - децата се учат от книгите. В едно с удоволствието, книгата учи на термини, изрази, обогатява общата култура, езиковото богатство. Отговорностите на преводачите са много.
Аз много се дразня на калпави, куци преводи. Човек като се захваща с нещо, особено толкова отговорно, трябва да си напъва задника. Иначе няма смисъл. Не обичам и оправдания - е, ама аз нали за без пари. Е, и като е за без пари значи ли, че трябва да се излагаш? Ясно е, че всички сме повече или по-малко любители. Никой не се е родил научен, и всеки ден, с всеки параграф, човек се учи и задобрява. Но за целта, трябва да влагаш старание и любов към превода и читателите. Трябва да уважаваш хората, посегнали към труда ти, дори и да не заплащат за него. Ако им поднасяш превод, направен с максимално старание, то е логично и да получиш и уважение и признателност. Но ако претупваш работата, лъжеш и себе си, и читателите и в крайна сметка никой не печели от това. Както се казва, аз винаги мога да ви преразкажа какво се случва, защо да се морим и вие и аз. Нали четем именно заради точните думи, точния изказ и стил?
Горното се отнася и за издателствата. Дори в много по-голяма сила, защото те действително печелят, от преводите на книги. Случва ми се често, особено след като сама започнах да превеждам, да намирам грешки в превода, неточности и признаци на явно безхаберие от преводач и редактор. Така литература не се издава, не се печелят почитатели и клиенти. В един момент до такава степен се отвратих от родното книгоиздаване, че спрях да купувам книги на български и в момента чета предимно на английски. Но за съжаление, много хора нямат достатъчно познания и възможност да четат в оригинал. И поради това българските издателства са много длъжни на читателите си.
Както може би знаете, работя без редактор и коректор. Налага се сама да износвам цялата отговорност, и да минавам доста повече пъти през текста. Това често е един от най-трудните ми моменти. Първо, аз никога не превеждам на прима виста - държа да прочета книгата, за да мога по-точно да пресъздам текста, в зависимост от сюжета и т.н. Някои думи и изрази могат да бъдат преведени точно и правилно чак след прочитане на цялата книга, защото имат специфични значения спрямо историята. Та почвайки превод, задължително съм чела поне веднъж текста. После пак го чета, превеждайки. После следва поне още един прочит при редакция... Често докато стигнете да четете поредната глава, аз съм минала 4-5 пъти през нея. Е, именно затова се опитвам да превеждам от време на време разни откъси, разкази, други книги. Понякога намразвам и автор, и герои, и всичко с тези мъчителни повторения и препрочитания.
Ако искате да ви споделя някаква информация "от кухнята". Превеждам когато съм в настроение, много мързелив и непостоянен човек съм. Средно ми отнема по около час на стандартна страница. Някои вървят по-бързо, други - не съвсем, но средно е толкова. Започнах да превеждам, като разделях монитора на две (просто в два прозореца съм отворила оригинала и превода и съм ги натъкмила в две половини). Напоследък се усещам, че ми е по-лесно да си копирам оригиналния текст и параграф по параграф да добавям превода след него. После минавам още веднъж прочитайки параграф-превод, редактирам, ако се налага, и затривам оригиналния параграф. И после минавам още веднъж по текста - чета и форматирам текста визуално. За сега ми се струва малко по-удобен вариант, но да видим...
Защо избра точно тази поредица /Лоръл К. Хамилтън - Мери Джентри #1 - "Целувка от сенки"/ за превод? Какво те впечатли в нея?
Ами, харесвах Лоръл К. Хамилтън. Много харесах Анита Блейк, но когато изчетох каквото открих за нея, докато чаках подхванах Мери. Мери е много по-различна психологически от Анита. Един вид, Мери е контрапункт на доста от чертите на характера на Анита. Отделно в еротично/романтично отношение Мери си е книга за възрастни. И все пак личи стилът на авторката, изразите, нахакаността. В Мери има много повече красота, магия, очарование. Поставени са и някои много важни въпроси на тема расизъм, сексизъм и всякакви други -изми. От една страна поредицата е лековато и горещо дамско четиво, но от друга - доста сериозна книга, с интересни, многопластови герои и много приличен сюжет.
