Сред всички алкохолни напитки, които са съпътствали развитието на цивилизацията като че ли най-противоречива, почти легендарна слава има абсента. Обвитата в мистика напитка дълго време е била на мода в бохемски Париж, поемана след спазване на задължителен ритуал и застъпена в изкуството на някои от най-големите артисти, след това забранена за повече от 80 години и реабилитирана за радост на съвременните контета, които дори нямат представа какво всъщност пият.

Цялата история започнала някъде към края на 18 и началото на 19 век, когато Анри-Луи Перно заедно със заварения си брат и втория си баща, Дюбие се сдобил с патента върху напитката, закупен от сестрите Енрио от съседна Швейцария. Първоначално фабриката не се радвала на особен успех, но през 1840та година ликьорът намерил приложение във френската армия за превенция на треска, след което започнал да се търси и по баровете от завърналите се войници. Много скоро “зелената фея” започнала да посяда редом до изтънчени дами и видни бохеми в почти всяко парижко кафене, както и да е появява по картините на Мане, Дега и Гоген, както и в стиховете на модни тогава поети. Дори станал популярен така наречения “зелен час” (17 часа), когато елитът с трепет наливал от зелената течност и чакал вдъхновение.

Но какво всъщност представлява абсента? Всъщност това е високо-алкохолен ликьор, често над 60-70% от различни билки, централно място, от които заемат анасон, пелин и абсент (Artemisia absinthium). Целият проблем в тази идилична картинка идвал от последното растение, което съдържа алкалоида с психотропно действие туйон. Постоянната консумация и то в не особено малки количества довеждала до постепенно пристрастяване, съпроводено с нарушения във функцията на бъбреците, лошо храносмилане, пристъпи на лудост и, както са го нарекли тогава, морален упадък. Като една от видните и свидни жертви на зелената фея често е сочен и Ван Гог.

Съвсем естествено, това довело и до официална забрана за производство и консумация на напитката, някъде в началото на 20-и век (в различни години в различните държави), която продължила чак до 1990та. Това принудило Перно, Рикар и другите големи френски производители да създадат друга, не по-малко любима напитка в лицето на пастиса, аналог на нашата мастика. В днешно време абсента, който може да бъде закупен всъщност не съдържа или съдържа в минимални количества туйон, което силно го приближава до обикновена мастика.

Всъщност зеленият цвят се получава допълнително, с извлек от маточина или друго растение, докато оригиналният дестилат е прозрачен или синкав. С времето цветът се променя в кафеникав заради загубата на магнезиеви йони в хлорофила, което го превръща във феофитин. Не по-малко популярен е бил, а и в момента е червеният абсент, което май са двете основни разновидности. Освен във Франция абсент се произвеждал и консумирал и в Чехия, където обаче начинът на производство и съставките били различни. Навсякъде обаче ритуалът на консумиране задължавал и бил признак на висока класа.

Специалният сервиз включва чашки с характерна форма, със столче, малко резервоарче и широко гърло, надупчени лъжички и “фонтаниера”. След като се сипе малко количество абсент, което да запълни резервоарчето, в чашката се наливат три до пет части леденостудена вода от “фонтаниерата”, при което се получава характерният “облак”. Смисълът на тази процедура, освен разреждане на високия алкохолен градус, е голяма част от водоразтворимите съставки да “избягат” от анасона и да разгърнат аромата си. За по-изтънчените вкусове водата се налива през лъжичката, върху която се поставя бучка захар. Според чешката традиция бучката се напоява с абсент и се запалва, но това не влиза в оригиналната процедура. Естествено голяма част от тези сервизи са истински произведения на изкуството, но славата на абсента задължава.

Абсент в момента може да се закупи и в България, макар да е в много ограничен асортимент. В световен мащаб големи производители са Германия, Чехия, Испания, Швейцария и разбира се, Франция, като алкохолното съдържание и съставките варират значително. Основно ограничение е количеството туйон да не е повече от 10 мг/л.



http://www.sivosten.com

Готови ли сте да видите "Зелената фея"? Казват, че тя разтваря крилата си, когато студената вода се смеси с бистрозеления абсент и се получава млечнобял облак. Със силноалкохолния ликьор са свързани толкова много митове, че след няколко чаши нищо чудно да повярвате в някой от тях - че Ван Гог си отрязал ухото, полудял от абсента, или че наистина го е използвал като вдъхновение за най-добрите си платна.
Драматичната история на абсента започва през 1792 година, когато в Швейцария френският лекар Пиер Ординер забърква пелин, зелен анасон и други треви като лекарство с широко действие - срещу епилепсия, камъни в бъбреците, главоболие и дори глисти. По-късно френските войници в Алжир го използват при треска и след завръщането в родината продължават да си го наливат като аперитив. Истински известен обаче абсентът става благодарение на парижката бел епок бохема от художници и писатели, които го рисуват и възпяват в творбите си.
Проблемът с халюцинациите и лудостта идва от активната съставка на пелина туйон, чието действие върху човешкия мозък не е напълно ясно. Според някои изследвания веществото има ефекта на марихуаната, други отхвърлят подобна теза. Така или иначе абсентът бил обявен за причиняващо лудост питие, особено след случая с т.нар. абсентов убиец - швейцарски фермер, който застрелял бременната си съпруга и дъщеря си. Процесът срещу него отекнал в цяла Европа и всичко било приписано на абсента, макар че след двете зелени чаши сутринта подсъдимият погълнал още доста алкохол.
Абсентът е забранен първо в Белгия, Швейцария и САЩ, а през 1915 година - и във Франция.
В последните години ликьорът отново се лее легално, след като активната съставка на пелина в течността бе намалена и забраните започнаха да се вдигат. И ако в Америка все още е незаконно да се внася, у нас първият абсент бар вече дава уроци за начинаещи в областта. Мястото е съвсем ново - в "Divine club Absente" все още мирише на зелената боя по стените. Вероятно по-нататък по тях ще бъдат окачени характерните бел епок плакати, вдъхновили сценографите и дизайнерите по костюмите във филми като "Мулен руж" например.
Класическият френски ритуал по поднасянето на абсента включва чаша бистър ликьор, кана ледена вода и плоска пробита лъжица с бучка захар отгоре. През нея се налива водата. Освен че е основен компонент в различни коктейли, абсентът може да освежи вкуса и на класическите рецепти. Тогава се отсипват по няколко капки от специално шише с капкомер, в което алкохолът е с много по-висока концентрация. А вие може да започнете с нещо съвсем лежерно - абсент с ананасов сок.


http://www.temanews.com