Hitskin.com
Хадзапи е народ, обитаващ Североизточна Танзания, регионите Аруша, Сингида и Шинянга и заселен в сухите савани край плиткото солено езеро Еяси между склоновете на силно сеизмичната Източноафриканска разломна зона. Това е един от най-изостаналите народи в Африка. Числеността им през 1973 г. е около 1000 човека и постепенно намалява. По произход, култура и език се отнасят към т.нар. койсанска или бушмено-хотентотска група. Най-новите изследвания доказват, че племената са родствени на пигмеите в Демократична република Конго, Руанда и Бурунди. Доскоро се смяташе, че езикът им принадлежи към групата на бушменските езици, но сега се приема, че въпреки наличието на характерни цъкащи съгласни, езикът им е изолиран и несходен с никой друг. По произход са потомци на най-старото население на Южна Африка. Генетичните изследвания показват, че може би те представляват един от най-древните корени на човешкия род, на възраст над 100000 години.
Хадзапите не са успели да достигнат до понятието за истински богове, което обикновено се появява при по-висока степен на развитие. Съществуват няколко митологични фигури, за които хадзапите считат, че са взели участие в сътворението на света. Основните са Ишоко, персонификация на Слънцето (Ишо на езика на хадзапите означава Слънце) и Хайне – на Луната. Почитат ги като демиурзи и културни герои и въпреки че изпълняват божествени функции, не са точно богове. В началото небето било разположено под Земята и те създали света завъртайки небето и земята като две парчета кожа, а след това ги огънали едно срещу друго. Тези персонажи са се погрижили да осигурят храна на хората и животните, дали са огън на човека, благоустроили са средата, която хадзапите обитават.
В различните митове и двамата се появяват ту като мъже, ту като жени. Когато са представени като мъже, понякога са братя. В някои митове, в които Ишоко е жена, тя е съпруга на Хайне. В други, в които пък Хайне е в женски пол, е съпруга на Ишоко. Според някои от митовете Ишоко е създател на всички животни и дори на хората. Между създадените от него същества има и такива, които по-късно се обръщат против човеците и са наказани за това. Такива са великаните човекоядци от мита за Ц'есенгего. Ишоко ги убива заради факта, че ядат хора като им казва: "Вие повече не сте хора!"
Митове и легенди за великани
Тези митове описват великаните със свръхчовешка сила и височина. Ръцете им са силни като бедрата на обикновените хора. Когато спят хъркането им се чува на огромни разстояния. Копията им са с дължината на дървесни стволове. С един удар могат да убият няколко човека. Те обаче имат човешки слабости и човешки нужди — ядат, спят и пият. Освен това могат да бъдат измамени, отровени и убити. В митовете обикновено са зле настроени към хадзапите, които изпитват силен страх от тях. Например великанът Сенгании, който всеки ден убивал и изяждал по един млад мъж или жена, намерил смъртта си от отровните стрели на младия Дамахе. По късно по същия начин Дамахе се справил и със Саабо, брата на великана. За това той получил от съплеменниците си щраусови пера, които при хадзапите са атрибут на вождовете.
Митът за появата на хадзапите
В началото, когато още не били хора, хадзапите били павиани. Веднъж Ишоко ги изпратил да му донесат вода, но когато стигнали до реката, те се заиграли и забравили да изпълнят молбата му. Ишоко се ядосал, отишъл при тях и ги накарал да се разделят на две трупи. Едната превърнал в хора, а членовете на другата си останали павиани. И двете групи можели за живеят само в саваните. На павианите Ишоко разрешил да се хранят с плодовете на баобаба и на дърветата мколе (вид хибискус), мсваки и мтусе. Можели да ядат още царевица, просо, сладки картофи, както и два вида степна маниока – тшуму и паншу. На хората дал правото да се хранят с месо от всякакви животни, включително и месо от павиани, плодовете на баобаба и всички видове маниока.
Индая
Индая (Indaya) е културен герой от митологията на африканското племе хадзапи, обитаващо териториите край езерото Еяси в Северна Танзания. Той е първият човек, който се връща след смъртта си и става първия върховен вожд на всички хадзапи. По заповед на Ишоко всеки трябвало да бъде погребан след смъртта си, а ако близките му искат да се срещнат с него, могат да направят това като отидат при племето исанзу, при които живеят всички хадзапи след смъртта си. Ако имат желание, могат да доведат обратно у дома починалия близък човек.
Така след смъртта си Индая се озовал в страната на исанзу, които го посрещнали радушно, подарили му бяло-червена огърлица, седефени плочици и раковини каури. Веднъж обаче, при него се появил Ишоко и му съобщил, че повече не желае мъртвите да продължават живота си. Ишоко пратил Индая в страната на хадзапите да им съобщи за промяната и по него им изпратил много полезни вещи и знания. Едно от нещата, които Индая предал на племето си, бил свещеният танц епембе. За неговото изпълнение носел ветрило от щраусови пера и малък ударен музикален инстумент, подобен на тиква. Според Ишоко след изпълнението на този танц богатият лов бил осигурен за мъжете. Индая предал и поръката на Ишоко за разпределението на месото между мъжете и жените. Мъжете трябвало да се хранят в саваните, а жените и децата – в селището.
Индая получил от Ишоко и донесъл отрова за стрелите на хадзапите и познанието как и от кои растения да я приготвят. Предал на племето лък, стрели и обучил мъжете да стрелят с тях. А за жените донесъл глинен съд за готвене.
Ишоко
Ишоко (Ишойе) е един от главните персонажи в митологията на африканското племе хадзапи, обитаващо териториите около езерото Еяси в Северна Танзания. В митологията на хадзапите Ишоко се изявява като демиург и културен герой, персонификация на Слънцето (Ишо на езика на хадзапите означава Слънце) . Като демиург създава целия свят съвместно с Хайне, който пък е персонификация на Луната. В някои митове е представен като мъж, в други – като жена. Хайне и Ишоко образуват двойка свързани помежду си културни герои и в същото време противостоящи един на друг. И двамата са с неуточнен пол. В някои митове са братя, а в други – съпрузи, като в образа на съпругата се явява ту Хайне, ту Ишоко. Звездите са техни деца.
Ишоко и Хайне заедно създават света, хората и животните. В началото земята се намирала над небето. Ишоко навил земята на руло, а Хайне направил същото с небето. След това разменили местата им и ги разпънали отново. Така се появил светът такъв, какъвто го познават хадзапите. После създали хората и дивите животни, като и за двата вида отредили саваните за местообитаване. Създали различни народи, а част от павианите превърнали в племето хадзапи. Между създадените от Ишоко същества има и някои, които започват действия против хората. Такива са великаните човекоядци от няколко мита и легенди, които заради това си деяние са убити от Ишоко, а в други случаи от Хайне. В някои легенди се разказва, че великаните са изчезнали сами след пристигането на белите хора.
Ишоко дал на хадзапите храната, като придружил подаръка си с няколко съвета: Който намери храна за два или повече дни, трябва да я раздели с приятелите си; Който убие животно, или събере плодове, да не ги яде сам, а да ги раздели с останалите хора; Който намери мед в саваната и той е достатъчно много, да съобщи на всички, за да вземат заедно меда. В помощ им изпратил птицата медопоказвач, която да ги насочва в търсенето на мед.
Ишоко разделил труда между мъжете и жените. За жените отредил да изкопават ядливи корени и им дал заострена пръчка, с която да го правят. Задължение на мъжете станал ловът на диви животни и Ишоко им подарил лъка и стрелите. Освен това те трябвало да търсят и събират мед от диви пчели. В старо време това бил тежък труд. Мъжете трябвало да разбиват дървото с камъни за да достигнат до меда в хралупите. По-късно изпратил един от хадзапите при съседното племе исанзу, от което той получил брадва за да добиват меда по-лесно.
Ишоко дал на хадзапите и глинено гърне, в което да приготвят храната си. Обяснил им, че когато гърнето свърши своя живот (хадзапите вярват, че всеки предмет се ражда и умира), те трябва да отидат при исанзу, които ще им дадат ново. Ишоко също научил хадзапите да ядат костенурки, да ходят на лов за щрауси, да приготвят храна от яйцата им, а от черупките им да изработват съдове за вода. Чрез своя посредник Индая научил хадзапите да стрелят с лък и стрели и да приготвят отрова за тях. Пак чрез него им предал много полезни знания и ги научил на свещените игри и танци. Научил ги на ритуалния танц епембе, който им помагал за добър лов и намиране на различни храни в саваната. За неговото изпълнение им изпратил ветрило от щраусови пера.
