В Странджа е широко разпространена легендата за обособяването на тази област през Османското робство. Събитията се отнасят за първите години от завладяването на България.
Когато султан Мурад превземал странджанските селища, обсадил и черноморската крепост Урдовиза. Тъй като за него тази крепост била непревземаема, султана решил да се омъжи за владетелката на крепостта, която според едната версия е царица Мария /в друга версия е красивата болярка Стана Урдовиза/. Владетелката се съгласила при условие, че султана й подари като лично владение и освободи от данъци толкова села, колкото обиколи един бързоход кон, препускайки от изгрев до залез слънце, тръгвайки от Урдовиза и сключвайки кръга там. Султана се съгласил.
Тя решила да го надхитри. По нейна заповед странджалии оставили на няколко места добри коне. Сменявайки конете, ездачът препускал цял ден и обиколил почти цялата Странджа. Първият кон, който ездачът отново използвал при последната отсечка на пътя, издъхнал от преумора под стените на крепостта пред северния залив на Урдовиза. Султанът спазил дадената дума. Подарил селата на царицата като "царска земя", или Хасекия – от "хас" – чисто, свободно от данъци и "яка" – земя. Земята била освободена от всички данъци, освен димнина.
В чест на истинския герой на тази история - издъхналия кон - жителите кръстили северния залив "Атлиман" - залива на добрия кон !





http://legendite.blogspot.com