Калидонският глиган е едно от многото животни, което среща смъртта си в Калидонския лов. Царят на Калидон (древен град в западната част на централна Гърция) Ойней участвал в празник на урожая. Принесъл благодарствена жертва на всички богове, но забравил Артемида. Оскърбената богиня, за наказание пратила в Калидон чудовищен глиган, който погубвал реколтата, изкоренявал дървета и убивал животни и хора. Мелеагър, синът на Ойней, повикал на помощ всички прославени ловджии: Кастор и Полидевк, Адмет, Амфиарай, Тезей, Язон, Йолай, Пиритой, Пелей, Теламон и други. Дълго преследвали героите звяра и той им нанесъл много рани със своите бивни, а Анкей дори бил смъртно ранен. Накрая на Аталанта се удало да го уцели със своите стрели, а после Мелеагър го доубил с копието си. Мелеагър дал наградата (кожата на глигана) на Аталанта, защото все пак тя първа го уцелила фатално. Чичовците му обаче Токсей и Плексип били недоволни, че наградата е дадена на жена. Мелеагър ги убил. Освен тях убил и Еврипил и Ификъл, заради нанесена обида на Аталанта. По време на лова, Пелей убива без да иска Евритион.

Иксион

Иксион в древногръцката митология е лапит. Цар е на лапитите в Тесалия. Син на Флегий и брат на Коронида. Баща е на Пиритой. Преди да се ожени за дъщерята на цар Деионей, Диа, той обещал на баща ѝ богати дарове. Но когато по-късно баща ѝ дошъл да ги получи, Иксион го убил. Заради това престъпление, е преследван от Ериниите, вселяващи безумие и той полудял. Нито бог, нито човек искал да го очисти от престъплението. На края над него се смилил Зевс, очистил го и дори го допуснал до трапезата на боговете, но Иксион се влюбил в Хера. Зевс пресъздал нейния образ под вид на облак, познат като Нефела. От съюза с Иксион се родили кентаврите. Зевс привързал Иксион към вечно въртящо се колело (според много митове-огнено колело) и го хвърлил на небето. Според друг вариант, Зевс обрекъл привързания към колелото Иксион на вечни мъки в Тартар. Историята на Иксион е разказана от Диодор, Пиндар, Виргилий в "Георгики", 4 и "Енеида", 6, и от Овидий в "Метаморфози", 12. Някои изследователи свързват огненото колело със слънчевия диск.

Ехидна

Ехидна (на гръцки: Έχιδνα) в древногръцката митология е полужена, полузмия, отличаваща се със сила и бързина.
Данните за произхода ѝ не са единни. Тя е дъщеря на Форкис и Кето или на Тартар и Гея, а според Епименид, е дъщеря на Перант и Стикс.
От нейния брак с Тифон са се родили много чудовища — Химера, лернейската хидра, немейския лъв, орелът, който кълве черния дроб на Прометей, кучетата-близнаци Цербер и Орфо и сфинкса в Тива. Въпреки разпространеното схващане, че Ехидна, майката на тези чудовища също е ужасна на вид, тя е била много красива жена, но от кръста надолу е била змия, отличаваща се с голяма бързина и сила.
В различни варианти на митовете, Ехидна е убита от Херкулес, Белерофонт или Едипом. Има и версия, според която е убита докато спи от стоокия великан Аргус.