След успешен лов хадзапите принасят в жертва на Ишоко част от месото на убитите животни.
Как мъжете хадзапи получили оръжие
В стари времена оръжието принадлежало на жените, а пръчките за изкопаване на корени – на мъжете. Веднъж мъжете решили да отнемат оръжието от жените, но едно момченце предупредило майка си. Жените се нахвърлили върху мъжете с лъкове и стрели. Избили много от тях, а останалите живи избягали и се заселили в планината Китиби. Жените останали сами. Две от тях били бременни и скоро родили момченца. Останалите искали да убият новородените, защото считали, че това са техни смъртни врагове. Но майките избягали с децата си и открили мъжкия лагер. Тогава там се появил Ишоко, дал на четирима мъже копия и ги изпратил да доведат всички жени. След като цялото племе се събрало, Ишоко се разпоредил от този момент всички оръжия да принадлежат на мъжете, а жетите да вземат пръчките за изкопаване на корени.
Митът за разпределението на благата
Когато Ишоко превърнал павианите в хадзапи, на земята вече съществували други племена, които живеели в съседство с тях. Това били исанзу (шамоо), туру (туруако), мангати (татуйпу)и ирамба (ирамбеда)*. Ишоко повикал всички племена при себе си, изплюл на земята огромно количество слюнка и ги накарал да ядат от нея. Исанзу го направили и получили от Ишоко биволи, овце, кози, просени зърна и мотика за обработка на земята. Дал им възможност да станат земеделци и скотовъдци. Племето мангати също изяло слюнката и получило от Ишоко биволи, кози, овце, магарета и много малко просо. За тях обаче нямало мотика. Ишоко определил те да бъдат скотовъдци. Племето ирамба също изпълнило задачата и получило същите домашни животни плюс мотика. Били определени да станат земеделци. Накрая се обърнал към хадзапите, които били отказали да гълтат слюнката и без да им дава нищо, определил те вечно да живеят в саваните и да се хранят единствено с онова, което могат да намерят там. Така хадзапите станали скитащи ловци.
* Имената на племената в скоби са названията им на езика на хадзапите – хадза.
Как Ишоко спасил хадзапите от семейство великани
В страната на хадзапите живеел людоедът Ц'есенгего с жена си и децата си, също людоеди. Те преследвали, убивали и изяждали хората, като избирали най-дебелите от тях. Ишоко решил да избави племето от страданията. Хвърлил на земята стръкче билки, което се превърнало в огромна отровна змия. Тя последователно ухапала всеки един от човекоядците и те загинали. Ишоко се появил при тях, съживил ги и ги упрекнал, че ги е създал като хора, но те са загубили човешкия си облик, защото започнали да ядат себеподобните си. После ги превърнал в леопарди като им заповядал да не нападат хората. Дал им това право само ако хадзапите ги дразнят, ранят или стрелят по тях но не ги улучат. Но ако човекът стои мирно, или ходи спокойно, тогава леопардите трябва да бягат от него и да не го закачат.
Хайне
В митологията на Хадзапи Хайне се изявява като демиург и културен герой, персонификация на Луната. Като демиург създава целия свят съвместно с Ишоко, който пък е персонификация на Слънцето. В някои митове е представен като мъж, в други – като жена.Хайне и Ишоко образуват двойка свързани помежду си културни герои и в същото време противостоящи един на друг. И двамата са с неуточнен пол. В някои митове са братя, а в други – съпрузи, като в образа на съпругата се явява ту Хайне, ту Ишоко.
Като културен герой Хайне дава на хадзапите петнистата антилопа свали (вид импала), от чиято кожа ги научава да шият дрехите си. Дава им и брадавичестата свиня , от кожата на която могат да се изработват сандали. Дава им също и антилопата кана. Хадзапите получават от Хайне и кравоподобната антилопа конгони, от чиято по-груба кожа шият постелките си за спане. Научава ги как да ловуват като се придвижват срещу вятъра и ги снабдява с кучета. В началото краката на хората, които създал, не се сгъвали и те не можели да сядат. По-късно измисля и допълнително им прави колене от целебна пръчка, която раздробява на дребни парченца. Научава ги да добиват огън с помощта на заострена пръчка, камък и снопче суха трева.
