This is a Hitskin.com skin preview
Install the skin • Return to the skin page
Мориц ЕШЕР-лудия художник гений
2 posters
BGWorld :: Развлечения :: Свободно време :: Изкуство
Страница 1 от 1
Мориц ЕШЕР-лудия художник гений
Мориц Корнелис Ешер (1898-1972 г.) е холандски художник, познат със своите гравюри върху дърво, литографии и мецотинто, които изобразяват мозайки, невъзможни конструкции, безкрайни обекти и покрития на равнината. През 1903 г. семейството на художника се преместило в Арнем, където младият Ешер взимал уроци по дървообработка и пиано до тринадесетгодишна възраст.
От 1912 г. до 1918 г. посещавал гимназия, където получил отлична подготовка по рисуване при Ф. В. Хааген. По-късно, през 1919 г. бил приет в Академията за архитектура и декоративни изкуства в Харлем. Първоначално изучавал архитектура, но се прехвърлил в декоративните изкуства, където негов учител бил Самуел Хесурун де Мескита, чиято творческа индивидуалност му повлияла много силно. През 1922 г. придобил опит в графичната техника и особено в печатната графика, Ешер напуснал Академията. През следващите години често пътувал до Италия и там, през 1924 г. се оженил за Джета Умикер.
Младата двойка живяла в Рим до 1935 г., когато политическият климат при управлението на Мусолини станал непоносим и семейството се преместило в Шато дьо Окс, Швейцария, където останали през следващите две години. Ешер се възхищавал и вдъхновявал от италианските пейзажи. Швейцария не му харесала, така че две години по-късно се преместили отново, този път в градчето Юкел, днес част от Брюксел, Белгия. Втората световна война принудила семейството да замине през януари 1941 г. за Баарн, Холандия, където художникът живял до 1970 г.
Най-известните творби на Ешер са тъкмо от този период. През 1970 г. Ешер се преместил в дома за възрастни художници Роза-Спиър в Ларен, северна Холандия, където разполагал със собствено студио. Мориц Ешер починал на 73 години, на 27 март 1972 г.
Още докато бил студент в Академията, Ешер бил запленен от темата за ритмическите повторения в графиката. През 1922 г. нарисувал картината "Осем глави", в която идеално допълващите се контури на четири женски и четири мъжки глави запълвали плътно равнината на платното. Завършвайки образованието си, Ешер изградил и особен афинитет към определена графична техника - ксилография (дърворез), на която го научил Мескита. По-късно - през 1929 и 1931 г. той направил първите си литографии и гравюри върху дърво. През периода 1922-1935 г. се увлякъл по техниките на печатната графика. В амбицията си да постигне съвършенство в овладяването на техниката стигнал дотам, че подчинил избора на тематиката на нуждата да изследва някакъв аспект на техниката.
За този период създал около 70 дървореза и гравюри и около 40 литографии. По-късно сам признава: "Повечето от тях днес нямат почти никаква стойност, тъй като в основната си част представляват упражнения за придобиване на умения. Поне сега така ми изглеждат." Достигайки до това осъзнаване, бил споходен от идеи, които нямали нищо общо с изкуството на графиката - ментални картини, които не можели да бъдат предадени словесно, а можели да бъдат разбрани само ако бъдат въплътени във визуални образи. Картините му са класифицирани в следните категории:
- "Покрития на равнината"
- "Безгранично пространство"
- "Пространствени окръжности и спирали"
- "Огледални изображения"
- "Инверсии"
- "Многостени"
- "Относителности"
- "Противоречия между плоскост и обем"
- "Невъзможни сгради"
Особено популярни са картините му в категорията "Невъзможни сгради": "Белведере", "Изкачване и слизане по стълби", "Водопад". Впоследствие, само веднъж Ешер се връща към старата си страст - овладяване на графични техники. През 1946 г. той експериментирал с мецотинто - дълбок печат върху медна плоча. Техниката обаче била твърде времеемка и след пет години и седем създадени графики, я изоставил. През юли 1969 г. Ешер нарисувал последната работа преди смъртта си - "Змии". Макар и без математическо образование, Ешер имал силно интуитивно и визуално усещане за математиката.
