Подборът

Последната промяна е направена от Zaharka на Съб 16 Юни - 14:47; мнението е било променяно общо 1 път

Хм....звучи интригуващо..... :wasnotme:

Книгата е доста интересна. Мен много ме впечатли. Скоро време ще си я закупя.

Откровенно казано си имам достатъчно романи за четене по руска литература от Социализма, в които нещата стоят по сходен начин (като изключим любовната история... предполагам) Не ми се чете особено роман за възродения комунизъм в бъдещето.
Поне е антиутопия, а не утопия.
Естествено любовта ще победи, няма начин.

Пфу, най-накрая я прочетох. Доста време ми отне. И не, любовта не побеждава. Няма happy end и това беше до някъде интересна промяна от установения ред.
Иначе съм изпълнена с противоречиви мнения относто въпросното книжле. До определена степен е една от най-малоумните книги, които съм чела, с оглед на самата идея за Обществото. Доста нерви изхабих и там. Всичко се прави по определен начин, всичко е в строго зададени рамки. Не можеш да правиш нещо, ако не ти кажат да го направиш. Не можеш да говориш нещо, ако не ти кажат. Дори не можеш да мислиш за нещо, ако не ти кажат, че можеш. Това не е живот, а някакво глупаво съществуване. Влудяващо дразнещо е.
Обикновено, особено за някои книги, дори ми е приятно да чета за ежедневието на героите. Обикновените, малките неща, не напрегнатите драматични моменти. Тук обаче цялото действие ми беше прекалено разтегнато и прекалено мудно.
И все пак те кара да се замислиш. Има някаква поука в цялото нещо. Всичко се свежда в общи линии в това, че животът ти си зависи само от теб, имаш право сам да избираш кое, кога и как ще се случва и никой няма право да ти нарежда, защото никой не знае кое е най-доброто за теб самия. Всеки сам прави изборите си в живота и определя бъдещето си и трябва да защитава това си право с цената на всичко.
Доста застъпена е и политическата тематика, която доста прилича на ситуацията у нас. На управляващите не им пука за обикновените хора и ги разиграват като пионки. Но страхът да се опълчиш е твърде голям и затова стоим и чакаме наготово някой да се сети за нас, вместо да премем нещата в наши ръце.
Дава доста храна за размисъл. Въпросът е дали ще ви издържат нервите да я прочетете.

В крайна сметка си закупих книгата. И сега я прочетох.
Лесна беше за четене, макар някои части от съдържанието да ме дразнеха на макс.
Zaharka, скъпа, няма как да не подкрепя коментара ти.
Толкова бях навита на тази книга, че направо не е за вярване, а с какво впечатление останах…
Как да се изразя, очаквах нещо по-различно и по-добро.
Животът на тези хора минава монотонно. Няма и капка живинка в тях. Няма радост и свежест в съществуването им. Те просто са там, ей така, да запълват пространството.
И начинът, по който Обществото ръководи хората, как ги контролира и как си играе с тях. Жалка работа.
Противоречиви са ми гледни точки върху тази книга.
А, сега се сетих нещо, което ме дразнеше до безкрайност. Смъртта на дядото на Касия. Егати смъртта, честно. За тази смърт се говореше супер често. Направо ме влудяваше. Касия свързваше всичко със смъртта на дядо си. В почти всяка една глава се говореше за него… Е, прекалено е.
Обществото накрая печели, както е при всичко останало. Надеждата умира последна все пак. Страхът над всичко!

Обществото ги раздели. Дали любовта ще ги събере?

В Подборът Касия избра своя път. Къде ще я отведе той в Кръстопът? Касия заминава за Външните провинции, за да открие Кай. Тя знае, че нейният любим е отведен на място, където е обречен на сигурна смърт. Когато успява да стигне до най-далечните краища на Обществото, Касия разбира, че Кай е намерил начин да избяга. Тя отново се впуска след него, като следва знаците, които той е оставил след себе си.

В търсене на бъдеще, което може и да не съществува, и колебаейки се с кого да го сподели, тя открива един нов свят, пълен с бунтовници и неочаквани предателства. Никой не е такъв, за какъвто го е мислила – Ксандър може би държи ключа към Бунта и дори все още и към нейното сърце; Кай има несподелени тайни. Играта отново се променя.

Пътуването я изправя пред огромни физически изпитания, но я кара да си зададе и някои важни въпроси. На какво държи най-много? От какво е готова да се откаже в името на любовта си? Какво ли я очаква на ръба на Обществото, в коя посока ще я поведе сърцето й?

Изборът е невъзможно труден... Касия е на кръстопът...

Книгите на Али Конди не слизат от върховете на най-престижните литературни класации – „Подборът” е бестселър номер 1 на New York Times в класацията за тийнейджърски книги, а „Кръстопът” дебютира на второ място!

„Кръстопът” е избрана за най-добра книга за зимата на 2011-2012 от класацията Kids’ Indie Next List. Книгите в нея са подбрани от независими книжарници от САЩ.

„Кръстопът” е продължение, изпълнено с толкова много действие и емоция, че ще ви остави без дъх! Героите, които нарушават правилата, създават нови съюзи и поемат по неочаквани пътища, ни водят решително към кулминацията, която нямаме търпение да открием в третата и последна част на „Подборът”.” Shelf Awareness

„Жив, поетичен текст, който ще потопи феновете в света на копнежите и надеждите на едни от най-интересните герои, създавани в последно време – Касия и Кай. Али Конди се е справила чудесно!” Publishers Weekly

„Разказана от гледните точки на Касия и Кай, книгата дава на читателите пълен достъп до сърцата и умовете на тези любими герои. Можем направо да докоснем с ръка техните нужди, любов и противоречия. Гласовете им звучат ярко и искрено, а текстът на Али Конди често звучи като истинска поезия.” School Library Journal

Последната промяна е направена от Zaharka на Съб 16 Юни - 14:49; мнението е било променяно общо 1 път

Сега много се чудя дали да си купя продължението. Но май ще трябва, защото никак не ми хареса края на първата.

Аз първа не си взех, пък камо ли тази. Предишната едва я изтърпях. Не възнамерявам да се подлагам съзнателно на нещо такова отново.

Zaharka написа:

Аз първа не си взех, пък камо ли тази. Предишната едва я изтърпях. Не възнамерявам да се подлагам съзнателно на нещо такова отново.

Може пък втората да е по-добра.
Ба, бивали резюмето да кърти така, а съдържанието да е такава боза?!

E, нали трябва все с нещо да привличат хората!?

В момента чета първата книга, попаднаха ми в библиотеката и тя, и втората. На близо стотната страница съм и дотук не е лоша. Върви много спокойно, малко мудно дори, може би, но все още не мога да преценя дали ще ми хареса. Щом не съм я оставила и да кажа, че даже няма да я дочета, значи засега ми задържа интереса. Мога само да кажа, че впечатлението ми на този етап е, че не е лоша.

На мен ми харесаха и първа и втора книга. Само ако бяха издали и третата...
Най-лошото е, че в сайта на издателството никога не отговарят на въпросите на потребителите и сега не знаем да чакаме ли, или да четем на английски.