Направи ми приятно впечатление и един вид се зарибих и по тази поредица. После, когато избирах какво да превеждам, избрах Мери най-вече, защото не смятах, че в България ще се намери издател, който да я издаде. По доста причини. Та, от една страна реших, че е ок да превеждам книгата - не очаквах по средата да вземат да я издадат и да се окажа с напразен превод. От друга страна исках да споделя книгите с повече хора. Повечето ми познати и приятели не четат художествена литература на английски. Ако исках да ги запозная с Мери, се налагаше да намеря превод. И така се почна. По малко, по малко... вече няколко години. Да, бавно е, но имах и доста дълго прекъсване.
Оправдаха ли се очакванията ти за избора? Какво мислиш на този етап?
От една страна - знаех с какво се захващам
Чела съм както казах книгите. Мери не ме изненада.
Иначе - еми, с моя крив късмет си избрах неволно доста сложна книга. Има много термини и наименования от различни митологии. Доста от тях не са наложени вече в български преводи, а някои са според мен погрешни. Келсткия и Галския диалекти са много трудни и звученето на думите, няма нищо общо с изписването им. Ама наистина нищо. Налагаше се да се ровя из транскрипции, да търся звукови записи, само и само да знам какво да напиша.
Трудни са и различните магически елементи - самата терминология не е чак толкова наложена в България. Повече се среща сред компютърни игри, където не е преведена, та хората я използват на английски. Странно е да се опитваш да намериш точен израз на български за нещо, което разбираш и познаваш отдавна, но никога не си се опитвал да преведеш...
Отделно секс-сцените... Ами, едно е да ги четеш, друго - да ги превеждаш. Рядко съм чела детайлно описани такива сцени на български. Повечето са били на малко по-народен и простоват език. А тук се налагаше да пиша на по-високо художествено ниво. Проблем! И към момента са ми трудни и ги ненавиждам на моменти. Но, какво ли не правим за читателите
Иначе открих и много особености за самата книга. Когато съм я чела не съм им обръщала внимание, но при превода ми се набиха в очи разни грешки на авторката. Някои особености на стила й, показващи как и тя постепенно се е учила да пише. Самият й изказ се подобрява с книгите. Отделно се налагаше да редактирам тук-таме някои досадни повторения и т.н. В общи линии преводът се оказа полезен и откъм писателска гледна точка. Научих се на някои добри похвати, отчетох и какво трябва да избягвам с личното си творчество.
На този етап мисля, че ме чака още много работа. Много искам да завърша книгата, а дори не ми се замисля за следващите. Като цяло - по средата на пътя съм и се ритам по задника да продължавам напред.
Имаш ли някакви планове за предстоящи преводи? Кои са те?
В момента превеждам още една поредица. "Тъмните сили" на Кели Армстронг. Но нея май най-сетне ще я издадат на български, та не е ясно какво ще стане. Превеждам някой и друг разказ на Лоръл. Превеждам откъси от книги, за които пиша рецензии в блога си. Включих се и в екипа, превеждащ "Магьосници на елементите", но там съм само за малко...
Рецензиите в блога също се нуждаят от време и усилия...
Последно се опитвах да превеждам наобратно. Мое лично творчество писано на български към английски. Мъка!
Иначе се надявам скоро да ми остане време, сили и желание за повече лично творчество. Имам много идеи, някои са започнати, дано ги реализирам.
Нека да минем на нещо по-любопитно. Би ли споделила любимия си цитат или цитати от превода си. Защо точно тях?
Рядко имам цитати, които да наричам любими. Повечето са на английски. Специално в Мери, нямам спомени за такива, които специално да съм запомнила или отбелязала.
Но бих ви споделила историята превода на един израз, който подозирам няма да забравя никога. При първия сблъсък на Мери с Нощните кикимори има една такава размяна на думи:
Та в тези две изречения има цели 3 бележки под линия. Най-забавната бе тази за Стенли. При прочита съм пропуснала тотално този израз. Но нямаше как да го мина при превода. А нямах идея кой или какво, по дяволите, е Стенли! Ужас! Представете си как се търси по точен израз, по частично съвпадение или друга подредба на думите. Като да търсиш игла в купа сено. Отне ми около 2 часа непрекъсната работа и много усилия. Най-сетне го открих, къде с късмет, къде с умение и упорство. Похилих се! За какво иде реч? Е, това ви оставям да прочетете сами в превода.
