Според мен да, затова никога не съм емоционална.. По - скоро ми избива на агресия и си го изкарвам, като правя упражнения или нещо друго натоварващо.. Да кажем, че дори чистя

Твърдо не. Хората, които не могат да показват емоциите си притежават символ на слабост. Да кажем, че е хубаво, когато човекът не е твърде емоционален, но това да не умееш да показваш чувства не е хубаво.

Лично за мен, емоциите ми са признак на слабост. Проблема е, че не винаги успявам да ги скрия. :pardon:
Околните могат да решават сами за себе си. Ако станат твърде емоционални, отивам да се поразходя.

Не, емоциите не са признак на слабост, а на човещина.
Всеки трябва да ги изразява. А не нищо да не споделя и да изглежда като камък и после да се чуди защо живеем в толкова изкуствено общество ..

Понякога са признак на слабост и затова не обичам да познават емоционалната ми страна...хората имаме склонността да се възползваме от чувствата на другия и така да го нараним

Съгласна съм с Ренесита и Ваня :goodjob:

Смятам,че емоциите в никакъв случай не са символ на слабост.Слабост е ако не ги покажеш.Понякога се чудя как хората успяват да прикрият емоциите си.Аз не мога.

според мен да затова,ми се иска да бях по-силна емоционално!

Затова сме хора-защото сме емоционални.Ако толкова много искаме да ги скрием,ами нека се превърнем в камъни тогава.
Не че съм привърженик на разни ревливи персони,но пък съвсем да не ги показваме или изпитваме-не бих казала,че е здравословно.

По-скоро да, тъй като от много глава боли. Писна ми да гледам ревли, за това, че наприм гаджето я зарязало.
То не е хубаво да си съвсем пасивен също, но емоционален човек на социалното бойно поле е далеч по-уязвим

Определено не! Не е хубаво да си прекалено емоционален, но съвсем пъкне е добре да не показваш и грам еноция

Според мен не

Естествено, че са проява на слабост... Едно е да те дразнят и да викаш като идиот в несвяст, съвсем друго е да се правиш, че не ти пука и ти да дразниш. Въпрос на по-силна психика.

Ммм, зависи от ситуацията и до колко се контролираш... Аз не се гордея със себе си, но имам страшен самоконтрол, до степен такава, че рядко изразявам емоция. В смисъл: все едно аз-а ми се намира в окото на ураган, а около мен трещят и бушуват емоции. Отвъд това съм си наложила маска, която за всичките ми 27 години на този свят не се е пропуквала нито веднъж. Май точната дума тук е да играеш роля. Имало е случаи, в които съм бясна и две думи не мога да кажа, но изобразявам на лицето си усмивка и изглеждам все едно не ми пука от нищо... Това е просто пример. Не трябва да си вадиш заключение за мен като цяло.

За това и казвам, че емоцията при мен е водеща, но не ми личи, че тя диктува разума ми. Възприемам емоционално-нестабилния човек за ментално увреден и гледам на него от по-висока позиция, може би защото вярвам, че човек може и трябва да се контролира. Емоциите са като инстинктите и веднъж обладаят ли те, после съжаляваш...

Човешко е да показваш емоциите си, но човешко е и да им слагаш юзди и да ги контролираш! :slynce:

До някъде е слабост. Колкото и да те дразни някой, ти не трябва да показваш с нищо, че си го чула.. просто стоиш и му се усмихваш.. мазно.
Мхм.. да кажем, че не съм показвала истинската си бясна страна пред никого, защото ще стане лошо. В смис. не ми харесва каква съм тогава, освен това в такива моменти човек не може да се контролира и може да постъпи наистина глупаво.. Слабост е, зависи в каква ситуация съм.
Примерно някое момиче харесва някой тип и ако й проличи, че го харесва, ми той по този начин може да си играе, както си иска с нея. Е, зависи дали е такъв тип, де.
Всеки решава сам за себе си как да се държи с околните, да показва емоции, да не ги - негова си работа, но е много по - добре да не ги. Аз съм за ДА - слабост е!

Емоциите са едно от нещата,които ни правят хора. Умението да ги контролираме и начина,по който ги изразяваме показва доколко сме силни.