В картините си използвал топологически обекти като листа на Мьобиус, равнинни изображения на невъзможни в тримерното пространство обекти, изграждал някои от картините си върху фрактали и триъгълника на Пенроуз, вплитал крайни и безкрайни повърхнини, правилни многостени, разгъвки на тела, покрития на равнината и умело ги съчетавал с пейзажи, рисунки на животни и портрети.
За дълбокия математически смисъл на творбите му говори математикът Дъглас Хофстетер в книгата си "Гьодел, Ешер, Бах в една златна примка", наградена с Пулицър през 1979 г.
Първото математическо изследване, което художникът направил и което по-късно залегнало в картините му, започнало със статия на Дьорд Пойа за симетрични групи в равнината. Статията вдъхновила Ешер за 43 цветни рисунки на различни типове симетрични обекти, с които направил пълно покритие на равнината.
След 1956 г. изучавал концепцията за представяне на безкрайността в двумерна равнина. Офортите на Ешер му носят слава и през 1955 г. е посветен в рицарство на Ордена "Оранж Насау". През 1958 г. Ешер публикувал статията "Правилно деление на равнината", в която систематично описва как строи математическите обекти в творчеството си.
В статията подчертава: "Математиците са отворили врата, която води към необятни територии". Един от тези математици - британецът Роджър Пенроуз подпомагал Ешер в изучаването на топологическите обекти в математиката. Новото познание било отразено в картините: "Мьобиусов лист", "Изкачване и слизане по стълби", "Водопад". В една от статиите си Ешер казва, че особено се "дразни" от плоските фигури: "Правя така, че те да изскачат от равнината".
автор: sphinx
http://blog.bg/
Творчеството му може да видите тук:
http://britton.disted.camosun.bc.ca/escher/jbescher.htm
Уникални са!
От 1912 г. до 1918 г. посещавал гимназия, където получил отлична подготовка по рисуване при Ф. В. Хааген. По-късно, през 1919 г. бил приет в Академията за архитектура и декоративни изкуства в Харлем. Първоначално изучавал архитектура, но се прехвърлил в декоративните изкуства, където негов учител бил Самуел Хесурун де Мескита, чиято творческа индивидуалност му повлияла много силно. През 1922 г. придобил опит в графичната техника и особено в печатната графика, Ешер напуснал Академията. През следващите години често пътувал до Италия и там, през 1924 г. се оженил за Джета Умикер.
Младата двойка живяла в Рим до 1935 г., когато политическият климат при управлението на Мусолини станал непоносим и семейството се преместило в Шато дьо Окс, Швейцария, където останали през следващите две години. Ешер се възхищавал и вдъхновявал от италианските пейзажи. Швейцария не му харесала, така че две години по-късно се преместили отново, този път в градчето Юкел, днес част от Брюксел, Белгия. Втората световна война принудила семейството да замине през януари 1941 г. за Баарн, Холандия, където художникът живял до 1970 г.
Най-известните творби на Ешер са тъкмо от този период. През 1970 г. Ешер се преместил в дома за възрастни художници Роза-Спиър в Ларен, северна Холандия, където разполагал със собствено студио. Мориц Ешер починал на 73 години, на 27 март 1972 г.
Още докато бил студент в Академията, Ешер бил запленен от темата за ритмическите повторения в графиката. През 1922 г. нарисувал картината "Осем глави", в която идеално допълващите се контури на четири женски и четири мъжки глави запълвали плътно равнината на платното. Завършвайки образованието си, Ешер изградил и особен афинитет към определена графична техника - ксилография (дърворез), на която го научил Мескита. По-късно - през 1929 и 1931 г. той направил първите си литографии и гравюри върху дърво. През периода 1922-1935 г. се увлякъл по техниките на печатната графика. В амбицията си да постигне съвършенство в овладяването на техниката стигнал дотам, че подчинил избора на тематиката на нуждата да изследва някакъв аспект на техниката.