В мъжкия си образ се явява като най-силната личност на света. Когато ходи земята трепери под стъпките му. Връщайки се от лов завързва по един уловен носорог за всеки от краката си и по един слон за всяко бедро. Понякога носи и трети слон на раменете си. В някои митове Ишоко е жена и понякога е съпруга на Хайне. Преди да отиде да живее на небето, Хайне обикновено ловува в областта Умбугуе, на югоизток от езерото Маняра. От Ишоко има дъщеря Цикайо и внук от нея на име Шашая. Има и двама сина.
Един път хората започнали да играят като имитирали слонове, въпреки неодобрението на Хайне и съпругата му Ишоко. Хайне ги наказал като ги превърнал в истински слонове, а останалите хора научил как да ходят на лов за тях.
В повечето митове основният демиург е Ишоко, а Хайне е негов помощник и изпълнява заповедите му, независимо в кой пол се явява.
Хайне умира, прострелян със стрела, след което се пренася да живее на небето. Човекът, който го убива, е превърнат за наказание от Ишоко в змия. В друг вариант е ухапан от огромната отровна змия Фуфайимо. След неговата смърт всички дървета в земите на хадзапите загинали, а голяма част от хората пропаднали в земните недра. По съвет на народа исанзу хадзапите направили жертвоприношение на Ишоко и от тогава земята се успокоила, а в едно от езерата хората започнали да добиват сол.
Митът за смъртта на Хайне
Това се случило в древни времена, когато хиените били още хора. Мъжете враждували с Хайне заради една девойка и решили да го убият, въпреки че бил най-големият и най-силният на света. Отвлекли по-големия му син като разчитали, че той ще тръгне да го търси. Имали много роднини и приятели и ги повикали на помощ. Когато Хайне пристигнал, първо се справил с враговете си, после — с всички войни на Цимангана. След това се сражавал с хората на Гуюгуда, които били огромно множество. Успял да ги победи, но бил много изморен от битката. Накрая влязъл в сражение и с войните на Ваатсоо, победил и тях, но останал съвсем без сили. Силно изтощен се качил на един връх, където го чакала Чакоо, която бил на страната на враговете му. Тя го прострелял с отровна стрела и Хайне загинал. Всички оцелели се събрали около трупа му и го изяли. След това се отправили към жилището му, където изяли и цяло стадо слонове и носорози, уловени от Хайне. Тогава се появил Ишоко и им казал, че след такова престъпление не могат повече да останат хора. Превърнал основните врагове на Хайне в хиени, а останалите в диви котки и гризачи. А Чакоо била превърната в змия, лишена от крака, осъдена да се храни с червеи и единственото оръжие с което разполагала били зъбите и.
Хадзапите не са успели да достигнат до понятието за истински богове, което обикновено се появява при по-висока степен на развитие. Съществуват няколко митологични фигури, за които хадзапите считат, че са взели участие в сътворението на света. Основните са Ишоко, персонификация на Слънцето (Ишо на езика на хадзапите означава Слънце) и Хайне – на Луната. Почитат ги като демиурзи и културни герои и въпреки че изпълняват божествени функции, не са точно богове. В началото небето било разположено под Земята и те създали света завъртайки небето и земята като две парчета кожа, а след това ги огънали едно срещу друго. Тези персонажи са се погрижили да осигурят храна на хората и животните, дали са огън на човека, благоустроили са средата, която хадзапите обитават.
В различните митове и двамата се появяват ту като мъже, ту като жени. Когато са представени като мъже, понякога са братя. В някои митове, в които Ишоко е жена, тя е съпруга на Хайне. В други, в които пък Хайне е в женски пол, е съпруга на Ишоко. Според някои от митовете Ишоко е създател на всички животни и дори на хората. Между създадените от него същества има и такива, които по-късно се обръщат против човеците и са наказани за това. Такива са великаните човекоядци от мита за Ц'есенгего. Ишоко ги убива заради факта, че ядат хора като им казва: "Вие повече не сте хора!"
