Подробно за Фенрир

В скандинавската митология, Фенрир олицетворява огромен вълк с нечувани възможности и сили. Именно то вдъхновява класика Дж. Р. Р. Толкин да създаде образа на кръвожадните върколаци, които намират място в сборника “Силмарилион”. Син на Локи и на великанката Ангурбода, Фенрир е едно от трите същества, които донасят най-големите нещастия на боговете, а именно: змията Йормунганд (по-късно наречена на земята – Мидгард), жената Хел (от Hell – Ад) и на последно (но не и по важност) вълкът Фенрир или Фенрис.
След като пророчествата сочели, че тези три създания ще причинят големи беди и нещастия, Асите се заели със изгонването на децата на Локи… Хела, която била наполовина черна, наполовина с телесен цвят била запратена в Нифълхейм, където и било отредено да царува над 9 свята и да разпределя прехрана между душите на мъртъвците, които и били изпращани – основно хора, умрели от болест или старост… В Рагнарок тя взема участие отваряйки вратата на мъртвите към света на живите.
Йормунганд или накратко Мидгард била захвърлена в морето, където толкова се охранила и пораснала, че започнала да си хапе опашката. Било поставено началото на нейната вражда между нея и Аса-Тор, който бленувал да и види сметката.
Вълкът Фенрир, който по това време бил мъничък и глупавичък и който подскачал весело около боговете, бил отгледан от Асите. За съжаление той толкова много пораснал, че скоро само Аса-Тюр не се страхувал да му дава храна. Останалите не били много доверчиви към гастрономическите качества на Фенрир.
Асите накрая решили да вържат домашния си любимец за по-сигурно и изковали веригата Лодингур, която обаче не се оказала сериозна пречка пред вълка – с едно движение веригата била скъсана от врата на Фенрир. Вторият опит отново не се оказал по-добър, въпреки че тя била два пъти по-здрава от предишната – веригата Дроми също била скъсана. По-късно става нарицателно име: “Да се освободиш от Дроми или от Лодингур – да се освободиш от непосилна тежест. ”
Tогава помолили за помощ джуджетата от Сварталвалхейм, които откликнали ентусиазирано. Направили я от 6 неща: женска брада, котешки тропот, птича плюнка, рибешко дихание, мечешки сухожилия и корени под скала.
Занесли те веригата Глейпнир на Фенрир и започнали да му я показват. Той обаче се усъмнил от тънкостта на тази верига и предложил да му я сложат, при условие, че един от боговете си сложи ръката в устата му. Единствен Аса-Тюр, който имал смелостта, решил да си сложи юмрука в пастта на Фенрир. Щом му я сложили Фенрир почнал да се дърпа и суче и натягал колкото му сили държат, но тоя път боговете си знаели работата и започнали дружно да се смеят, с изключение на Тюр – той се простил с ръката си.
Вълкът, който виел грозно и се опитвал да изяде Асите, бил завързан за една плоча, наречена Гьол, а отпосле плочата била забита дълбоко в земята, като боговете сложили на земята отгоре камъка Твити. В пастта му втъкнали меч, а от устата му потекли лиги, които създали реката Вон.
В Последната битка Рагнарок, Фенрир взема дейно участие, убивайки Аса-Один, повелителя на боговете, като го глътва с все коня. Няколко мига по-късно обаче Мълчаливият бог Видар, който е един от малцината оцелели богове успява да стъпи с обувките си, съшити от всички носове и пети по земята на долната му челюст, като го разчеква и доубива с меч. По този начин чудовището било убито… Колкото до Змията – Аса-Тор я убива, за да падне няколко крачки по-късно от смъртоносната и отрова.


http://www.nationalgeographic.bg