Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци
Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия кръст Господен – Кръстовден. С този ден, наричан още Гроздоберник, започва и есента.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на християнската църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането на кръста от персийски плен през XVII век.
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.
Привечер, когато слънцето залязвало, Константин
видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".
Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.
Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.
През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.
През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.
След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.
След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в
жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.
Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.
Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.
Според народния обичай
този ден се свързва с края на лятото и началото на есента - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.
Народът вярва още, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.
Имен ден празнуват
Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.
http://www.vesti.bg
Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия кръст Господен – Кръстовден. С този ден, наричан още Гроздоберник, започва и есента.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на християнската църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането на кръста от персийски плен през XVII век.
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.
Привечер, когато слънцето залязвало, Константин
видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".
Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.
Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.
През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.
През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.
След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.
След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в
жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.
Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.
Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.
Според народния обичай
този ден се свързва с края на лятото и началото на есента - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.
Народът вярва още, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.
Имен ден празнуват
Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.
http://www.vesti.bg