КРЪВ

книга първа

ISBN 978-954-8308-27-4
Обем: 288 стр.
Корица: мека
Издателство: Персей
Дата на издаване: 22.08.2011 г.
Цена: 10.90 лв

Анотация:
След тежка автомобилна катастрофа животът на Дара се обръща с главата надолу. От тогава, в продължение на години, я преследват чудовищни кошмари, в които вижда смъртта на десетки непознати хора. Но Дара разбира, че това не са просто сънища, а поглед в бъдещето. Тя е измъчвана от непосилно чувство за вина, че не е могла да помогне на тези хора, а е знаела какво ще им се случи. Един ден Дара разкрива дълго пазената си тайна пред най-добрите си приятели, за да спаси живота им. Кошмарите се оказват заплаха и за самата нея. След среща със загадъчен млад мъж, който помни само и единствено името си, Дара потъва все по-дълбоко в света на необяснимото, но ще разбере истинската причина за неконтролируемата си дарба. Може би има неща, които са отвъд всичко, което можем да възприемем – към това провокира романът „Кръв” (издание на „Персей”) Той е част от по-обемен творчески замисъл – трилогията „Sanguis, Anima, Luna Plena” („Кръв, душа, пълнолуние”), наречена така по древно магическо заклинание. Вторият роман – „Душа”, ще се появи до края на годината. Към литературния проект има вече интерес от страна на чуждестранни издатели. Книгата „Кръв” е изцяло български продукт. За оформлението на корицата бе направена професионална фотосесия от Георги Казаков (SergeevStudio), а моделът е Елица Костас, която се превъплъщава в мистериозната червенокоса героиня на книгата. Снимките на авторката са дело на същия фотограф.





Тя е млада, красива, интелигентна и амбициозна. Потопена е в съвременните технологии и комуникации, специалист по маркетинг е, но си пада по „старомодни” неща като литературата и четенето. Всъщност средното й образование е именно по специалността „Литература” в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства във Варна. После изучава тънкостите на маркетинга в Икономическия университет и сега професионално се занимава с това. Но любовта към книгите, четенето и литературното писане си остава голямата й страст и провокира амбицията да щурмува върховете в литературата, не само българските…

Хм, ако книгата е българска, какво прави в раздел "Преводна литература" ?!

Иначе, за сега ми звучи прекалено познато, но все пак бих дала шанс на проекта, дори и само защото е български. Все пак - трябва да прочета повече, преди да коментирам. Ако говорим за визия - определено ми харесва корицата и оформлението!

Аш, тук е, защото и книгите са тук. Рядко се случва да се издаде хубава българска книга. Не знам защо така. Иначе в раздела има и други наши, родни заглавия.

За самата книга вече не знам. Малко изтъркано вече, но бих й дала шанс, най-малкото защото си е наша. А фактът, че чужди издателства вече са откупили правата, ми направи доста силно впечатление. :pardon:

Zaharka написа:Аш, тук е, защото и книгите са тук.
...
Иначе в раздела има и други наши, родни заглавия.

Не го разбрах това... :pardon:

Ashlie написа:

Zaharka написа:Аш, тук е, защото и книгите са тук.
...
Иначе в раздела има и други наши, родни заглавия.

Не го разбрах това... :pardon:

Всички книги са в този подраздел, без значение дали са преведени на български или не. В този подраздел има и други книги на български автори. С оглед на което може би трябва да се прекръсти въпросният подраздел, но това е друга тема на друг разговор.

Прочетох книгата и честно казано не останах разочарована. Доста е мрачна и наистина никак не й липсва демонична атмосфера, но иманно това я прави и интересна. Има разбира се и някои слабости, които намирам за пропуск на редактора, който е обработил книгата (ако честно казано е имало такъв). Също така стилът на места е малко объркващ, тоест, имам предвид гледната точка, от която се води. През повечето време е през погледа на Дара, главната героиня, но на места, вместо както е в стандартните книги да се сменя през глава гледната точка, това се случва на няколко пъти през всеки абзац, което за момент, преди да се ориентирам ми дойде малко объркващо, но бързо свикнах (е, и на други такива съм попадала през годините, просто е било по-отдавна и в по-стари книги, както и е било доста рядко). Иначе книгата се води в трето лице, не в първо. Добре написана е, а историята е увлекателна, дори бих казала, че не напомня нещо, което е копи-пейст, а всъщност показва някаква индивидуалност, дори и да напомня за някои познати текстове (малко и за Дневниците даже, само малко). На мен лично ми се стори различна от очакваното, но в положителен смисъл. През цялата книга нещата се заплитаха, което доведе до един подобаващ градеж като за първа книга от трилогията и до края вместо да донесе отговори, всъщност доведе до още повече въпроси, които ще бъдат явно разнищени в останалите две книги. Общо взето замисълът и изпълнението са добри,непременно ще следя и продължението, защото авторката успя да ме зариби като читател и ще съм в очакване да видя как ще се развият нещата, особено с оглед на съвсем неочаквания и дори бих казала взривяващ финал, при прочитането на който ми се прииска да беше излязла втората книга, за да мога да продължа да чета!

