Коя е книгата, която ви "научи" да четете?

First topic message reminder :

Всеки има някоя книга, която е разпалила любовта му към четенето. Та коя е тази книга?



Аз си признавам, че навремето не четях и общо взето ме караха насила. С 300 зора прочитах книгите, които даваха за през ваканциите и то не всичките... докато не ми попадна "Хари Потър". Тази поредица ми отвори очите. Както не можеха да ме накарат да отворя книга, така и не можаха да ме накарат да ги оставя. Баща ми даже я беше намразил. Та десет години вече все съм забила нос в някоя книга, но Хари си ми е една от любимите. Все пак с тях съм израснала и продължавам да си ги препрочитам. :slynce:

От малка обичам да чета. Помня, че имах 4 книги с приказки и все ги четях и ги препрочитах.
После покрай майка ми започнах Арлекинчета да чета ама не ми допадаха чак толкова много. Но книгата която ме запали по любовния жанр беше на Сандра Браун.

Първата книга, за която имам спомен е сборник с приказки на Братя Грим, а после "Пипи дългото чорапче".

Емили Бронте- Брулени хълмове .. няма друга такава! Най-прекрасната любовна история която съм чела

Приказките на Братя Грим, дори не мога да преброя колко пъти ги препрочетох. После спрях да чета ... преди няколко години преоткрих четенето като удоволствие ... Питър Мейл – „Една година в Прованс“

Не съм сигура дали беше руската поредица Маговетри или Приказка без край, но и в двата случая си спомням че резултата беше един и същ - почти ежедневно посещаване на градската библиотека
Вече не е точно така за жалост, но с приятелката ми (три пъти по-голям читател от мен) се уговорихме сега малко по малко пак да се върнем към постоянното четене ^^

Много ми хареса въпроса , досега не се бях замисляла ,защото чета от много малка , но се запалих по фантастиката с прочитането на Игра на тронове когато бях още 5 клас и от тогава май съм се пристрастила към тези жанрове

Освен приказките, разбира се, във втори клас прочетох "Птиците умират сами".

Кралица Марго

Първата книга,която прочетох беше на Сандра Браун "Фантазия",после имах една много голяма пауза около 15 години в която нищо не четях ( все пак бях ученичка,уроците бяха по-важни) :) И преди около 5 години пак Сандра Браун и нейния "Огледален образ" ме запалиха отново. Оттогава чета само любовни романи,това е жанра,който ме зарежда най-много :) И тук трябва да спомена,че благодарение на Гането (ganinka),започнах и да колекционирам книги,което е едно истинско удоволствие за мен! :)

Хахах, Ели, заразна е моята мания май, щом и Дени заразих...
Иначе моя милост се "запозна" с книгите в началото на 90-те години, не помня точно с коя, но си спомням, че мой комшия - страстен читател с огромна библиотека - ми беше дал да чета книга от поредицата Знаменити романи на Калпазанов (май беше Тайните на един гроб, но не съм сигурна). Тогава се издаваха много ретро романи. След 2-3 години започнаха поредиците на Ирис и Бард, и не след дълго - така наречените арлекинки. С приятелката ми, която е също запален читател, се редувахме да купуваме книгите - ако аз купех една, тя купуваше друга и си ги разменяхме да четем.
Започнах да колекционирам книги, като не спирах да чета където и каквото намеря. И сега - след повече от 20 години от прочитането на първата ми книга от жанра - съм горд притежател на библиотека с над 3000 заглавия, като напоследък купувам избирателно, че място не остана...

Аз започнах с "Тайната на Хиреновата пирамида" ..... и оттогава мина мноооого време

Майка ми много обичаше да чете ,но ме запали "Белия зъб"и"Дивото зове"на Джек Лондон

Не мога да посоча конкретна книга,защото майка ми много ми четеше. Но ,откакто дядо ми ме научи на 4 години да чета,не съм спряла и до днес. За мен четенето е отдушник,приятел,развлечение -с две думи едно от най-огромните удоволствия в моя живот. И затова безкрайно благодаря на целия екип !

Моят път към любимите ми любовни романи, бе доста дълъг. Защото обикновено съм конче с капаци, и като си намеря комфортна зона, не обичам да излизам от нея. Като цяло мразех да чета в училище. Малко след като завърших, гледах последната екранизация на Граф Монте Кристо, не бях чела книга, но се влюбих във филма. Баща ми ми каза, че книгата е 10000 пъти по-интересна и тъй като нямаше какво да правя, докато бях на работа (в семейна фирма, можех да си клатя краката), барнах томчетата дето са като тухли четворки, и ги излапах на един дъх. От там се запалих по пиратското, и в домашната ни библиотека пиратско колкото искаш. Влюбих се в Емилио Салгари. А Сандокан, ми беше супер интересен, тъй като беше различен от филмите, които бях гледала. В един слънчев ден, се оказа, че нямам у дома всичките книги за Сандокан, та се въоражих с карта за библиотеката. След 2 часа ровене, ме пратиха в детската секция, че били там. Малко ме досмеша, но се наврях в детската секция и опосках всичко пиратско дето можеше да се намери. Един ден отново търсех за четене, исках пиратско и попаднах на Лина Лаутън - Пиратът лорд. Бях ужасена и отвратена. Казах си, че любовни романи НИКОГА НЯМА ДА ЧЕТА. Обаче ми се четеше нещо, отбих се пак в библиотеката рових рових и намерих... "Венчило с дявола" :lovely: . най-любимата ми книга на света. Благодарение на нея сега чета, превеждам и открих какво богатство може да е една книга. С нея зарибих по четенето приятелки, които се кълняха, че никога няма да седнат да четат книга.

Първата която книга, която ме накара след нея да чета още беше на Хари потър и Затворникът от Азкабан, след това прочетох и всички останали книги от поредицата...а след това прочетох и си купих книгата Властелинът на пръстените и накрая открих че повече харесвам любовните романи, може би като всяка типична жена

Честно си признавам, че не обичах да чета, едвам ме караха в училище да прочета и една страница от задължителната литература. Но след като веднъж попаднах на историите за Анита Блейк, не можах да се откъсна от тях и за миг. Все още помня "Престъпни удоволствия" на Лоръл К. Хамилтън и винаги ще си остане една от любимите ми книги.

Истината е че не помня защото аз винаги съм обичала да чета. Не помня първата си книга. Помня любимата си, но не и тази която ме е въвела във вълшебният свят, който сега като че ли е омагьосан от зли феи и държи отворени вратите си само за най-любознателните от нас. Но пък помня коя е книгата която научи дъщеря ми да чете и колкото и да й пробутвах четива, подходящи според мен и учителите й, тя се научи да чете с Хари Потър. Беше в първи клас и Тошко Африкански катастрофално загуби, но момичето ми откри света на книгите. Мога само да кажа благодаря на автора на поредицата защото каквато и да е книгата тя носи вълшебство когато се срещнем с нея. Знаем го от деца, нали?

Чета от прекалено малък,като сега чета поне една книга седмично,но като лапе четях доста повече...Идея си нямам коя е първата ми книга...знам,че бях изчел почти всичко на Агата Кристи,Джеймс Хардли Чейс,Гарднър,всякакви книги за индианци,трапери,върколаци,вампири,исторически романи(тях по-късно де),и много дрруги...
Първият ми по-сериозен роман мисля,че беше Самуил(3 тома мисля,но не помня).

Като се сетя колко тъжен бях за Оцеола ;))

Виж помня първата ми книга на Английски - A song of Ice and Fire - A clash of kings
Горната ми отне една седмица да я прочета - книгата в ръка пред бг-анг преводач на пс-то...мъкаа.

Моята първа беше "Без дом" на Хектор Мало. Прочетох я през лятната ваканция между първи и втори клас. И се влюбих в безвремието, което ми подаряват книгите.

И аз не помня първатаси книга ,но моите родители обичаха да четат и имаха голяма библиотека ,която съм изчела отдавна.Книгите бяха най-различни по жанр ,аз винаги съм обичала да чета-без вампирски истории,на които виждам че се набляга във фен-сайтовете-но в последните години чета много.Щом свърша книга ,почвам следваща.