Българската литература преди 21 век

Какво мислите за българската литература от минали времена?
За авторите като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христо Ботев, Любен Каравелов,Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Димитър Димов и всички останали творци от зората на българското литературно творчество, през Българското възраждане, Българската литература след Освобождението и тази след ПСВ?
Четете ли тяхната проза и лирика?
Има ли някой автор или конкретно произведение, които са ви станали любими?

Честно казано, почти всички произведения от великите български автори на миналото ни ми идват по-тежки и натоварващи. Те, разбира се, си заслужават четенето - това е нашето културно наследство, но не мога да кажа, че са книги, които съм чела за удоволствие. Почти нито една от тях.
Помня, че в 6-ти клас ни караха от училище да четем Под игото и имах чувството, че ще умра от тормоз, въобще не ми беше лека и лесна за четене. След това, в 12-ти, сама реших да я прочета (разбира се, нищо не помнех от първия прочит), защото щях да имам матура и, макар да можех и да не я чета цялата или да чета преразказ, избрах да я прочета. Дали защото никой не беше накарал, но взе, че ми допадна и не ми бе трудно да я прочета. Ето как в различното време и прочита, нагласата и изводите от книгата са различни. Освен това тогава захванах да чета и "Тютюн" на Димитър Димов. Книгата ми хареса неочаквано много, беше ми приятна, вървеше леко и стила нито ме затрудни, нито затормози. Естествено съпоставена спрямо Вазовото произведение Тютюн е с много по-съвременно звучене, но имаше безспорно интересни персонажи и сюжетът беше интригуващ. Но и тя не беше никак лека. Уви, типично за творчеството в миналото ни е това, че то нито познава хепи енд, нито предлага разпускащо и изпълващо с някакъв оптимизъм четене. Но, разбира се, предлага пък други емоции.
Мога основно да кажа, че има голямо значение с каква нагласа ще седнеш да ги четеш. Ако е насила, може и да ги намразиш!

Абсолютно съм съгласна с горното мнение. Книги като "Под игото" според мен не трябва да се дават в 5-6 клас.Аз също я четох тогава,така и не я дочетох,беше ми прекалено тежка и не особено интересна.Сега ми се наложи да я прочета пак и този път наистина беше друго.А за литературата като цяло не знам защо,но един от най-омразните ми български писатели е Иван Вазов.Знам,че е написал много неща и така нататък,но просто не мога да го чета,изпитвам някакво отвращение от нещата му.Стихотворенията на Ботев наистина са един скъпоценен диамант в нашата литература,натоварени с тежестта на времето си. Стихотворенията на Яворов,от друга страна, са някак леки и звучни,леят се като песен,въпреки че и те са доста тежки и философски.

Безброй много пъти съм казвала, че никое хлапе в 5 клас, което ще рече на 10-11 години, не може да разбере нищо от борбата, саможерствата и всички останали въпроси, които се поставят в "Под игото". И аз тогава не успях, но доста по-късно (някъде в гимназията) я прочетох и то на един дъх. Макар че аз Вазов много си го харесвам, въпреки че напоследък срещам много хора, което не могат да го понасят. Вижте "Тютюн" беше друга работа. Изчетох го, ама с голяма мъка. Толкова дразнещи персонажи рядко съм срещала.
И не само нагласата е важна. Открай време твърдя, че литературата в училище не е подбрана правилно. Единствено в 8 клас подборът бива (Смирненски, Вапцаров, Емилиян Станев, Николай Хайтов и компания). Всичко преди този момент просто не би могло да бъде осмислено от деца, чиито най-голям проблем е с коя кукла да си играят или кое анимационно филмче да си пуснат.

аз харесвам разказите на Йовков-колко съм плакала над тях....На Радичков само някои,а иначе много си харесвам Любен Дилов-баща.