Вярно е, че можеше още по-добре, но като за дебютна книга в любимия ми жанр на българска почва никак не беше зле. От тук нататък вярвам, че може само да става по-добре. Ще е хубаво обаче Александрина Железова да си намери по-добър редактор, че този явно е бил малко мързелив и е претупал нещата. Един автор, който ще бъде издаден винаги задължително се нуждае от редактор, това е така при преводите, какво остава при личното творчество!


П.П. Благодаря на Мери, че ме насочи към тази трилогия, определено не съжалявам. :bigsmile:

П.П.2 Много ми е мъчно колко помия се излива за тази книга в интернет пространството, например в сайта на Хеликон...

Току що я прочетох и бързам да се изкажа, докато още ми е прясно.
Добра идея, определено, но изпълнението куцаше. Не знам аз ли съм станала прекалено критична? В мен ли е проблемът, че все намирам кусури? Не знам, но има нещо.
Поне половината недостатъци отдавам на редактора. Текстът е четаем, но далеч не е изпипан както трябва. Коректорът също не знам къде е спал вместо да чете.
Структурата на текста с тези дати и часове ми хареса. Доста по-лесно е за ориентиране, още повече като се имат в предвид ретроспекциите и времевите дупки.
Началото беше добро, средата - посредствена и на моменти дразнеща, но финалът си струваше.
На места имаше абсолютни нелогизми. Героите, диалозите и части от текста (към средата) бяха толкова плоски, че не е за вярване. Няма дълбочина, няма емоция, няма чувство и това, което ме убиваше бавно, беше пълната липса и на капчица хумор. Понякога и на мен ми се случват тези гафове, но затова и не се напъвам да пиша.
По средата имах чувството, че е напълнено с баластра, колкото да се запълни мястото между началото и края.
Друго, което не ми хареса, са някои от действията, които са като изсмукани от пръстите. Разсъждения и логики, дошли като че ли свише. От къде дойдоха, какво ги породи... нищо. Поне някакви hint-чета да беше пуснала. Нещо като с доктор Хаус - в главата му всичко е подредено и следва някаква логика, но за страничния наблюдател нищо не става ясно. Но докато при него това е забавно и в това му е чарът, тук повече ме дразнеше.
А и каква е последно Дара - крехка или силна? В началото тръгна много добре. През първата 1/3 беше представена като силна, борбена, преживяла много и все пак се държи на крака. Оттам насетне започна здраво да си противоречи. Започнаха някакви психясвания, реки от сълзи и сополи, напълно алогични реакции и прочие. Така например в напълно нормални ситуации става истерична и паникьосана,пищяща и ревяща, а в напрегнати моменти, когато се очаква да покаже някаква емоция, се държи абсолютно спокойно и хладнокръвно, сякаш нищо не се случва. И това не в добрия смисъл.
Всички тук знаят за голямата ми любов към удивителните и колко обичам да ги използвам с повод и без повод. Е тя сериозно прекали. Всяко трето изречение завършва с удивителна. И то на места, където, от гледна точка на внушение и какъвто и да било ефект, се полага да си бъде обикновена точка. И би се получило в пъти по-добре.
Доста неща има за доизглаждане, но, както казах, за половината от тях виня редактора. Когато си слагаш името под нещо, гледай поне да не се излагаш, че си редактирал през пръсти. В крайна сметка общото впечатление е за една чернова с особено голям потенциал... и толкова.
Съзнавам, че е дебютен роман и като за такъв е задоволително добър. (Да си говорим истината - можеше да е и много по-зле.)Личи си, че се е учила по време на писането, усеща се прогрес и промяна. Ако поне половината беше написан така, както края... щеше да се получи една доста добра книга. Надявам се, че за следващата ще се представи още по-добре. И искрено я съветвам да си смени екипа - като се започне от редактора и нататък поголовно.
И въпреки помията, която избълвах, факт е, че я прочетох. От това пък следва, че далеч не е толкова зле, колкото прозвуча. Последната 1/3 дори успя да ми промени мнението към положително и възнамерявам да си купя и втората книга, когато излезе.

