Фалшификаторът на картини Даниеле Донде

Проф. Даниеле Ермес Донде е най-известният художник в света, който вече 20 години рисува копия на най-великите платна на старите майстори.



Донде рисува копия на картини на велики майстори като Ван Гог, Моне, Реноар, Гоген, Климт, Модилиани, Дега, Леонардо да Винчи и много други. Всички тези картини са точни репродукции на творенията на гениите. За невъоръженото око те са неразличими от оригинала. Имитациите са абсолютно легални, защото художественото ателие на професора е единствено със законен лиценз - разрешение от музеите и колекционерите, приютяващи оригиналите, да създава техни фалшификати. Условието е, че картините, които ще се репродуцират, са на художници, които са починали преди повече от 50 години. Още през 1984 той успява да легализира фалшификатите като произведения на изкуството. Така дава началото на нова мода, позната под името Фалшиво изкуство, което успява да спечели уважение и се превръща в глобално движение. Софийската изложба през 2008 г.показва творения на екипа на Донде, който включва 10 художника кописти, някои от най-добрите фалшификатори. Тези художници изучават творчеството на автора, който ще репродуцират до най-дребния детайл – от смесването на цветовете до стила и техниката на изпълнение.



Даниеле израства в заможно семейство в Кремона. След смъртта на баща си той изтъргува огромната му колекция от картини. Тогава разбира, че това са фалшификати, продадени на починалия му баща като оригинали. Донде издирва техните автори, но не за да ги съди, а за да ги мотивира да работят за него.

Проф. Даниеле Донде е бил в България през 2008 год. благодарение на своя партньор д-р Койчо Белчев, първия българин, работил на Уолстрийт.




Предлагам ви едно любопитно интервю на Мария Друмева с професора:


- Роден сте в семейство на потомствени богаташи. Сега сте милионер. Вярно ли е обаче, че като млад сте водили изключително разсипнически начин на живот, били сте плейбой и сте фалирали вследствие на безразсъдното си прахосничество?
- Информацията ти е правилна. Като младеж бях нафукан, самоуверен, търсех изява на всяка цена. През 70-те и 80-те години беше времето на нощните клубове, на плейбоите, на спайдерите, на баровете със зали за залагания, където можеше да се видят само зашеметяващи жени и бляскави коли. Винаги съм бил търсач на новости, на силни усещания.

Аз съм един анархист, отегчен от баналността на обикновения живот.

Аз осъществявам мечтите си, но за тези, които не ме познават, бях просто един фукльо. Като млад винаги намирах начин да изкарам пари. Първо започнах с мода. От продажбата на дрехи изкарвах много пари. Но начинът ми на живот – без задръжки, без да мисля за бъдещето и да спестявам, често ме довеждаше до финансови кризи. После по някакъв вълшебен начин излизах от кризата, печелих още повече пари и отново стигах дъното. Така е било винаги в моя живот, това е моят живот. Като млад живеех с чувството, че съм безсмъртен, че ме чака нещо голямо, че ще разтърся света. Бях късметлия, но се забавлявах непрекъснато и така
проигравах късмета си.




За мен нямаше нищо забранено, позволявах си всякакви видове луксозни разхищения, живеех на пълни обороти. Харчех, без изобщо да мисля какво изобщо правя. Така живях от 22-ата до 33 –ата си година – едни ярки, пълни с емоции и живот 13 години. За мен бяха важни само парите, други житейски ценности аз не познавах, аз не признавах. Бях обаятелен, харизматичен, готин. Много хора ме следваха и ме гледаха като Бог и на 33 години се събудих като една фалирала личност с напълно разбита душа. Парите и късметът ме изоставиха, а с тях си отидоха от мен и всичките ми “приятели”. Дадох си сметка, че съм станал мъж, който освен да разрушава всичко нормално във и около себе си друго не умее. Никога не се бях замислял за моето семейство, за това как се чувства майка ми, баща ми, и през ум не ми е минавало, че точно аз съм им докарал страшно много проблеми. (Бащата на Донде умира рано, б.а.)




Наистина стигнах дъното. Страдах от загубите, не можех да помогна и на майка ми. Изживях период на самонаказание, на размисъл. Накрая открих съвестта, бях доволен от наказанията, които Господ ми изпращаше, преоткрих ценностите на живота и щастието на обикновените неща.

- И как изплувахте?
- По това време посещавах митичния за Италия бар “Европа”. Там се запознах с Мацей – художник, учен, алхимик. Той ме научи на

тайните на Големите, на тези, които постигат слава и пари, без изобщо да притежават абсолютно никакви способности.

Той видя в мен човек, който е готов на всяка цена да плати и да отмъсти на всички художници. Видя в мен човек, който се бе провалил въпреки таланта и късмета си. С учителя ми започнахме да се срещаме много често в бара. Говорихме изключително за изкуство. От тези разговори разбрах, че галеристите и купувачите на изкуство са като хамелеони – те успяват да накарат купувача да изживее големи емоции, като закупи една картина, която няма абсолютно никаква стойност. Нужна е само “творбата” да е в красива рамка и да има красив сертификат за автентичност. Изключително важен е подписът на “автора” на картината, да има там едно име, ако ще и то да е измислено, да напомня за големите автори.
Като се каже, че измисленият автор всъщност е починал, и това придава на картината още по-голяма стойност.