Митове и легенди за великани
Тези митове описват великаните със свръхчовешка сила и височина. Ръцете им са силни като бедрата на обикновените хора. Когато спят хъркането им се чува на огромни разстояния. Копията им са с дължината на дървесни стволове. С един удар могат да убият няколко човека. Те обаче имат човешки слабости и човешки нужди — ядат, спят и пият. Освен това могат да бъдат измамени, отровени и убити. В митовете обикновено са зле настроени към хадзапите, които изпитват силен страх от тях. Например великанът Сенгании, който всеки ден убивал и изяждал по един млад мъж или жена, намерил смъртта си от отровните стрели на младия Дамахе. По късно по същия начин Дамахе се справил и със Саабо, брата на великана. За това той получил от съплеменниците си щраусови пера, които при хадзапите са атрибут на вождовете.
Митът за появата на хадзапите
В началото, когато още не били хора, хадзапите били павиани. Веднъж Ишоко ги изпратил да му донесат вода, но когато стигнали до реката, те се заиграли и забравили да изпълнят молбата му. Ишоко се ядосал, отишъл при тях и ги накарал да се разделят на две трупи. Едната превърнал в хора, а членовете на другата си останали павиани. И двете групи можели за живеят само в саваните. На павианите Ишоко разрешил да се хранят с плодовете на баобаба и на дърветата мколе (вид хибискус), мсваки и мтусе. Можели да ядат още царевица, просо, сладки картофи, както и два вида степна маниока – тшуму и паншу. На хората дал правото да се хранят с месо от всякакви животни, включително и месо от павиани, плодовете на баобаба и всички видове маниока.
Митологични персонажи
Индая
Индая (Indaya) е културен герой от митологията на африканското племе хадзапи, обитаващо териториите край езерото Еяси в Северна Танзания. Той е първият човек, който се връща след смъртта си и става първия върховен вожд на всички хадзапи. По заповед на Ишоко всеки трябвало да бъде погребан след смъртта си, а ако близките му искат да се срещнат с него, могат да направят това като отидат при племето исанзу, при които живеят всички хадзапи след смъртта си. Ако имат желание, могат да доведат обратно у дома починалия близък човек.
Така след смъртта си Индая се озовал в страната на исанзу, които го посрещнали радушно, подарили му бяло-червена огърлица, седефени плочици и раковини каури. Веднъж обаче, при него се появил Ишоко и му съобщил, че повече не желае мъртвите да продължават живота си. Ишоко пратил Индая в страната на хадзапите да им съобщи за промяната и по него им изпратил много полезни вещи и знания. Едно от нещата, които Индая предал на племето си, бил свещеният танц епембе. За неговото изпълнение носел ветрило от щраусови пера и малък ударен музикален инстумент, подобен на тиква. Според Ишоко след изпълнението на този танц богатият лов бил осигурен за мъжете. Индая предал и поръката на Ишоко за разпределението на месото между мъжете и жените. Мъжете трябвало да се хранят в саваните, а жените и децата – в селището.
Индая получил от Ишоко и донесъл отрова за стрелите на хадзапите и познанието как и от кои растения да я приготвят. Предал на племето лък, стрели и обучил мъжете да стрелят с тях. А за жените донесъл глинен съд за готвене.
Ишоко
Ишоко (Ишойе) е един от главните персонажи в митологията на африканското племе хадзапи, обитаващо териториите около езерото Еяси в Северна Танзания. В митологията на хадзапите Ишоко се изявява като демиург и културен герой, персонификация на Слънцето (Ишо на езика на хадзапите означава Слънце) . Като демиург създава целия свят съвместно с Хайне, който пък е персонификация на Луната. В някои митове е представен като мъж, в други – като жена. Хайне и Ишоко образуват двойка свързани помежду си културни герои и в същото време противостоящи един на друг. И двамата са с неуточнен пол. В някои митове са братя, а в други – съпрузи, като в образа на съпругата се явява ту Хайне, ту Ишоко. Звездите са техни деца.
Ишоко и Хайне заедно създават света, хората и животните. В началото земята се намирала над небето. Ишоко навил земята на руло, а Хайне направил същото с небето. След това разменили местата им и ги разпънали отново. Така се появил светът такъв, какъвто го познават хадзапите. После създали хората и дивите животни, като и за двата вида отредили саваните за местообитаване. Създали различни народи, а част от павианите превърнали в племето хадзапи. Между създадените от Ишоко същества има и някои, които започват действия против хората. Такива са великаните човекоядци от няколко мита и легенди, които заради това си деяние са убити от Ишоко, а в други случаи от Хайне. В някои легенди се разказва, че великаните са изчезнали сами след пристигането на белите хора.
