Добър ви ден!
Днес най-сетне успях да се понаспя. В последните седмици ми е по-тежко с ученичката ми, отколкото когато аз самата ходех на училище. Ранното ставане е нечовешко за организма ми, свикнал на ранно лягане...
Оттам следва и кривото ми настроение напоследък. Никак, ама никак не е разумно да ме дразнят в такива моменти! И все пак, по закона на Мърфи, именно в тези дни, хората сякаш се надпреварват към изтънелите ми нерви, въоръжени с пилички за нокти... Зах, сподели професионално мнение, моля. Дали светът си е такъв несправедлив, а Съдбата някъде се попикава от смях за моя сметка, или просто под влияние на липсата на сън, аз съм по-чувствителна спрямо околните?
Вчера някой каза, че било международния ден на преводачите. Честит празник на патерици на всички преводачи тук! Да ви спорят преводите, да ви радват читателите и да не спирате да се радвате на труда си!
В момента съм в някаква емоционална дилема спрямо единия ми превод. И все още съм в чуденка какво да правя... Опитвам се да превеждам и един мой разказ на английски. Нечовешко е! Едно е да го разбираш английския, друго е да пишеш директно на него, а съвсем трето - да превеждаш на него. Някой тук има ли опит с подобен проблем?
Отделно много ми липсва да пиша моите си лични истории. Не съм писала лично творчество от повече от година. Срам и позор! Но все ги избутвам на заден план... Тюх!
Хайде оставям ви! Навън тук е слънчево и приятно време. Може би е добре да се порадваме на малкото останали такива дни, преди да задълго да застудее.
______________________________
Днес най-сетне успях да се понаспя. В последните седмици ми е по-тежко с ученичката ми, отколкото когато аз самата ходех на училище. Ранното ставане е нечовешко за организма ми, свикнал на ранно лягане...
Оттам следва и кривото ми настроение напоследък. Никак, ама никак не е разумно да ме дразнят в такива моменти! И все пак, по закона на Мърфи, именно в тези дни, хората сякаш се надпреварват към изтънелите ми нерви, въоръжени с пилички за нокти... Зах, сподели професионално мнение, моля. Дали светът си е такъв несправедлив, а Съдбата някъде се попикава от смях за моя сметка, или просто под влияние на липсата на сън, аз съм по-чувствителна спрямо околните?
Вчера някой каза, че било международния ден на преводачите. Честит празник на патерици на всички преводачи тук! Да ви спорят преводите, да ви радват читателите и да не спирате да се радвате на труда си!
В момента съм в някаква емоционална дилема спрямо единия ми превод. И все още съм в чуденка какво да правя... Опитвам се да превеждам и един мой разказ на английски. Нечовешко е! Едно е да го разбираш английския, друго е да пишеш директно на него, а съвсем трето - да превеждаш на него. Някой тук има ли опит с подобен проблем?
Отделно много ми липсва да пиша моите си лични истории. Не съм писала лично творчество от повече от година. Срам и позор! Но все ги избутвам на заден план... Тюх!
Хайде оставям ви! Навън тук е слънчево и приятно време. Може би е добре да се порадваме на малкото останали такива дни, преди да задълго да застудее.
______________________________
Странно познато. Мен ако питаш е комплексно. Съдбата е гадна кучка, която ни се хили нагло отстрани, ама и като е поизнервен човек, всичко го дразни. Нали знаеш Закона на Мърфи? Ако има шанс нещо да се обърка, то ще се обърка! Или изказано по друг начин: Ако нещо е станало както трябва, то е станала голяма грешка!