Ето я и историата
.....Момчето-вълк
Според историята, един ден няколко млади овчарки, пасящи стадото си в провинцията на южна Франция, се натъкнали на някакво странно на външен вид момче. Още преди това овцете, които кротко си пасяли, изведнъж се разбягали, сякаш подплашени от нещо. В същото време едно от овчарските кучета започнало да ръмжи и да показва зъбите си.
Момичетата се затичали към мястото и попаднали на една падина, в която видели едно 13-годишно момче, седнало върху купчина козина. Външният му вид бил повече от чудат.
„Червеникавокафявата му, рунтава и сплъстена коса стигаше до раменете му и напълно покриваше тясното му чело. Малките му, хлътнали дълбоко в орбитите бледосиви очи блестяха с жестока враждебност и лукавство.“.
Освен това той имал силни бели зъби, които изглеждали като кучешки резци, тъмна кожа и огромни ръце със заострени черни нокти. Момчето било облечено в парцали. Момичетата си помислили, че то изглежда умира от глад.
Те го наобиколили, полуизплашени и много изненадани, а момчето не показало никакъв признак на почуда. Лицето му се разтегнало в призрачно злобна усмивка, показваща завиден комплект от блестящи бели и остри зъби. Той ги помолил да изберат коя от тях е най-хубавата; нея щял да вземе за булка. Представяйки се за син на свещеник, той им казал също, че понякога се облича в наметало от вълча кожа, което го преобразява във вълк. Това се случвало по здрач три пъти в седмицата и метаморфозата му траела около час. Преобразеното във вълк момче обикаляло околността в глутница от девет други като него. Неговото предпочитано ястие било момичета като тях. Това признание накарало девойките да побягнат.
Близо до същото селце едно 13-годишно момиче на име Маргерит Поари често пасяло овцете си в компанията на един свой връстник, чието име било Жан Грение. Това се оказало същото момче, което уплашило момичетата.
Малката овчарка често се оплаквала на родителите си от поведението на момчето: тя казвала, че той я плаши със страховитите си истории; но баща й и майка й не обръщали особено внимание на оплакванията й, докато един ден тя не се върнала у дома преди обичайното време толкова разтревожена, че даже била зарязала стадото си. Родителите й най-сетне обърнали внимание на разказа й.
Жан често й казвал, че е продал душата си на дявола и имал силата да се превръща във вълк нощем, а понякога и денем. Той я уверявал, че е убил и погълнал много кучета, но намирал плътта им за по-малко апетитна от тази на малките момиченца, които изяждал с огромна наслада.
Детето казало на родителите си, че през този ден тя пасяла овцете както обикновено, но Грение не бил с нея. Тя чула някакво шумолене в храстите и когато се обърнала, един див звяр скочил върху нея и разкъсал дрехите от лявата й страна с острите си зъби. Тя се отбранявала с овчарската си гега и успяла да прогони съществото. Тя описала звяра като приличащ на вълк, но по-нисък и набит; козината му била червеникава, опашката къса, а главата по-малка от нормалното.
Разказът на девойката предизвикал истинска загриженост в селото. Напоследък мистериозно изчезвали малки момичета и родителите им започнали да се чудят дали децата им не са станали плячка на ужасното момче, обвинено от Маргерит Поари. Техните подозрения накарали властите да разследват случая.
.....Момчето-вълк
Според историята, един ден няколко млади овчарки, пасящи стадото си в провинцията на южна Франция, се натъкнали на някакво странно на външен вид момче. Още преди това овцете, които кротко си пасяли, изведнъж се разбягали, сякаш подплашени от нещо. В същото време едно от овчарските кучета започнало да ръмжи и да показва зъбите си.
Момичетата се затичали към мястото и попаднали на една падина, в която видели едно 13-годишно момче, седнало върху купчина козина. Външният му вид бил повече от чудат.
„Червеникавокафявата му, рунтава и сплъстена коса стигаше до раменете му и напълно покриваше тясното му чело. Малките му, хлътнали дълбоко в орбитите бледосиви очи блестяха с жестока враждебност и лукавство.“.
Освен това той имал силни бели зъби, които изглеждали като кучешки резци, тъмна кожа и огромни ръце със заострени черни нокти. Момчето било облечено в парцали. Момичетата си помислили, че то изглежда умира от глад.
Те го наобиколили, полуизплашени и много изненадани, а момчето не показало никакъв признак на почуда. Лицето му се разтегнало в призрачно злобна усмивка, показваща завиден комплект от блестящи бели и остри зъби. Той ги помолил да изберат коя от тях е най-хубавата; нея щял да вземе за булка. Представяйки се за син на свещеник, той им казал също, че понякога се облича в наметало от вълча кожа, което го преобразява във вълк. Това се случвало по здрач три пъти в седмицата и метаморфозата му траела около час. Преобразеното във вълк момче обикаляло околността в глутница от девет други като него. Неговото предпочитано ястие било момичета като тях. Това признание накарало девойките да побягнат.
Близо до същото селце едно 13-годишно момиче на име Маргерит Поари често пасяло овцете си в компанията на един свой връстник, чието име било Жан Грение. Това се оказало същото момче, което уплашило момичетата.
Малката овчарка често се оплаквала на родителите си от поведението на момчето: тя казвала, че той я плаши със страховитите си истории; но баща й и майка й не обръщали особено внимание на оплакванията й, докато един ден тя не се върнала у дома преди обичайното време толкова разтревожена, че даже била зарязала стадото си. Родителите й най-сетне обърнали внимание на разказа й.
Жан често й казвал, че е продал душата си на дявола и имал силата да се превръща във вълк нощем, а понякога и денем. Той я уверявал, че е убил и погълнал много кучета, но намирал плътта им за по-малко апетитна от тази на малките момиченца, които изяждал с огромна наслада.
Детето казало на родителите си, че през този ден тя пасяла овцете както обикновено, но Грение не бил с нея. Тя чула някакво шумолене в храстите и когато се обърнала, един див звяр скочил върху нея и разкъсал дрехите от лявата й страна с острите си зъби. Тя се отбранявала с овчарската си гега и успяла да прогони съществото. Тя описала звяра като приличащ на вълк, но по-нисък и набит; козината му била червеникава, опашката къса, а главата по-малка от нормалното.
Разказът на девойката предизвикал истинска загриженост в селото. Напоследък мистериозно изчезвали малки момичета и родителите им започнали да се чудят дали децата им не са станали плячка на ужасното момче, обвинено от Маргерит Поари. Техните подозрения накарали властите да разследват случая.