Ишоко дал на хадзапите храната, като придружил подаръка си с няколко съвета: Който намери храна за два или повече дни, трябва да я раздели с приятелите си; Който убие животно, или събере плодове, да не ги яде сам, а да ги раздели с останалите хора; Който намери мед в саваната и той е достатъчно много, да съобщи на всички, за да вземат заедно меда. В помощ им изпратил птицата медопоказвач, която да ги насочва в търсенето на мед.
Ишоко разделил труда между мъжете и жените. За жените отредил да изкопават ядливи корени и им дал заострена пръчка, с която да го правят. Задължение на мъжете станал ловът на диви животни и Ишоко им подарил лъка и стрелите. Освен това те трябвало да търсят и събират мед от диви пчели. В старо време това бил тежък труд. Мъжете трябвало да разбиват дървото с камъни за да достигнат до меда в хралупите. По-късно изпратил един от хадзапите при съседното племе исанзу, от което той получил брадва за да добиват меда по-лесно.
Ишоко дал на хадзапите и глинено гърне, в което да приготвят храната си. Обяснил им, че когато гърнето свърши своя живот (хадзапите вярват, че всеки предмет се ражда и умира), те трябва да отидат при исанзу, които ще им дадат ново. Ишоко също научил хадзапите да ядат костенурки, да ходят на лов за щрауси, да приготвят храна от яйцата им, а от черупките им да изработват съдове за вода. Чрез своя посредник Индая научил хадзапите да стрелят с лък и стрели и да приготвят отрова за тях. Пак чрез него им предал много полезни знания и ги научил на свещените игри и танци. Научил ги на ритуалния танц епембе, който им помагал за добър лов и намиране на различни храни в саваната. За неговото изпълнение им изпратил ветрило от щраусови пера.
След успешен лов хадзапите принасят в жертва на Ишоко част от месото на убитите животни.
Как мъжете хадзапи получили оръжие
В стари времена оръжието принадлежало на жените, а пръчките за изкопаване на корени – на мъжете. Веднъж мъжете решили да отнемат оръжието от жените, но едно момченце предупредило майка си. Жените се нахвърлили върху мъжете с лъкове и стрели. Избили много от тях, а останалите живи избягали и се заселили в планината Китиби. Жените останали сами. Две от тях били бременни и скоро родили момченца. Останалите искали да убият новородените, защото считали, че това са техни смъртни врагове. Но майките избягали с децата си и открили мъжкия лагер. Тогава там се появил Ишоко, дал на четирима мъже копия и ги изпратил да доведат всички жени. След като цялото племе се събрало, Ишоко се разпоредил от този момент всички оръжия да принадлежат на мъжете, а жетите да вземат пръчките за изкопаване на корени.
Митът за разпределението на благата
Когато Ишоко превърнал павианите в хадзапи, на земята вече съществували други племена, които живеели в съседство с тях. Това били исанзу (шамоо), туру (туруако), мангати (татуйпу)и ирамба (ирамбеда)*. Ишоко повикал всички племена при себе си, изплюл на земята огромно количество слюнка и ги накарал да ядат от нея. Исанзу го направили и получили от Ишоко биволи, овце, кози, просени зърна и мотика за обработка на земята. Дал им възможност да станат земеделци и скотовъдци. Племето мангати също изяло слюнката и получило от Ишоко биволи, кози, овце, магарета и много малко просо. За тях обаче нямало мотика. Ишоко определил те да бъдат скотовъдци. Племето ирамба също изпълнило задачата и получило същите домашни животни плюс мотика. Били определени да станат земеделци. Накрая се обърнал към хадзапите, които били отказали да гълтат слюнката и без да им дава нищо, определил те вечно да живеят в саваните и да се хранят единствено с онова, което могат да намерят там. Така хадзапите станали скитащи ловци.
* Имената на племената в скоби са названията им на езика на хадзапите – хадза.
Как Ишоко спасил хадзапите от семейство великани
В страната на хадзапите живеел людоедът Ц'есенгего с жена си и децата си, също людоеди. Те преследвали, убивали и изяждали хората, като избирали най-дебелите от тях. Ишоко решил да избави племето от страданията. Хвърлил на земята стръкче билки, което се превърнало в огромна отровна змия. Тя последователно ухапала всеки един от човекоядците и те загинали. Ишоко се появил при тях, съживил ги и ги упрекнал, че ги е създал като хора, но те са загубили човешкия си облик, защото започнали да ядат себеподобните си. После ги превърнал в леопарди като им заповядал да не нападат хората. Дал им това право само ако хадзапите ги дразнят, ранят или стрелят по тях но не ги улучат. Но ако човекът стои мирно, или ходи спокойно, тогава леопардите трябва да бягат от него и да не го закачат.