Стойността (парите) се вдигат и от една добре направена фалшива биография на автора. По онова време нямаше нотариуси, адвокати, доктори, индустриалци, които да не притежават подобни произведения на изкуството. Те ги слагаха в кабинетите си.

- Как се свързахте с най-добрите фалшификатори в Европа и как ги мотивирахте да работят за вас?
- Вече бях намерил формулата как да правя пари, как да стана много богат. Трябваше обаче да реша дали съм побъркан, или съм гений. Тази идея не ми даваше мира през нощта. Ще обясня защо - дълго ухажвах най-добрите фалшификатори. Събрах ги и им казах: изобщо няма да ви разкрия, да ви издам, ако рисувате за мен. Вие ще рисувате картините, те ще носят моето име. Това ще е тайна. Ще печелим страшно много пари. Картините ви ще ги предлагаме на пазара като фалшификати, придружени от специален сертификат. Ще ги наричаме авторски, легални фалшификати. Съвсем нормално беше да ме смятат за побъркан, оттам идваха и нощните ми терзания. По онова време всеки си правеше фалшиви картини тайно. Това не беше легално занимание, а криминално. Задължих само моите фалшификатори да ме следват на изложбите ми в Париж, Мадрид, Ню Йорк, Лондон, за да можем точно там, докато продаваме, да се запознаваме с оригиналите в музеите. От този ден световното изкуство тръгна по нов път, настъпи краят на лъжливите фалшификати, дойде денят на легалните фалшификати. Създадох ново движение в изкуството “Авторско фалшифициране”.



- За това авторско фалшифициране обаче ви задържат в полицията?
- Да, на една от най-успешните ми първи изложби-разпродажби дойдоха униформени. Така попаднах в полицейското управление на Монтемарио в Рим. Като пристигнах, капитанът каза да не се притеснявам, и без това абсолютно всички вестници пишели и шумели за моята изложба. После обаче ме скастри: "И кой изобщо ви е дал разрешение да продавате фалшификати?!" Обяснявах в участъка, че продаването на фалшификати като фалшификати е мое изобретение. Съвсем неочаквано казах, че на изложбата ми в хотела очаквам президента на Италия. Абсолютно всички подскочиха и ми се извиниха за случилото се. Когато се върнах в хотела, големият салон вече беше пълен с фоторепортери, журналисти, много известни хора и обикновени зяпачи. В същото време обаче по телевизията излъчили репортаж от посещението на г-н президента в Генуа. Чух как един журналист казва: "Посещението на президента на изложбата на Донде е поредната измислена история от Донде, за да привлече внимание към себе си. "Хората чуха това. Тълпата от посетители бързо си отиде.



- Как стигнахте до световноизвестните си купувачи?
- Разбрах, че изкуство се продава там, където са парите. През зимата богаташите от цял свят отиват да карат ски на най-скъпите места: Сен Мориц, Гщаад, Кортина. През лятото същите тези богаташи можеш да ги срещнеш в Монте Карло, Кан, Лазурния бряг, Капри, през есента са в Цюрих, Лугано, през пролетта всички известни хора отиват на покупки в Париж, Женева, Рим, Маями, Палм Бийч. Така следвах техния маршрут и отривах свои изложби в най-скъпите хотели в посочените според сезоните градове. Така

представих личните си фалшификати на султана на Бруней, най-богатия мъж в света.

С него се запознах в Сен Мориц. Накарах да оцени картините и да купи 100 от тях. В Лондон, докато сътрудничих на Английската асоциация за помощи с президент принц Чарлз, се запознах с лейди Даяна. По онова време тя приключваше обзавеждането на дома си в Ню Йорк, на Пето авеню. Принцесата ми поръча лично Шестте нимфи на Клод Моне. Картината беше по вкуса й, отговаряше на стила на къщата.



-Първият ви клиент е София Лорен. Вярно ли е, че точно тя ви е дала кураж да продавате фалшификатите си?

- Да, вярно е. Срещата ми със София Лорен е важна, изключителна за моята кариера и живот. От Лорен разбрах и това, че трябва да разширя контактите си, те да станат международни.
Така лека-полека се наредиха и първите ми колекционери – Ротшилд – банкери, Боскате – международни търговци на бижута, Пистети – собствениците на хотелите “Хилтън”, Ямани – арабски нефтопроизводители, принцове от цял свят, личности от финансовия елит. С годините разбрах, че за да се наложа и да бъда добре възприет от критиката и за да има добра финансова възвращаемост, всичко трябва да бъде предварително планирано като една военна стратегия. Въпреки това често ми се върти в главата една мисъл, която знам още от бурната си младост: “Парите се търкалят по земята, трябва само да се наведеш и да си ги вземеш”.





Клиенти на Донде са Арнолд Шварценегер, принцеса Даяна, Роман Абрамович, Йоан-Павел Втори, София Лорен. Под тепетата през 2008 г.Донде показа уникални репродукции на най-скъпо продаваните картини в света. Платната са копия на Ван Гог, Реноар, Густав Климт, Клод Моне, Пол Гоген. През 1984 г. проф. Донде създава своя школа и ново направление в съвременното изкуство. Кръщава го “Авторско фалшифициране”. Донде е привлякъл 40 от най-добрите кописти в света, които в момента работят за него и изграждат марката “Донде”.

Източник: http://scarlety.blog.bg