Лелеее тук ще пада писане...
Първо да споделя, че съм абсолютен кулинарен инвалид. От тези няколко думи би трябвало да ви стане ясно какво следва
Първи опит да подпаля и убия себе си и всичко около мен - бъркани яйца. Бях на 13-14 години, майка ми беше на работа, вкъщи няма нищо за ядене и решавам аз да си правя бъркани яйца. Обаче вместо да ги разбъркам като нормалните хора с вилица, сметнах, че ги искам много, ама много добре разбъркани и пасатора ще свърши чудесна работа. Е, да, но ножчето беше отделено от уреда, защото майка ми го беше ползвала и измила предишния ден. Сглобих го, но как и досега не знам. Резултат - натискам копчето, ножчето хвърчи и се сдобих с не много голяма, но ужасяващо дълбока рана на китката на дясната ръка. Сега си нося с годост белега.
Втори опит - печени тиквички. Баба ми отиде до съседката и ме остави да наглеждам тиквичките й, които след има-няма 10-тина минути щяха да бъдат готови. Помнех какво ми беше заръчала точно, докато заключи вратата. След това с такъв кеф седнах да чета някаква книга, че се усетих за тиквичките едва, когато чух трясъка на тавата в мивката. Баба ми се прибира, тиквичките си горят, терасата в черен дим, аз си чета... как да не ме убие човек
Трети опит - пържени яйца. Харесвам ги добре изпържени и от двете страни и решавам аз да обърна едното. Но бях сложила малко олио и то се беше залепило. Напъвам аз с нечовешката си сила. Резултат - яйцето се отлепва, плъзга се от тигана и пада на гърба на кучето, което се мотае в краката ми.
Четвърти опит - кюфтета. Вадя ги от фризера и ги пъхам в микровълновата. Ама кой да се сети, че и тарелката трябва да се махне. Резултат - тарелката се подпалва, аз пищя, Габи (една приятелка) с цялото си спокоиствие става и лисва чаша вода вътре.
Пети опит - палачинки. Палачинка в тигана. Слушам музика силно. Звъни ми телефона. Излизам от стаята да говоря ( а защо просто не намалих музиката :pardon: ). Резултат - черен пушек в цялата кухня.
Шести опит - суши. Слагам листа нори на грила, за да се изпече, което не отнема повече от 10 сек. Грила беше силно загрял, а аз съм силно разсеяна. Резултат - норито се подпали, аз вадя скаричката и тръгвам с писъци към мивката. Но листа е прекалено лек, пада на плочките и изгаря до пепел.
Ииии засега само това се сещам, но има още мноооого
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●