Плашат ли ви обемните книги?

Въпросът по темата е ясен - моля споделете своето мнение по отношение на обемните книги и продължителните поредици. Натоварват ли ви повече, или четете с лекота? Привързвате ли се към създадения свят и герои, или предпочитате кратки и леки, неангажиращи книги?

Моето мнение по въпроса е следното:

Иска ми се едно време повече хора да се плашеха от обема на една книга и да не я четяха така масово, правейки я толкова популярна. По този начин автори като Толстой нямаше да се оливат в писане, преживяйки в своите скучни дъждовни и безкрайни дни и нямаше да влизат не дотам заслужено в класиката, изтормозвайки до ден днешен поколенията с произведения, за мен лично кошмарно безумни, като Ана Каренина и Война и мир. :pardon:
А от друга страна нямаше да имаме и по-стойностни творби като тези на Достоевски и други световноизвестни заслужили с творчеството си автори, както и дори някои съвременни автори (за пример, Джоан Роулинг). :pardon:
Извод: Хора всякакви, вкусове всякакви, обаче обема на едно произведение не е гаранция за затормозително и уморително четене. :pardon: Нима не ви се е случвало да стигнете до края на масивна и многотомна поредица и изведнъж да се почувствате празни отвътре, да си кажете "Ама няма ли още, по дяволите?"

Проблема със съвременните автори е, че има една повратна точка, при която не съумяват да разберат, че е дошло време да доведат нещата докрай. И когато това се случи с любимата поредица на някой фен, въпросният фен остава разочарован. Но и тук имам контрааргумент. Разочарованието остава за дадения фен (или група от фенове) и съответно вярвам, че докато има още фенове, които да харесват произведението, значи въпросната повратна точка все още не е достигнатат Тук за пример мога да дам поредицата за Анита Блейк, която след смяната на курса от 10-та книга нататък загуби според моите лични наблюдения голяма част от своите стари почитатели. Но за сметка на това откри други, чиито вкус да удовлетвори.
И тъй, изводът ми в крайна сметка е, че е явно, че и преди, и сега книжните плъхове продължаваме да имаме нужда от обемни произведения. Това е нещо, което надали някога ще се промени. Винаги ще има определена общност с интерес към обемното творчество, както винаги ще има и такива, които търсят леките неангажиращи четива, които да им служат далеч повече за разпускане, отколкото за гимнастика на мозъка.
Ако трябва да определя собствения си вкус, което се води и целта на дадената тема, аз мога днес да спадам към едните, утре към другите. Може да ме видите да държа в ръка най-разнородни книги, нямащи нищо общо помежду си, макар и да съм цялостно фен на фентъзи жанра. Но обичам и задълбочените, и леките книги. Ако съм откъсната на отдалечен остров, разбира се, най-много бих оценила някоя обемна поредица под ръка. Когато я прочета, ще ми остане собственото ми въображение, което да създава в ума ми нови истории, с които да се развличам, но това вече е една друга тема.
Общо взето, мисля, че от самия ми пост се вижда, че на мен лично обемните писания не ми пречат.

Ми да ти кажа, аз обичам големи книги.
Обичам тежеста и твърдите корици в ръцете си.
Обичам старите, антикварни, класически книги. Имат една специфична миризма.
Да си призная обичам всякакви книги! :wasnotme:
Моят личен ад е описан от Бредбъри в "451 градоса по Фаренхайт"

Дебелите книги не са ми проблем, стига да са интересни. Ако успее да ме грабне една книга, мога да я прочета за отрицателно време, без значение дали е 200 страници или 2000. Обемът не ме плаши.
От сруга страна дългите поредици ме изнервят. Пълни са с излишна баластра, разтягат се лукуми, пишат се глупости, колкото да се запълнят страниците.
Извод: По-добре по-малко на брой книги, но по-дебели, отколкото безкрай тънки книжлета.

А най-важно е качественото съдържание, защото тогава колкото и книги да е поредицата, или колкото и дълга да е самата книга, се чете с удоволствие.

Te!a написа:

А най-важно е качественото съдържание, защото тогава колкото и книги да е поредицата, или колкото и дълга да е самата книга, се чете с удоволствие.

Абсолютно съгласна Качеството е важно,не дебелината на книгата.

Какъв е смисъла да се плашиш от "обема" на книгата?
Ако е интересна, толкова по - добре, а ако не е... Просто няма да я прочета!

Като си купих Аз,вещицата дъщерята каза е гаси тухлата,и ще я прочетеш.Прочетох я за два дни,просто не разбрах кога стигнах до края.Когато книгата те грабне кой ти брои станиците.Влизаш в книгата,потапяш се и я изживяваш до края.И за мен само съдържанието е важно.Някои прекалено се вживяват примерно че корицата не им харесва,майната и на корицата дай ми книгата.Щом книгата ми хареса,влизам в нейната реалност и забравям всичко останало.

Обемистите книги никога не са ме плашили, но за мен най-важно е качеството. Ако въпросният автор се изтърка и вече не знае как да продължи и пише, колкото да има нещо написано, оставам доста разочарована. А и със сегашната тенденция поредиците да са 21 книги нещата доста се усложняват, защото повечето автори не успяват да напишат дори 10 качествени книги, а какво остава за 21! Но една книга не може да се прецени по дебелината, защото съществуват и двата варианта: тя да е дебела и супер интересна или пък да е дебела и абсолютен боклук. Важно е съдържанието!!

