Демони
До V в. пр. Хр. в древногръцките митове и религиозни представи "даймон" е дума за "божество". След IV в. пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили.
В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности. Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове” - Библията (Евангелие на Матей). Според апокрифната и народната юдео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През средновековието се е считало, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните.
Библията дава някои примери на хора, обладани или повлияни от демони. Според библията демоничното обладаване причинява физически страдания като неспособност за говорене, епилептични симптоми, слепота, и др. В други случаи то кара човека да направи нещо много лошо, като юда или новозаветният Юда Искариотски са основните примери.
Според асиро-вавилонската митология, гениите (същества от ранга на ангелите, но не са ангели) са демони, които участват в живота на хората, но са невидими и неуловими.
Херметиците вярвали, че небето управлява боговете, а демоните, подчинени на боговете, управляват хората.
Азазел според древните евреи е демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада. В апокрифната книга на Енох Азазел е предводител на допотопните гиганти, възстанали против Бога. Азазел научил мъжете да воюват, а жените – на изкуството на измамата; накарал хората да забравят Бога и ги изкусил с разврат. Бил победен и по повеля на Бог бил окован на пустинна скала.Друг мит говори, че Азазел е научил хората освен да произвеждат оръжие и на изкуството да правят украшения и огледала. Издал им и небесни тайни, заради което бил пленен от архангел Рафаил, окован и хвърлен в яма насред пустинята. Лесно могат да се направят паралели между Азазел и Прометей, макар че връзката между двамата е неяснаВ Библията и в талмуда името на Азазел е свързано с идеята за изкуплението на греха от прелюбодеянието на падналите ангели
До V в. пр. Хр. в древногръцките митове и религиозни представи "даймон" е дума за "божество". След IV в. пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили.
В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности. Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове” - Библията (Евангелие на Матей). Според апокрифната и народната юдео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През средновековието се е считало, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните.
Библията дава някои примери на хора, обладани или повлияни от демони. Според библията демоничното обладаване причинява физически страдания като неспособност за говорене, епилептични симптоми, слепота, и др. В други случаи то кара човека да направи нещо много лошо, като юда или новозаветният Юда Искариотски са основните примери.
Според асиро-вавилонската митология, гениите (същества от ранга на ангелите, но не са ангели) са демони, които участват в живота на хората, но са невидими и неуловими.
Херметиците вярвали, че небето управлява боговете, а демоните, подчинени на боговете, управляват хората.
Азазел според древните евреи е демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада. В апокрифната книга на Енох Азазел е предводител на допотопните гиганти, възстанали против Бога. Азазел научил мъжете да воюват, а жените – на изкуството на измамата; накарал хората да забравят Бога и ги изкусил с разврат. Бил победен и по повеля на Бог бил окован на пустинна скала.Друг мит говори, че Азазел е научил хората освен да произвеждат оръжие и на изкуството да правят украшения и огледала. Издал им и небесни тайни, заради което бил пленен от архангел Рафаил, окован и хвърлен в яма насред пустинята. Лесно могат да се направят паралели между Азазел и Прометей, макар че връзката между двамата е неяснаВ Библията и в талмуда името на Азазел е свързано с идеята за изкуплението на греха от прелюбодеянието на падналите ангели