Можеш ли да подхвърлиш някой спойлер какво се случва по-нататък в книгата/поредицата или не си запозната с нея?
Ха-ха! Спойлери, джанти и шибидаси! Ами хайде от мен да мине – реално цялото приключение на Мери и проблемите й с Кралица Ондейъс се разрешават, чак в 7-ма книга. И според мен има много приятен край. Е, Лоръл, за съжаление, продължава и след това, но там вече аз пасувам и не съм чела следващата книга. Говори се, че е доста разочароваща. Това става ли за спойлер?
Ето ви друг: Има много секс. С много и различни мъже. Понякога с повече от един. Някои от тях са с доста „екзотичен” външен вид.
Стига ли ви толкова?
Няма да разпитвам много-много за други подробности, но кажи ни на кратко кой герой ти е любим и защо? Свързваш ли някой от персонажите със себе си?
Ами любимия ми герой е Кураг – Кралят на гоблините. Това е много странен избор, но защо ще научите сами по-късно в поредицата. Той ми харесва със съчетанието на гротескна грозота, на чудовищност и грубост с нежност, интелект, доброта. Много сложен образ е, чудесно изграден и описан. Определено е попадение и поздравявам авторката за него. Отделно за мен Кураг е един от най-емблематичните представители на феическия свят на книгата. Много точно превъплъщава същността на феите, освен това изразява и много от тезите, които се прокарват в романите.
Иначе, ако трябва да се включа в традиционното заплюване на мъже, харесвам най-много Мистрал. После Шолто и Дойл. А за да ви объркам още повече бих добавила и Холи и Аш (Зеленика и Ясен). Много мъже, много нещо – трудно се избира, но пък има за всички
Честно казано, не се откривам сред героите. Ако трябва да си избера най-близък до характера ми герой, то вероятно трябва да бъде Кито. Кой е той ли? Не казвам!
Имаш ли любима картинка и песен, които свързваш с книгите? Би ли ни ги показала?
Отново трябва да ви разочаровам. Нямам любима песен, която да свързвам с поредицата. Рядко слушам музика, докато чета или превеждам. Не се сещам и за някакви специални песни, които да свързвам с книгите.
Нямам и специални изображения. Като цяло харесвам кориците. Особено тази на 6-та книга – „A Lick of Frost”.
Нека да те попитам и няколко въпроса, по-лични. Ако може, разбира се? Как успяваш да вместиш времето за превод в личния си живот. Отделяш ли някакво по-специално време за него, или се занимаваш само, когато имаш възможност?
Ами трудно се вмества понякога. Семейството и домакинството си иска своето. Често изоставам и с превод, и с къщна работа. Личното творчество страда най-много, защото за него ми трябва повече спокойствие и малко по-специална умствена нагласа. Но се опитвам да заделям време за преводи, поне по няколко часа седмично. Като цяло обаче съм много непостоянен и разпилян човек. Рядко успявам да следвам графика и изискванията, които си налагам.
Е, мисля, че това е всичко. И като за последно какво би пожелала на форума, на екипа, на потребителите? Ако искаш да споделиш или кажеш нещо, можеш да го направи сега.
Ами пожелавам успех на останалите преводачи и редактори. Пожелавам ви верни и взискателни читатели. Дано преводите стават все по-добри, а почитателите – повече.
На читателите бих пожелала да четат повече, по-интересни и по-добри книги и преводи. И дано и издателите вложат повече усилия в по-добри преводи на по-добри книги.
Бих посъветвала всички читатели да бъдат малко по-взискателни към това, което четат. Да подбират и книги, и автори и преводи. Единствено така ще може да се вдигне нивото на предлаганото от издателите. Пак да си кажа – четенето е повече от историята. Трябва да ценим и стила, и красотата на езика, майсторството на автор и преводач, да не забравяме и редакторите... Книгите трябва освен да ни забавляват, но и да ни обогатяват, да не забравяме и ограмотяват. Препоръчвам на всички да искат повече, за да могат да получават повече...