обичам големите книги.
обичам да се излегна и да чета.и до мен да има 1 чаша хубав сок ,може и чипс-голям пакет.

Би трябвало след девет тома от „Колелото на Времето“ отговорът да е категорично не. Но на моменти ме плашат. Докато не ги зачета. Ако са силни, ако са интересни, увлекателни, качествени, няма значение колко страници са - ще ги прочета. Ако са скучни и излишно протяжни, ако ще и 300 страници да са, ще ги зарежа по средата.
Една от книгите, за които се колебаех да зачета ли, заради обема, е „Летопис на смутното време“ на Вера Мутафчиева. Уникално добра книга, една от любимите ми.

плаши ме не обема, а качеството на съдържанието

snegnik написа:

плаши ме не обема, а качеството на съдържанието

Безспорно вярно! Виж, това и мен ме плаши.
Ако книгата ми е интересна и над 1000 страници да е, не е проблем. Ако е гадна, 20 страници ще ми се сторят хиляда! И го твърдя от опит!

Ако съдържанието на книгата ми харесва и ми е интересно, и сто тома да са, пак не ми пречи и веднага се привързнам към създадения свят и герои.

До сега винаги са ме плашили големите книги. Но тези дни започнах да чета 'Властелина на пръстените' (сборното издание) и съм много доволна. Тънките книжки бързо свършват, а и като знам, че ми остават някакви нищожни страници, не спа, за да съм я приключила (когато ми е интересна). А тази няма къде да избяга, знам, че не е по силите ми да я приключа бързи и й се наслаждавам до край.
За напред мисля да се концентрирам върху дебелите томчета .. :lmao:

П.П. Не съм чела вашите мнение, но и това ще направя скоро :bigsmile:

Не преди като не обичах да чета и като видя някоя книга с по 400-500 стр. и изобщо не я бутвам пък сега откакто започнах да чета книги за вампири и 400 стр. ги чета за един ден

Определено обичам дебелите книги. Книги с по 300 или 400 или повече страници най ги харесвам. Ако книгата е интересна мога да кажа, че смело се изправям срещу многото страници и за няколко дни я прочитам.

Честно казано малко ме плашат обемистите книжки, много зависи дали си струват или не. Почнах "Скитница", която е около 600 стр. (поне на мен ми се струва множко), но ми е много интересна и ще си я прочета с кеф. Томовете на "Игра на тронове" например малко ме плашат, защото не знам дали ще издържа и на една книга, обичам сериала, но като видях обема на тези книги мисля, че някои сцени ще ми дойдат в повече. :tooth:

Ами Игра на тронове не е лоша като книга, аз четох първата. Ама се иска време, а и на моменти може лекичко да досади, НО когато си гледал преди това сериала все пак и знаеш какво ще стане, иначе ме съмнява да стане досадно...
Много искам да чета книгите, обаче сега не знам втория сезон дали се е движил по книгата, понеже го гледах и не ми се чете пак книга, която съм "гледала" преди това...
Та се чудех дали да прескоча на третата директно... абе, накратко казано, не ме притеснява обема на тази поредица, а само, че нямам нужното време и не знам накъде да я подхвана нататък, за да чета това, което не съм гледала на сериала... :bigsmile:

Обичам книгите да са с повече страници, авторите имат по-добра възможност да опишат спокойно сцените и характерите на героите, нещо което е невъзможно за кратичките книги.
Да вземем поредицата "Мечът на истината". Още първата книга е огромна, но четеш и ти се иска да не свършва.
Какво да кажа за "Песен за огън и лед", която даже и не е завършена, това е една от поредиците, които ме оставиха без дъх. Джордж Мартин е вълшебник, дори и за моя разглезен от прекрасни книги вкус. Всяка книга е по 1000 до 1500 страници, а неусетно стигаш края и искаш още. Спомням си, че четох петата книга "Танц с дракони" на руски, на български още не беше излязла и тъкмо я прочетох и я пуснаха и на български. Не ме домързя да я прочета още веднъж, макар че вече знаех съдържанието, просто ми се искаше да разбера, как звучи и на български. И за миг не ми доскуча.
Да не забравя да спомена и "Здрач", там се получи нещо интересно. Няколко пъти започвах да чета първата книга, но не можех да се съсредоточа и все я оставях. Без малко щях да пропусна тази великолепна поредица, но след като започнах да чета сериозно, ми стана толкова интересна, че приключих с книгите за няколко дни, а и си ги купих и сега си ги препрочитам.
За "Академия за вампири" също има такава случка - видях първата книга в библиотеката и я взех да я чета, очарова ме и безумно я харесах, но по интересното беше, че всеки път когато си връщах книгите в библиотеката, намирах следващата книга, все едно ме чакаше. Звучи леко свръхестествено.
И накрая за книгите на живота ми - "Властелина на пръстените" и "Хари Потър". Първата е моя любов завинаги, като я чета все едно съм с героите и участвам в техните подвизи, а втората ме въведе в прекрасния свят на магията, където и днес се лутам с безброй други книги, в очакване на нови събития и герои.
Може би леко поизместих акцента към моите лични преживявания, но много трудно, поне според мен, се привързваш към тъничка книжка, в която авторът даже не е могъл да се изкаже.