Hitskin.com
Упир, въпир, кръвник, вампир
Упир е един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатана. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие.
На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир.
Съвременната дума „вампир“ произлиза от старославянската форма "онпыр", с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, кръвник, въпир, upir, upierz)
Произходът на думата упир, не е славянски, а прабългарски (по д-р Живко Войников): вампир – думата има интересна история. Понятието навлиза в западните езици от унгарския език, първоначално в немски, а чрез преводите от немски и в английски и др.западни езици. Последното е станало в 1734 г.
Вампир традиционно се извежда от „упир”, която за пръв се открива в староруски ръкопис от 1047 год., от новгородски свещеник, с име Упир Лихий. Произходът на самата дума „упир” е още по-неясен. Франц Миклошич предполага, че упир произлиза от uber, тюркска дума, означаваща "злодей" докато Andre Waillant предполага точно обратното. /Б.а. тюркското uber е иранска заемка, от *var, *avar – разбойник./ Karzimierz Moszynski предполага, че u-pir произлиза от сърбохърватската дума pirati – удрям, която си е българска заемка. Ал.Афанасиев се спира на славянското “пий” - пия, която според автора, може да е навлязла в славянския език от гръцки посредством църковнославянския? В иранските езици pi – вода. A.Bruckner предлага руската дума “нетопир”. Думата вампир, в руски е *ọpirь, упырь, украински упир, беларуски вупар, полски upior, upierzica, чешки, словашки upir, в сръбски от в 15-16 в. упир, после вампир, старобългарски вапиръ, въпиръ, сега вампир. В тюркските езици, в татарски се среща ubыr, при западносибирските татари uvыr, гагаузки и карачаевобалкарски obur, в чувашки vupar - митчини нощни демони, при качинците (тюрки от Алтай) эбэртых, се нарича душата на човека, до 40-тия ден след смъртта, когато все още блуждае около родния дом и не е попаднала в царството на мъртвите. Например в представите на чувашите вупарът е нощен демон, който може да се превръща в старица. През нощта напада спящите хора, измъчва ги в съня им и може да причини смърт. Може да се превръща в котка или в кълбо вълна. Вупарът включително може да изяде Луната. Подобни представи имат и българите за върколака! В марийски vuver, uver, е пряка чувашка заемка и означава зъл дух, магьосница, вампир. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр131/ В представите на славянските и изобщо на европейските народи, вампирът е зъл демон, произлизащ от умрял човек, който през нощта излиза от гроба и напада други хора, пие им кръвта, убива ги и те също се превръщат във вампири. Виждаме почти сходна трактовка и при чувашите. Така че ако приемем наложилото се становище, че думата вампир, разпространена в почти всички европейски езици, произлиза от Балканите, то произхода и е от старобългарския език. По пътя на староцърковнославянския език е проникнала и при другите славяни, а по-късно, с нашумелите легенди за Влад Дракула, през унгарски е достигнала до Западна Европа. Например в английски vampire, португалски vampiro, кимвърски fampir, литовски wempti, фински vampyyri, унгарски vámpír, турски vampir, които са също заемки. В гръцки, за вампир се среща също българската заемка βρνκόλακας – върколак. В авестийски се среща понятието vyāmbura – враждебна, опасна вода, водоем обитаван от зъл дух, което според Корш и Вайан, е най-вероятният и най-древен първоизточник на „вампир”. В санскрит се среща по-различната форма vetāla – вампир, в искашимски, вахански vaghd, сариколски vond – вампир, а в осетински, вампир е tugcыr, свързано с осетинското tug – кръв, пиещ (букв.църкащ) кръв. Формата упир която се среща при повечето славянски езици, с изкл. на български и беларуски показва тюркско влияние и е възможно паралелно навлизане от някои тюркски език: кумански, татарски. Старобългарското въпиръ, показва точна аналогия с чувашкото вупар. В иранските езици, откриваме по-далечното, но смислова връзка, в белуджи wap – сън. Прабългарската форма, посредством унгарски се разпространява в Западна Европа, затова и там се среща форма в начално „в”, а не с „у”, както е в повечето славянски езици. Трябва да посочим че при сарматските погребения, както при прабългарските, често явление е т.нар.обезвреждане на покойника. Осъществява се или чрез подбоя – ниша в дългата странична стена на гроба, където се полага тялото, след което отвора се зазижда с камъни, или с послесмъртно счупване на краката, вързване на краката на покойника. Това ясно показва че при прабългарите са съществували подобни представи за вампири и възможността на умрелия да носи беди и нещастия на живите. /б.а. анализът е направен по идея на доц.И.Т.Иванов и И.Г.Войников/
Морой
Моро́й (на румънски: moroi) e разновидност на вампира в румънската митология. Жената-морой се нарича мороайка (на румънски: moroaică). В някои произведения на румънския фолклор мороят е призрак на мъртъв човек, напуснал гроба.
Често морой се използва като синоним на други персонажи от румънската митология (например стригой).
Етимологията на думата морой е неясна. Възможно е да е свързана със старославянското мора, възникнало от праиндоевропейския корня *mer- (вредя). От същия корен произхождат средновековното английско mare (инкуб), английското nightmare (кошмар), староанглийското mare (гоблин) и латинските morbus (болест) и mors (смърт).
Значението на думата морои се тълкува от всеки различно, но най-често срещаната теория е, че мороите са вид вампири,които са добри, владеят елементите: вода, въздух, земя, огън, както и дух. Пият кръв и се боят от стригои. Стригоите са лоши - те вампири, останали без магия и без душа, защото са изпили цялата кръв на дадено същество. Те са високи и слаби, не много стабилни физически, но красиви. Разполагат с пазители наречени дампири.
От друга страна морои е дума за духа на човек напуснал гроба си ,или ако е изпаднал в клинична смърт. Стригои пък е дума за зли ,злопаметни и отмъстителни хора, разбойници, а дампир/вампир се използва като прякор на странните бабички.
Литературата, основаваща се на фолклора, обяснява разликата между мороя и другата разновидност на вампира — стригоя по следния начин: мороите са живи вампири, а стригоите — вампири, станали такива след смъртта на човека. В румънския фолклор обаче това различие не винаги се спазва. Морой може да бъде наречен и обикновен призрак,но само в литературата. В някои по „древни писания“ се казва че морой може да се роди само от друг морой,както и че ако морой умре винаги се появява дух(душата) която да закриля от злини роднините му. Имали и множество дарби и изразявали сила,власт и красота чрез тях.