На изпроводяк да си кажа – не обичам куртоазните благодарности. Искам преводите ми да бъдат ценени, не заради съществуването им, а заради качествата им. Намирайте ми грешки – така знам, че четете внимателно. Аз обичам да споря за превод на думи и изрази, а понякога дори признавам, че греша Обсъждайте героите и сюжета в съответните секции. Това е правилният за мен начин да покажете, че харесвате поредицата и да ме стимулирате да продължавам да превеждам.
______________________________
Здравей, нека да започнем както подобава, за да могат потребителите да разберат малко повечко за хората, които се крият зад стените на форума. Представи ни се с няколко думи.
Уф! Хм! Ми-и-и... (няколко думи
)Иначе сериозно: Казвам се Зорница. Повече думи може да откриете тук. Там може да питате и каквото ви хрумне.
Как започна всичко? Къде откри форума и защо се регистрира в него?
Vania е виновна! На нея се сърдете. Тя ме откри в блога ми, после ми направи реклама във форума. Аз като наивна любопитна душица реших да проверя къде ме рекламират. После взех, че се застоях...
Имаше ли някакво желание още в началото да се включиш към екипа? Какво те подтикна към това?
Ами не. Аз и сега съм част от екипа, само заради преводите, които правя. А започнах да ги публикувам тук, защото е малко глупаво да превеждам нещо, а да си го държа вкъщи под дюшека. Реших да го споделя тук и така се почна...
Кое те привлече в преводите на нови книги? Да си преводач си е тежка работа, и отговорна. Ти какво мислиш по-въпроса?
Ох! Ами всъщност поредицата "Мери Джентри" отдавна вече не е нова. По-скоро вече е в графа "отлежало".
Иначе започнах да превеждам по малко странни причини. Доста четях и предимно на английски. Опитвам се и да пиша, предимно на български. Но покрай толкова четене на английски, в един момент личното ми творчество взе да ми идва по-често на английски. И реших, че така няма да го бъде и някак ще трябва да си обогатя/припомня българския. Това обикновено се прави с четене, но аз - нали съм си шашавица - реших да го правя превеждайки. Това е добър способ, понеже наистина ти се налага да мислиш за думи и изрази, да се ровиш из речници, да търсиш синоними и какво ли още не... И така се почна с превеждането. Отделно по-късно намирах произведения, които толкова ми харесваха, че просто пръстите ме сърбяха да ги споделя на български. Имам и много моменти, когато четейки, се усещам, че мислено правя превод на книгата, чудя се как би прозвучало нещо на български. Внимавайте с превеждането - води до трайни изкривявания!
Иначе, верно не е леко. Има моменти, когато се чудя защо го правя. Налага се да имаш доста добра обща култура, знания в специфични области, в която е книгата. Богат речник, прилична езикова култура. Отделно за добрия превод си трябва и да имаш някакъв писателски талант. Да съумяваш да подбереш точните думи и изрази, да запазиш и предадеш стилът на автора, собствения глас на персонажите. Истина е твърдението, че преводачът става съавтор на произведението. Отговорността не е малка, от теб зависи, дали хората ще разберат и оценят подобава книгата. Дали ще усетят майсторството на автора. При поредиците с по-засукана терминология един вид налагаш разни термини, имена, начин на изписване дори. Налага се да правиш сложни избори, като да се придържаш към вече наложени по един или друг начин имена и термини или, в интерес на съдържанието и стила, да използваш нови такива.
Трудно е и когато се налага да редактираш автора. И отново е нееднозначно правило, дали като преводач трябва да се опитваш да поправяш някои грешки, или да предаваш едно към едно текста. Отделно се налага да слагаш бележки под линия, в които трябва сам да прецениш дали, как и доколко да поясняваш части от книгата. Това е особено важно за мен, превеждайки книги за по-млади читатели - децата се учат от книгите. В едно с удоволствието, книгата учи на термини, изрази, обогатява общата култура, езиковото богатство. Отговорностите на преводачите са много.
Аз много се дразня на калпави, куци преводи. Човек като се захваща с нещо, особено толкова отговорно, трябва да си напъва задника. Иначе няма смисъл. Не обичам и оправдания - е, ама аз нали за без пари. Е, и като е за без пари значи ли, че трябва да се излагаш? Ясно е, че всички сме повече или по-малко любители. Никой не се е родил научен, и всеки ден, с всеки параграф, човек се учи и задобрява. Но за целта, трябва да влагаш старание и любов към превода и читателите. Трябва да уважаваш хората, посегнали към труда ти, дори и да не заплащат за него. Ако им поднасяш превод, направен с максимално старание, то е логично и да получиш и уважение и признателност. Но ако претупваш работата, лъжеш и себе си, и читателите и в крайна сметка никой не печели от това. Както се казва, аз винаги мога да ви преразкажа какво се случва, защо да се морим и вие и аз. Нали четем именно заради точните думи, точния изказ и стил?
Горното се отнася и за издателствата. Дори в много по-голяма сила, защото те действително печелят, от преводите на книги. Случва ми се често, особено след като сама започнах да превеждам, да намирам грешки в превода, неточности и признаци на явно безхаберие от преводач и редактор. Така литература не се издава, не се печелят почитатели и клиенти. В един момент до такава степен се отвратих от родното книгоиздаване, че спрях да купувам книги на български и в момента чета предимно на английски. Но за съжаление, много хора нямат достатъчно познания и възможност да четат в оригинал. И поради това българските издателства са много длъжни на читателите си.
Както може би знаете, работя без редактор и коректор. Налага се сама да износвам цялата отговорност, и да минавам доста повече пъти през текста. Това често е един от най-трудните ми моменти. Първо, аз никога не превеждам на прима виста - държа да прочета книгата, за да мога по-точно да пресъздам текста, в зависимост от сюжета и т.н. Някои думи и изрази могат да бъдат преведени точно и правилно чак след прочитане на цялата книга, защото имат специфични значения спрямо историята. Та почвайки превод, задължително съм чела поне веднъж текста. После пак го чета, превеждайки. После следва поне още един прочит при редакция... Често докато стигнете да четете поредната глава, аз съм минала 4-5 пъти през нея. Е, именно затова се опитвам да превеждам от време на време разни откъси, разкази, други книги. Понякога намразвам и автор, и герои, и всичко с тези мъчителни повторения и препрочитания.
Ако искате да ви споделя някаква информация "от кухнята". Превеждам когато съм в настроение, много мързелив и непостоянен човек съм. Средно ми отнема по около час на стандартна страница. Някои вървят по-бързо, други - не съвсем, но средно е толкова. Започнах да превеждам, като разделях монитора на две (просто в два прозореца съм отворила оригинала и превода и съм ги натъкмила в две половини). Напоследък се усещам, че ми е по-лесно да си копирам оригиналния текст и параграф по параграф да добавям превода след него. После минавам още веднъж прочитайки параграф-превод, редактирам, ако се налага, и затривам оригиналния параграф. И после минавам още веднъж по текста - чета и форматирам текста визуално. За сега ми се струва малко по-удобен вариант, но да видим...
Защо избра точно тази поредица /Лоръл К. Хамилтън - Мери Джентри #1 - "Целувка от сенки"/ за превод? Какво те впечатли в нея?
Ами, харесвах Лоръл К. Хамилтън. Много харесах Анита Блейк, но когато изчетох каквото открих за нея, докато чаках подхванах Мери. Мери е много по-различна психологически от Анита. Един вид, Мери е контрапункт на доста от чертите на характера на Анита. Отделно в еротично/романтично отношение Мери си е книга за възрастни. И все пак личи стилът на авторката, изразите, нахакаността. В Мери има много повече красота, магия, очарование. Поставени са и някои много важни въпроси на тема расизъм, сексизъм и всякакви други -изми. От една страна поредицата е лековато и горещо дамско четиво, но от друга - доста сериозна книга, с интересни, многопластови герои и много приличен сюжет.
Направи ми приятно впечатление и един вид се зарибих и по тази поредица. После, когато избирах какво да превеждам, избрах Мери най-вече, защото не смятах, че в България ще се намери издател, който да я издаде. По доста причини. Та, от една страна реших, че е ок да превеждам книгата - не очаквах по средата да вземат да я издадат и да се окажа с напразен превод. От друга страна исках да споделя книгите с повече хора. Повечето ми познати и приятели не четат художествена литература на английски. Ако исках да ги запозная с Мери, се налагаше да намеря превод. И така се почна. По малко, по малко... вече няколко години. Да, бавно е, но имах и доста дълго прекъсване.
