[Игра] Познай коя е книгата

В слънчевия априлски следобед на 1861 година тя изглеждаше прелестна, седнала със Стюарт и Брент Тарлтън на прохладната сенчеста веранда в Тара, плантацията на баща й. Новата зелена рокля на цветчета, ушита от десет метра ефирен муселин, се стелеше на вълни върху обрачите на кринолина и подхождаше чудесно на пантофките от зелен марокен , които баща й наскоро бе донесъл от Атланта. Роклята подчертаваше съвършенството на талията, чиято обиколка беше само четирийсет и три сантиметра - най-тънката талия в три окръга, - а прилепналият корсаж обхващаше добре оформена за нейните шестнайсет години гръд. Но при цялата скромност на тоалета и на пригладените коси, прибрани под мрежичка на тила, и въпреки кротостта на малките бели ръце, отпуснати в скута, истинската й природа не можеше да остане скрита. Зелените очи придаваха на това лице със старателно изписана миловидност на своенравие и необуздана жизненост, напълно противоречащ на благопристойното й държане. Обноските й бяха наложени от нежните майчини напътствия и от строгото възпитание на бавачката; ала в очите й напираше неподправената й същност.

______________________________

That's what life is, it's a series of rooms, and who we get stuck in those rooms with, adds up to what our lives are.
~House MD~

Чайник, контакт, хладилник, мляко, кафе. Прозявка.
Думата БУЛДОЗЕР се залута в ума му, като търсеше нещо, с което да се върже.
Булдозерът пред кухненския прозорец беше доста голям.
Загледа се в него.
„Жълт“ — каза си той и се отправи обратно към спалнята, за да се облече.
Като минаваше покрай банята, се спря и изпи една голяма чаша вода, после втора. Започна да подозира, че го мъчи махмурлук. Ама откъде тоя махмурлук? Да не би да е пил предната вечер? „Трябва да съм пил“ — рече си той. В огледалото за бръснене се мярна някакъв отблясък. „Жълт“ — каза си той и продължи към спалнята.

______________________________

little fish, big fish swimming in the water. come back here, man, gimme my daughter.
little fish, big fish swimming in the water. come back here, man, gimme my daughter.
little fish, big fish swimming in the water. come back here, man, gimme my daughter.
little fish, big fish swimming in the water. come back here, man, gimme my daughter.

Рязко се надигна и седна в леглото. Сърцето му лудо заблъска. Напеввните ритуални псалми, прекосили сякаш цял океан за да погалят слуха му, изведнъж се превърнаха в тътена на прибоя, нахлуващ свободно през широко отворения прозорец и прорязван от пронизителните писъци на гларусите... Въпреки промяната в съзнанието му още кънтяха ритуалните псалми - свежи, разбираеми и чисти като планински поток.

Пое дълбоко дъх. Япония остана да витае наоколо, невидима, но лепкава като покривало на паяжина. Какво го бе накарало да си я спомни така отчетливо?

Хвърли поглед наоколо. Над чаршафа на сини и бели райета стърчеше само нослето на Джъстин. Леко разтворените й устни дишаха дълбоко и равномерно, тънката материя се повдигаше и отпускаше като спокойно море.

______________________________

That's what life is, it's a series of rooms, and who we get stuck in those rooms with, adds up to what our lives are.
~House MD~

И все пак мисля, че ако човек живее пълнокръвно, ако дава израз на всяко свое чувство и на всяка своя мисъл, ако превръща в действителност всеки свой блян… мисля, че светът би получил такъв силен стремеж към радостта, че ние бихме забравили всички болести на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал… а може би и към нещо още по-великолепно и бляскаво от елинския идеал. И най-смелият от нас, обаче, се страхува от себе си.
Ония, които се стремят да проникнат под външната форма, се излагат на опасност.
Ония, които тълкуват вътрешния смисъл, също се излагат на опасност.

______________________________

When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground.

Cool Cheryll написа:

^ Аз пък си мисля, че е "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд...

______________________________

When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground.