За мен не е. Аз имам брат и въпреки че сме се карали и продължаваме понякога да се караме за дреболии бих се чувствала доста самотна ако бях единствено дете :pardon:

Може би понякога. И то не защото се караме. То това е неизбежно и е просто задължително. По-скоро защото не всичко зависи от теб и имаш с кого да се съобразяваш, да мислиш и да се грижиш. Когато си сам всяко едно твое действие зависи само и единствено от теб и не е нужно да се съгласуваш и да се съобразяваш. И все пак не бих избрала другата алтернатива. Калкото и да ме вбесява и да ме изкарва от равновесие на моменти, си го обичам. :pardon:

Да, понякога. Защото понякога ти лазят яко по нервите, нищо, че ги обичаш

Оф, гласувах с "да, винаги" вместо с "да, понякога" :headbang:

Да, винаги! Особено ако проблема идва от нееднаквото отношение на родителите :whiping:

Понякога.....

Определено понякога е трудничко постоянно да се съобразяваш с по-малките и да се грижиш за тях. Но когато разликата в годините е по-малка, тогава е доста по-лесно! Аз постоянно съм със сестра ми (разликата ни е 2 години) и не мога дори да си представя живота без нея!

Най трудно е когото страдат и ти неможеш да помогнеш.

Аз имам по-малка сестра.Като бяхме малки,а и в тинейджърските си години,постоянно се дразнехме и карахме.Но сега си споделяме всичко,абсолютно,и си помагаме.Не знам как стана така и кога точно се обърнаха нещата,но е хубаво да имаш някой,с когото да споделяш искрено и да знаеш ,че ще те подкрепя.

Да, понякога, но без тях щеше да е скучно.