First topic message reminder :

Книга осма - Lover Mine



Потопете се в тъмния свят на буреносни страсти и спиращо дъха действие, където шестима необикновени воини са призвани да защитят расата на вампирите от тяхното пълно унищожение.

В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите – организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.

Джон Матю е извървял дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, а вампирската му същност е неизвестна както за самия него, така и заобикалящите го. След като е взет от Братството, никой не може да отгатне каква е истинската му история – или истинската му самоличност. Наистина, падналият брат Дариус се е завърнал, но с друго лице и много различна съдба. Когато жестоко лично отмъщение води Джон в сърцето на войната, той трябва да си припомни кой е сега и кой е бил някога, за да може да се изправи срещу въплъщението на злото.

Хекс, наемна убийца симпат, отдавна отрича привличането между себе си и Джон Матю. След като веднъж вече е загубила един любим заради лудост, тя няма да позволи този достоен мъж да стане жертва на тъмнината в извратения й живот. Когато съдбата се намеси, обаче, двамата ще открият, че любовта, както съдбата, е неизбежна при сродните души.

Аз от тая поредица ще се окаже, че имам повече камери в сърцето си от наште момчета. Следователно - не мога да преценя в кой съм влюбена.
Тук тотално паднах в мрежите на сините очи на Джон. Преди винаги го приемах като сладура с тежкото минало, което се превръща в мъж. А сега... и в него съм влюбена. Уникален мъжкар се оказа. Мъж на място. Отдаден. Страстен любовник, но и лидер. Ааааа!
Пък и с Хекс наистина си подхождат страшно много, пък и нея заобичах много. Има някои неща, които са ми тъмна Индия, но предполагам, че по-натам ще ги разбера.
Куин с мотиката да го пречукаш, но поне си знаем, че в крайна сметка ще бъде с Блей. ;D
Лейла в момента ми е като някаква въртиопашка, ама ще я видим по-натам. И нямам търпение за книгата на Тор. Направо ми се разбива сърцето да го гледам така.
И да не забравя, разбира се - авторката беше решила да смечки сексуалните неща в тая книга. Малко се разочаровах, имайки предвид Джон колко ми влезе под кожата.

Да наистина съм съгласна за влюбването в Джон. А за Лейла в една друга публикация беше казано че си проси за публичен дом в някоя азиатска държава( извинявам се ама не помня в коя точно и кой го е казал).

Всичко ми хареса. Атмосферата в началото беше много мрачна, а в края леееко захаросана. Честно казано се изненадах от появата на Ноуан и от това, че се оказва майка на Хекс. Очаквам с нетърпение книгите на Тор и на Куин и Блей 

книгата е интересна и увлекателна

Нямам търпение да я започна!

Мисля, че нямаше как Джон Матю и Хекс да не се съберат. В предишния си живот Джон, като Дариъс, помага на бял свят да се появи Хексания. Полага усилия да й намери любящо семейство и чат-пат я понаглежда. Както се казва: всички пътища водят натам. На моменти Джон малко под чехъл ми идва - все чака и се надява, но накрая поставя желанието на любимата жена над всичко, за да осъществи целта на живота й.
Самото заглавие подсказва - Джон се влюбва в Хекс още първия път, когато я вижда, не поглежда друга жена, тя му е първата.
Във всяка книга Уорд намеква кои - може би - ще са героите в следващата повест. Тука загатва за Пейн, за Тор и майката на Хекс.
А тая гнида Леш - ако авторката го върне, няма повече да я чета. Такива... не знам какво да ги правиш. Обикновено в живота изнасилвачите и насилниците са най-ниското стъпало и обикновено си намират майстора. Та май Леш си го намери, като знаем, че ще се върне обратно при баща си Омега. А от споменаваното тук-там става ясно, че никой не иска среща с татенцето. А татенцето е много сърдито на синчето. Та се надявам - макар и в рамките на една измислица, каквато е книгата - Леш да си го е получил.

Дочетох си книжката. На моменти Джон малко ме дразни - малко мекушаво го раздава, ама такъв е героят според авторката, така да е. Само че не мога да си отговоря на следния въпрос - става дума за церемонията по обвързването им, когато "в очите й блестяха тези нейни прекрасни червени сълзи". Всички братя знаят, че Хекс е наполовина симпат като Рив, ама нищо не става ясно за закона, който важи: да докладваш симпатите или... Малко недообмислено ми се струва от страна на Уорд това - хем има закон, хем никъде на става ясно да е променен, хем Рив и Хекс си живеят с Братята в имението.