Оправдаха ли се очакванията ти за избора? Какво мислиш на този етап?
От една страна - знаех с какво се захващам
Чела съм както казах книгите. Мери не ме изненада. Иначе - еми, с моя крив късмет си избрах неволно доста сложна книга. Има много термини и наименования от различни митологии. Доста от тях не са наложени вече в български преводи, а някои са според мен погрешни. Келсткия и Галския диалекти са много трудни и звученето на думите, няма нищо общо с изписването им. Ама наистина нищо. Налагаше се да се ровя из транскрипции, да търся звукови записи, само и само да знам какво да напиша.
Трудни са и различните магически елементи - самата терминология не е чак толкова наложена в България. Повече се среща сред компютърни игри, където не е преведена, та хората я използват на английски. Странно е да се опитваш да намериш точен израз на български за нещо, което разбираш и познаваш отдавна, но никога не си се опитвал да преведеш...
Отделно секс-сцените... Ами, едно е да ги четеш, друго - да ги превеждаш. Рядко съм чела детайлно описани такива сцени на български. Повечето са били на малко по-народен и простоват език. А тук се налагаше да пиша на по-високо художествено ниво. Проблем! И към момента са ми трудни и ги ненавиждам на моменти. Но, какво ли не правим за читателите
Иначе открих и много особености за самата книга. Когато съм я чела не съм им обръщала внимание, но при превода ми се набиха в очи разни грешки на авторката. Някои особености на стила й, показващи как и тя постепенно се е учила да пише. Самият й изказ се подобрява с книгите. Отделно се налагаше да редактирам тук-таме някои досадни повторения и т.н. В общи линии преводът се оказа полезен и откъм писателска гледна точка. Научих се на някои добри похвати, отчетох и какво трябва да избягвам с личното си творчество.
На този етап мисля, че ме чака още много работа. Много искам да завърша книгата, а дори не ми се замисля за следващите. Като цяло - по средата на пътя съм и се ритам по задника да продължавам напред.
Имаш ли някакви планове за предстоящи преводи? Кои са те?
В момента превеждам още една поредица. "Тъмните сили" на Кели Армстронг. Но нея май най-сетне ще я издадат на български, та не е ясно какво ще стане. Превеждам някой и друг разказ на Лоръл. Превеждам откъси от книги, за които пиша рецензии в блога си. Включих се и в екипа, превеждащ "Магьосници на елементите", но там съм само за малко...
Рецензиите в блога също се нуждаят от време и усилия...
Последно се опитвах да превеждам наобратно. Мое лично творчество писано на български към английски. Мъка!
Иначе се надявам скоро да ми остане време, сили и желание за повече лично творчество. Имам много идеи, някои са започнати, дано ги реализирам.
Нека да минем на нещо по-любопитно. Би ли споделила любимия си цитат или цитати от превода си. Защо точно тях?
Рядко имам цитати, които да наричам любими. Повечето са на английски. Специално в Мери, нямам спомени за такива, които специално да съм запомнила или отбелязала.
Но бих ви споделила историята превода на един израз, който подозирам няма да забравя никога. При първия сблъсък на Мери с Нощните кикимори има една такава размяна на думи:
– Сивата Нерис, Златната Сегна и Черната Агнес, предполагам?
– А ти да не би да си Стенли? – каза Нерис.
Та в тези две изречения има цели 3 бележки под линия. Най-забавната бе тази за Стенли. При прочита съм пропуснала тотално този израз. Но нямаше как да го мина при превода. А нямах идея кой или какво, по дяволите, е Стенли! Ужас! Представете си как се търси по точен израз, по частично съвпадение или друга подредба на думите. Като да търсиш игла в купа сено. Отне ми около 2 часа непрекъсната работа и много усилия. Най-сетне го открих, къде с късмет, къде с умение и упорство. Похилих се! За какво иде реч? Е, това ви оставям да прочетете сами в превода.
Можеш ли да подхвърлиш някой спойлер какво се случва по-нататък в книгата/поредицата или не си запозната с нея?
