Според народните вярвания на Преображение се обръща времето: водите на изворите и реките изстиват и лятото се пречупва


Преображение Господне е един от 12-те големи Господски и Богородични празници. Чества се от още от първите векове на християнството.

Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл.

Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.

Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете.

Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.

Тогава Христос отвел трима: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него "ново царство".

Там, след вглъбена молитва Исус се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.

На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов,

защото от него се прави виното - символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя.

В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение "Освещаване на гроздето". Днес се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прекади от свещеника в църквата.

Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.

Според народните вярвания на Преображение се обръща времето: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва - времето напомня вече за есента.

На Преображение Господне вярващите се причестяват след Богородичния пост, започнал преди пет дни, като в чест на празника се позволява риба.

Преображение Господне се отбелязва с литургии във всички християнски църкви.


Днес е храмовият празник на манастира "Св. Преображение Господне" край Велико Търново. Светата обител е паметник на културата и архитектурата от национално значение.


Според историческите хроники манастирът, основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и нейният син цар Иван Шишман, няколко пъти е опожаряван през годините на османското владичество, а по-късно е разрушен напълно при земетресение.

Възстановяването започва през 1825 г. от монаха Зотик с разрешение на турския султан Махмуд хан.

Градежът на главната църква "Преображение Господне" започнал през 1834 г. възрожденският майстор Димитър Софиянлията, участник във Велчовата завера. След неговата гибел строителството е продължено от майстор Кольо Фичето, който завършва югоизточното манастирско крило, главния вход и камбанарията с часовника.

Стенописите, олтарите и иконите в комплекса са изработени от прочутите възрожденски майстори Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Папа Витан.

Сред шедьоврите на българското възрожденско изкуство са стенописите на Захарий Зограф "Колелото на живота" и "Страшният съд", както и портрети на Св.Св. Кирил и Методий, Св. Патриарх Евтимий, Св.Теодосий Търновски и на царе от Първата българска държава.


http://www.vesti.bg