И аз затова посочвам голяма грешка от страна на редактора в работата му и поставих под въпрос имало ли е въобще редактор?
Ами, на редактора работата не е да поправи правописа само. Редактора може да насочи автора и към промени в текста, превахване на сцени и добавяне на нови. Често редакторът може да стане и до известна степен съавтор. Понеже преди време много следях блога на Джанин Фрост (е, и сега когато мога де), таа, тя там е споделяла много за своите редактори. Къде какво са я карали да премахва, къде са й давали насока да промени нещо, кое не са одобрили като сюжетна линия... Абе, човек, който е писател, се нуждае от един такъв професионалист да му помогне и от съвместната им работа накрая да излезе един изчистен и качествен текст!
Лошото е, че това не е само при тази поредица, ами, колкото повече български книги чета, толкова повече ми правят впечатление грешките. Кажи-речи навсякъде, смея да твърдя, редакцията куца все повече. Последното фрапантно нещо, което ми направи впечатление в професионален превод - израза 24/7 беше преведено като двайсет и четири по седем. А то се има предвид като "цяла седмица денонощно" или "по двайсет и четири часа, всеки ден, цяла седмица" (аз самата не съм убедена кой е максимално точния израз при превода, но и никога не съм имала претенциите, че съм професионалист тъй или иначе).
Та, не желая и няма да задълбавам повече, дадох примера, понеже проблемът не е малък. Лошо е да се получава подобно "качество". Така се занижава културата. В миналото съм разчитала на книгите за подобряване на езикови умения, сега това е вече невъзможно. Не можеш да се колебаеш за правилното изписване на дадена дума или за което и да е правописно правило, да отвориш книга и да си убеден, че там ще го има написано както е правилно. А това вече е много лошо!

Ами вече почнах да допускам, че аз съм станала прекалено взискателна и критична. Но фактите говорят сами.
Съгласна съм с теб, Тейче. (То да е за сефте... )Нарочно си направих няколко пъти труда да погледна има ли аджеба редактор и коректор или няма. Оказа се, за огромно мое съжаление, че има такива персони. Но не мога да кажа, че съм доволна от работата им. Дори напротив. И точно заради казаното от теб по-горе, по същите причини и аз виня редактора. Тук не става въпрос за редакция на превод, където трябва да се придържаш към първоначалния текст. Тук можеш да махаш, да слагаш, да връщаш за пренаписване... Редакторът има голяма свобода в един такъв процес. Затова и казах, че идеята беше много добра, но иска още работа по нея. Има доста хляб вътре, голям потенциал, но посредственият екип буквално я е съсипал. И редакцията, и корекцията за нищо не стават. Да ме прощават въпросните господа и дами, но си е така.

Дара притежава необикновена дарба, към която се стремят различни сили. Когато тя се оказва на прага между живота и смъртта, непознат демон обсебва тялото й, а душата й се оказва затворена в паралелно измерение заедно с тази на загадъчния й любим Евиан. Двамата трябва да разберат коя е тайнствената тъмна сила, която ги е затворила. Те попадат на скрито заклинание и скоро научават, че единственият начин да получат обратно свободата си е като сключат сделка, която завинаги ще преобърне баланса между доброто и злото във вселената.
Ангели и демони се оказват съюзници по неволя и се впускат в търсене на Ангела на Смъртта, единственият, който може да освободи душата на Дара. Но само до следващото Пълнолуние.

Първата корица ми харесваше далеч повече. Тази ми е някак посредствена. Но ако историята следва примера на посредствената първа част, то ще са си тъкмо лика-прилика. Ще я видим де, няма да я пропусна, но се надявам да са изгладили нещата и да са запълнили пропуските, за да не стане пак като с предната.

Прочетох я и ей ме на да се изкажа набързо.
Беше доста по-добре от първата. В общи линии всичко, което не ми харесваше в предишната книга, тук беше ако не изчистено, то сведено до минимум. Нямаше нелогизми (или поне не фрапантни такива), историята се развиваше сравнително плавно и последователно, разсъжденията бяха що годе подобаващо обосновани, дори героите бяха представени по-добре.
Естествено има и забележки, но са незначителни. Например ме дразнеше прекалената емоционалност на героите, граничеща с неуравновесеност. Така например на всяко второ изречение единия "изпищя", а другия си "извика" репликата. Как не се умориха от толкова пищене и викане не ми става ясно...
Намираха се и наченки на хумор. На моменти дори се забавлявах, най-вече с Крис, който ми легна много на сърце. Например любим момент ми е:
"Дара отново се обърна към мястото на инцидента. Явно не бяха карали с много висока скорост, тъй като никой не беше пострадал. Сам вече изтърсваше дрехите си от полепналата кал, докато Крис вече яростно раздаваше ритници на "ранения" мотоциклет, който лежеше безсилен до огънатата мантинела.
- Скапана! Шибана! Купчина! Ламарини! - Всяка обидна дума беше последвана от ритник.
- Хей! Хей! Хей! - разгневи се Сам, който обичаше "Черната мамба" повече от всяка жена на света и размаха заплашително показалец пред лицето на демона. - Никога. Недей. Да обиждаш. Мамбата.
- Каква мамба, беее! Тая бракма не вдигна повече от сто досега! Айдеее, слагай каската и не се разправяй! Нямам време за губене - стросна се той и изправи мотора, без да спира да мърмори под носа си. - Мамба... Ще ти дам една мамба... Ей с'я ще видиш една мамба."
... и така нататък целия епизод. Има и още няколко подобни, отново с участието на Кристиян. С това темпо на развитие вече тръпна в очакване на последната книга.

Обнадежди ме - ще я купувам, когато мога! :slynce:

Аз прочетох първите две и чакам третата от трилогията.Много ги харесах!