Родопа и Орфей

Старите траки, населявали някога нашите земи, знаели, че Родопа планина в далечно време била прочута с красотата си девойка, тачена и харесвана от боговете. Те тайно се надявали да пленят хубавицата, всеки мечтаел тя да стане негова жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял неизмеримо големи каменни грамади, за да я скрие от другите богове и да остане вечна красотата й. (От тия каменни грамади, разказват, по-късно се образували пловдивските тепета). А като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил ненагледната хубавица и тя станала планина. Из нейните дебри шетал най-прочутият певец - Орфей, чиито чудни песни огласяли снежните родопски склонове и върхове, омайвали птици, животни, дори и гадини.
Случило се веднъж чудо ни виждано, ни чувано дотогава. Орфей скитал цял ден из планината и по­седнал на един връх да си почине и да се нарадва на красивата гледка, която се откривала пред очите му. И залисан в хубостта на планината, не забелязал как из зейнала скала излязла змия-чудовище: с три огромни глави. Щом видяла унесения момък, змията повлякла туловището си към него, изплезила четалести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и събудили от дълбокия унес Орфей. Погледнал той с ужас змията и изтръпнал, разбрал, че това е неговият край - нямало къде да избяга, защото само скали ограждали мястото, дето седял. Скован от страх, той запял. Песента била толкова хубава, че змията застанала на мястото си и заслушала. Орфей гледал заслушаната в песента му змия и продължавал да пее, заставяйки песен след песен. Пял дълго, разказват, три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище, омаяна от песента, бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята, за да слуша. И както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Орфей, щом забелязал, че змията спи, скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, къде е живял и пял, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си неговите хубави, широ­ки и протяжни мелодии. И които иска да научи какви са били песните на Орфей, нека отиде в Родопа планина и да послуша чудните песни на родопчани. Но заедно с песните може да чуе и друга легенди за планината. В много далечно време имало в Родопите праведен човек, поп, на име Слав. Той бягал от хората, странял от хорските съблазни и крамоли. Затова живеел сам в планината, обличал се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, с трева и шума. Познавал целебната сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болни. Планинският здрав и чист въздух му помагал в човеколюбивото дело. Далеч се носела славата на планинеца поп Слав, който можел да излекува тежко болни, да възстанови силите на слабите, да отвори очите им за природната хубост. Много народ се извървял при него, да дири лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия и здрав планински въздух, с благите и кротки слова на родопския отшелник.
Дълго живял поп Слав, дълги години помагал на хората. И от признателност към добротата и лечителството му народът нарекъл планината на негово име "Попславова" или "Славеева планина". Но споменът за красивата Родопа живеел в сърцето и душата на народа и трудно се забравял. Затова е останало името Родопа, а на най-високия връх на планината има неголяма поляна, обрасла с дъхава трева, която се казва и днес "Попславова поляна".