"Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един съвременен художник са: първо, да бъде испанец, и второ, да се нарича Дали. Случиха ми се и двете."



8:45 сутринта на 11 май 1904г. във Фигерас, Каталуния се ражда Салвадор Фелипе Хасинто Дали. Все още никой не е подозирал гения заложен в малкото човече. Израснал в семейството на проспериращ нотариус, прекарва детството си във Фигерас и в лятната им къща в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. Първоначалното си художествено образование получава в Общинското художествено училище. 15 годишен прави първата си публична изложба в общинския театър във Фигерас.



През 1921 г. майка му умира от рак, а баща му се жени за леля му. Следващата година Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там веднага става известен с ексцентричният си вид – дълга коса, бакенбарди, дрехи в стил 19 век. Живее в студетнтско общежитие, където се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. Прави експерименти в областта на кубизма, макар да не разбира напълно това течение. Голямо влияние на по-нататъшното му творчество оказват опитите му в дадаизма. Малко преди последните си изпити е изгонен от академията заради изявлението си, че никой във факултета не е достатъчно компетентен, за да го изпитва.

Заминава за Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. През следващите години рисува вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро. Занимава се с театрален дизайн, сътрудничи на списания за изкуство. В Париж Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. През 1928 г. заедно с Луис Монтаня и Себастиян Гаш публикува в Мадрид "Жълтият манифест". Участва в международната художествена изложба в института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба "Кошница хляб".



През 1929 г. в Кадакес художникът среща Гала Елюар. По това време тя е омъжена за френският поет Пол Елюар. Дали е запленен от предизвикателната рускиня. Тя става негова любовница и муза. Когато се престрашава да й разкрие чувствата си, тя му заявява: "Мъничък мой, нима не разбираш, че никога вече няма да се разделим?" Оказва се права. През 1934 г. двамата сключват граждански брак. Заради връзката си с 11 години по--възрастната Гала, Дали се скарва с баща си, който го изгонва от дома си.



Картината му "Енигмата на Вилхелм Тел" обижда средите на сюрреалистите и художникът бива изключен от средите им макар да запазва връзка с тях.



С годините Дали не спира да шокира и изненадва света с екстравагантността и свободата си. През 1936 г. изнася лекция на Международната сюрреалистична изложба в Лондон облечен във водолазен костюм. Когато в Испания избухва гражданска война той напуска страната. Рисува картината си "Мека конструкция с варен боб: предчувствие за гражданска война". Появява се на корицата на списание "Таймс".




През 1937г. Дали пише филмов сценарий за братя Маркс и се запознава с Харпо Маркс в Холивуд. Едновременно рисува и пише "Метаморфозите на Нарцис" - една всеобхватна разработка със средствата на параноично-критичния метод.

Тандемът Салвадор – Гала се оказва печеливша комбинация. Тя го вдъхновява да твори. Превръща се в негов счетоводител и трупа милиони от таланта му.

Стефан Цвайг запознава Дали с Зигмунд Фройд, на когото художникът прави множество портрети. Започва втората световна война. Двамата заминават за САЩ и бързо завладяват новия свят. За разлика от много свои "колеги" по четка се радва на признание и престиж. Също така и на несекващи финансови постъпления.
През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография "Тайният живот на Салвадор Дали". Работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино", който никога не е реализиран. Илюстрира "Дон Кихот" и "Макбет". Прави декори за филма на Алфред Хичкок "Омагьосан".

През 1948 г. Гала и Дали се завръщат в Европа. Подаряват на Ватикана платно и сключват втори, този път църковен брак. В Испания по това време властва диктаторът Франко. Гала настоява двамата да са в добри отношения и с църквата и с Франко. Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, обожание и страхопочитание. Отсядат винаги в най скъпите хотели и не престават да скандализират света с разкрепостеността си. Дали често организирал вечеринки, които се превръщали в оргии. Понякога художникът сам участвал в тях, друг път само гледал. Гала не се включвала, защото била заета с многобройните си млади любовници. Дали дори й подарява замък в който той самият не стъпва нито веднъж преди смъртта й.
На 10 юни 1982 г. Гала умира и Дали губи желанието си за живот. От този момент нататък той живее в замъка Пубол, който той подарява на Гала. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство. През 1984 г. в спалнята му избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен макар и с тежки изгаряния. Завръща се във Фигерас. Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя Театро-Музео във Фигерас. В своето завещание той оставя цялото си имущество и творчество на испансака държава. Наследсвото на художника (130 милиона) остава изцяло за държавата, а творбите се разделят между Мадрид и Фигерас. Петдесет и шест картини са предназначени за Театро-Музео "Дали" във Фигерас, а 130 творби ще бъдат изложени в Каталония. На негово име е кръстен астероидът 2919Dali, открит през 1981 г.

Мисли и афоризми на Дали:

"Единствената разлика между един луд и мен, е че аз не съм луд."
"Когато рисувате, винаги мислете за нещо друго"
"Не се страхувайте от съвършенството. Вие никога не ще го постигнете."
"Никога не съм вземал наркотици, аз съм наркотика"
"Красотата е просто сборът от осъзнатите ни перверзии"
"Едно е сигурно: мразя, под всичките и форми простотата"
"Бъдете сноб. Като мен. Снобизмът се състои в това да можиш да се добереш места, до които останалите нямат достъп, което поражда у въпроснитечувство за малоценност"
"Внимавайте със съвременната мръсотия. Събирайте я, възможно е да е било изхвърлено превъзходното"
"Душата е състояние на пейзажа, противно на романтичната представа, че пейзажът е душевно състояние"


http://www.libvar.bg


Една от най - известните картини на Салвадор Дали - "Раждането на човека"























Има още доста интересни картини

този човек ме изумявал с неговите картини.Толкова са нерялни и богати на цвеове и страни- боже нямам думи

И на мен ми е любим художник,заедно с Ешер
Имам пусната темичка и за него...

Велик е! Един от най -добрите заедно с Моне и Рафаело

Дамм...не случайно тук там ми се явяват аватари негови картини, а самият той ми е окачен на аватара на скайп...
Обожавам го!!!

Седял съм часове наред пред негови картини в опит да вникна поне малко в начина му на разбиране на света. Не бих казал че съм постигнал някакъв успех но обезателно е един от най-добрите.

Голям фен съм на всички негови творби.