За този период създал около 70 дървореза и гравюри и около 40 литографии. По-късно сам признава: "Повечето от тях днес нямат почти никаква стойност, тъй като в основната си част представляват упражнения за придобиване на умения. Поне сега така ми изглеждат." Достигайки до това осъзнаване, бил споходен от идеи, които нямали нищо общо с изкуството на графиката - ментални картини, които не можели да бъдат предадени словесно, а можели да бъдат разбрани само ако бъдат въплътени във визуални образи. Картините му са класифицирани в следните категории:
- "Покрития на равнината"
- "Безгранично пространство"
- "Пространствени окръжности и спирали"
- "Огледални изображения"
- "Инверсии"
- "Многостени"
- "Относителности"
- "Противоречия между плоскост и обем"
- "Невъзможни сгради"
Особено популярни са картините му в категорията "Невъзможни сгради": "Белведере", "Изкачване и слизане по стълби", "Водопад". Впоследствие, само веднъж Ешер се връща към старата си страст - овладяване на графични техники. През 1946 г. той експериментирал с мецотинто - дълбок печат върху медна плоча. Техниката обаче била твърде времеемка и след пет години и седем създадени графики, я изоставил. През юли 1969 г. Ешер нарисувал последната работа преди смъртта си - "Змии". Макар и без математическо образование, Ешер имал силно интуитивно и визуално усещане за математиката.
В картините си използвал топологически обекти като листа на Мьобиус, равнинни изображения на невъзможни в тримерното пространство обекти, изграждал някои от картините си върху фрактали и триъгълника на Пенроуз, вплитал крайни и безкрайни повърхнини, правилни многостени, разгъвки на тела, покрития на равнината и умело ги съчетавал с пейзажи, рисунки на животни и портрети.
За дълбокия математически смисъл на творбите му говори математикът Дъглас Хофстетер в книгата си "Гьодел, Ешер, Бах в една златна примка", наградена с Пулицър през 1979 г.
Първото математическо изследване, което художникът направил и което по-късно залегнало в картините му, започнало със статия на Дьорд Пойа за симетрични групи в равнината. Статията вдъхновила Ешер за 43 цветни рисунки на различни типове симетрични обекти, с които направил пълно покритие на равнината.
След 1956 г. изучавал концепцията за представяне на безкрайността в двумерна равнина. Офортите на Ешер му носят слава и през 1955 г. е посветен в рицарство на Ордена "Оранж Насау". През 1958 г. Ешер публикувал статията "Правилно деление на равнината", в която систематично описва как строи математическите обекти в творчеството си.
В статията подчертава: "Математиците са отворили врата, която води към необятни територии". Един от тези математици - британецът Роджър Пенроуз подпомагал Ешер в изучаването на топологическите обекти в математиката. Новото познание било отразено в картините: "Мьобиусов лист", "Изкачване и слизане по стълби", "Водопад". В една от статиите си Ешер казва, че особено се "дразни" от плоските фигури: "Правя така, че те да изскачат от равнината".
автор: sphinx
http://blog.bg/
Творчеството му може да видите тук:
http://britton.disted.camosun.bc.ca/escher/jbescher.htm
Уникални са!
desistela- Модератор
- Пол :
Зодия :
Брой мнения : 1270
Регистрация : 03.02.2011
Местожителство : Русе
Re: Мориц ЕШЕР-лудия художник гений
След Салвадор Дали това ми е вторият любим художник.
Тъй като съм 'почитател на сивото' дори съм рисувала негови неща (едно време, преди да хвана висшото рисувах доста). Е, не колкото него, аз не съм в състояние да си 'изкривя' така пространството, но все пак...
Тъй като съм 'почитател на сивото' дори съм рисувала негови неща (едно време, преди да хвана висшото рисувах доста). Е, не колкото него, аз не съм в състояние да си 'изкривя' така пространството, но все пак...
______________________________
...защото Съвършенството си има име...и името му е Yoshiki Hayashi!...
Silver- Напредващ
- Чете : "Псевдонауката"
Пол :
Зодия :
Брой мнения : 101
Регистрация : 01.09.2010
Местожителство : България
BGWorld :: Развлечения :: Свободно време :: Изкуство
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|