Ха-ха! Спойлери, джанти и шибидаси! Ами хайде от мен да мине – реално цялото приключение на Мери и проблемите й с Кралица Ондейъс се разрешават, чак в 7-ма книга. И според мен има много приятен край. Е, Лоръл, за съжаление, продължава и след това, но там вече аз пасувам и не съм чела следващата книга. Говори се, че е доста разочароваща. Това става ли за спойлер?
Ето ви друг: Има много секс. С много и различни мъже. Понякога с повече от един. Някои от тях са с доста „екзотичен” външен вид.
Стига ли ви толкова?
Няма да разпитвам много-много за други подробности, но кажи ни на кратко кой герой ти е любим и защо? Свързваш ли някой от персонажите със себе си?
Ами любимия ми герой е Кураг – Кралят на гоблините. Това е много странен избор, но защо ще научите сами по-късно в поредицата. Той ми харесва със съчетанието на гротескна грозота, на чудовищност и грубост с нежност, интелект, доброта. Много сложен образ е, чудесно изграден и описан. Определено е попадение и поздравявам авторката за него. Отделно за мен Кураг е един от най-емблематичните представители на феическия свят на книгата. Много точно превъплъщава същността на феите, освен това изразява и много от тезите, които се прокарват в романите.
Иначе, ако трябва да се включа в традиционното заплюване на мъже, харесвам най-много Мистрал. После Шолто и Дойл. А за да ви объркам още повече бих добавила и Холи и Аш (Зеленика и Ясен). Много мъже, много нещо – трудно се избира, но пък има за всички
Честно казано, не се откривам сред героите. Ако трябва да си избера най-близък до характера ми герой, то вероятно трябва да бъде Кито. Кой е той ли? Не казвам!
Имаш ли любима картинка и песен, които свързваш с книгите? Би ли ни ги показала?
Отново трябва да ви разочаровам. Нямам любима песен, която да свързвам с поредицата. Рядко слушам музика, докато чета или превеждам. Не се сещам и за някакви специални песни, които да свързвам с книгите.
Нямам и специални изображения. Като цяло харесвам кориците. Особено тази на 6-та книга – „A Lick of Frost”.
Нека да те попитам и няколко въпроса, по-лични. Ако може, разбира се? Как успяваш да вместиш времето за превод в личния си живот. Отделяш ли някакво по-специално време за него, или се занимаваш само, когато имаш възможност?
Ами трудно се вмества понякога. Семейството и домакинството си иска своето. Често изоставам и с превод, и с къщна работа. Личното творчество страда най-много, защото за него ми трябва повече спокойствие и малко по-специална умствена нагласа. Но се опитвам да заделям време за преводи, поне по няколко часа седмично. Като цяло обаче съм много непостоянен и разпилян човек. Рядко успявам да следвам графика и изискванията, които си налагам.
Е, мисля, че това е всичко. И като за последно какво би пожелала на форума, на екипа, на потребителите? Ако искаш да споделиш или кажеш нещо, можеш да го направи сега.
Ами пожелавам успех на останалите преводачи и редактори. Пожелавам ви верни и взискателни читатели. Дано преводите стават все по-добри, а почитателите – повече.
На читателите бих пожелала да четат повече, по-интересни и по-добри книги и преводи. И дано и издателите вложат повече усилия в по-добри преводи на по-добри книги.
Бих посъветвала всички читатели да бъдат малко по-взискателни към това, което четат. Да подбират и книги, и автори и преводи. Единствено така ще може да се вдигне нивото на предлаганото от издателите. Пак да си кажа – четенето е повече от историята. Трябва да ценим и стила, и красотата на езика, майсторството на автор и преводач, да не забравяме и редакторите... Книгите трябва освен да ни забавляват, но и да ни обогатяват, да не забравяме и ограмотяват. Препоръчвам на всички да искат повече, за да могат да получават повече...
На изпроводяк да си кажа – не обичам куртоазните благодарности. Искам преводите ми да бъдат ценени, не заради съществуването им, а заради качествата им. Намирайте ми грешки – така знам, че четете внимателно. Аз обичам да споря за превод на думи и изрази, а понякога дори признавам, че греша
Обсъждайте героите и сюжета в съответните секции. Това е правилният за мен начин да покажете, че харесвате поредицата и да ме стимулирате да продължавам да превеждам.______________________________
.. Hell is a teenage girl ..