Хайне
В митологията на Хадзапи Хайне се изявява като демиург и културен герой, персонификация на Луната. Като демиург създава целия свят съвместно с Ишоко, който пък е персонификация на Слънцето. В някои митове е представен като мъж, в други – като жена.Хайне и Ишоко образуват двойка свързани помежду си културни герои и в същото време противостоящи един на друг. И двамата са с неуточнен пол. В някои митове са братя, а в други – съпрузи, като в образа на съпругата се явява ту Хайне, ту Ишоко.
Като културен герой Хайне дава на хадзапите петнистата антилопа свали (вид импала), от чиято кожа ги научава да шият дрехите си. Дава им и брадавичестата свиня , от кожата на която могат да се изработват сандали. Дава им също и антилопата кана. Хадзапите получават от Хайне и кравоподобната антилопа конгони, от чиято по-груба кожа шият постелките си за спане. Научава ги как да ловуват като се придвижват срещу вятъра и ги снабдява с кучета. В началото краката на хората, които създал, не се сгъвали и те не можели да сядат. По-късно измисля и допълнително им прави колене от целебна пръчка, която раздробява на дребни парченца. Научава ги да добиват огън с помощта на заострена пръчка, камък и снопче суха трева.
В мъжкия си образ се явява като най-силната личност на света. Когато ходи земята трепери под стъпките му. Връщайки се от лов завързва по един уловен носорог за всеки от краката си и по един слон за всяко бедро. Понякога носи и трети слон на раменете си. В някои митове Ишоко е жена и понякога е съпруга на Хайне. Преди да отиде да живее на небето, Хайне обикновено ловува в областта Умбугуе, на югоизток от езерото Маняра. От Ишоко има дъщеря Цикайо и внук от нея на име Шашая. Има и двама сина.
Един път хората започнали да играят като имитирали слонове, въпреки неодобрението на Хайне и съпругата му Ишоко. Хайне ги наказал като ги превърнал в истински слонове, а останалите хора научил как да ходят на лов за тях.
В повечето митове основният демиург е Ишоко, а Хайне е негов помощник и изпълнява заповедите му, независимо в кой пол се явява.
Хайне умира, прострелян със стрела, след което се пренася да живее на небето. Човекът, който го убива, е превърнат за наказание от Ишоко в змия. В друг вариант е ухапан от огромната отровна змия Фуфайимо. След неговата смърт всички дървета в земите на хадзапите загинали, а голяма част от хората пропаднали в земните недра. По съвет на народа исанзу хадзапите направили жертвоприношение на Ишоко и от тогава земята се успокоила, а в едно от езерата хората започнали да добиват сол.
Митът за смъртта на Хайне
Това се случило в древни времена, когато хиените били още хора. Мъжете враждували с Хайне заради една девойка и решили да го убият, въпреки че бил най-големият и най-силният на света. Отвлекли по-големия му син като разчитали, че той ще тръгне да го търси. Имали много роднини и приятели и ги повикали на помощ. Когато Хайне пристигнал, първо се справил с враговете си, после — с всички войни на Цимангана. След това се сражавал с хората на Гуюгуда, които били огромно множество. Успял да ги победи, но бил много изморен от битката. Накрая влязъл в сражение и с войните на Ваатсоо, победил и тях, но останал съвсем без сили. Силно изтощен се качил на един връх, където го чакала Чакоо, която бил на страната на враговете му. Тя го прострелял с отровна стрела и Хайне загинал. Всички оцелели се събрали около трупа му и го изяли. След това се отправили към жилището му, където изяли и цяло стадо слонове и носорози, уловени от Хайне. Тогава се появил Ишоко и им казал, че след такова престъпление не могат повече да останат хора. Превърнал основните врагове на Хайне в хиени, а останалите в диви котки и гризачи. А Чакоо била превърната в змия, лишена от крака, осъдена да се храни с червеи и единственото оръжие с което разполагала били зъбите и.
