Няма значение дали плачеш с глас, подсмърчаш тихичко или не си проронвала сълза, откакто хамстерът ти умря, когато беше на десет години. При всички случаи ще разбереш много за себе си от начина, по който тъгуваш.
Тестът ТУК
Тестът ТУК
This is a Hitskin.com skin preview
Install the skin • Return to the skin page
Хм, да това е така... Примерно на някой корейски сериал мога да се разплача, ако ми харесва.. Но съм била на погребение на много скъп за мен човек, но не пророних и една сълза, докато другите се скъсваха от рев...Желязната лейди
На бас, че не си спомняш последния път, когато си се просълзила. Смяташ го за признак на слабост и се опитваш да криеш емоциите си.Но това, че не плачеш, не означава, че си безчувствена. Сигурно вашите са ти се карали в такива моменти или от малка са ти втълпили, че сдържането на сълзите е голямо геройство. С помощта на филмите често се изправяме пред скритите си душевни рани, но без да се справяме с реалната причина за мъката си, обясняват психолозите. Така че, ако ти се случва да плачеш пред екрана, а не си в състояние да се разплачеш на погребение, нещо не е както трябва.
Аз не съм стресирана, такова нещо не фигурира в моя речник..(Не) бърши очите си: според специалистите не можем да излекуваме мъката си, докато не започнем да плачем. Психолозите са убедени, че потискането на този естествен израз на тъгата дава дълготрайни последствия върху здравето ни. Причината е, че със сълзите се освобождават хормоните на стреса, което помага да изхвърлиш от тялото си отровното чувство. Ако не успяваш да се справиш с потиснатите си емоции, нищо чудно това да ти докара някоя зависимост – алкохолна или наркотична, с която да давиш мъката си.
Мисля да не споря с този текст, защото лично аз не смятам така, нямам нужда от психолог, за да се разплача, дори и да не плача... :pardon:Ако нищо друго не помага: трябва да се научиш да се отдаваш на тъгата си. Най-вероятно няма да ти се получи от веднъж и може да имаш нужда от психолог, който да те подтикне да стигнеш до емоциите си – примерно някои хора се разплакват за починалата си майка, когато години по-късно са на нечие чуждо погребение. Помни, че само когато дадеш воля на сълзите си, ще тръгнеш по пътя на изцелението.
Желязната лейди
На бас, че не си спомняш последния път, когато си се просълзила. Смяташ го за признак на слабост и се опитваш да криеш емоциите си. Но това, че не плачеш, не означава, че си безчувствена. Сигурно вашите са ти се карали в такива моменти или от малка са ти втълпили, че сдържането на сълзите е голямо геройство. С помощта на филмите често се изправяме пред скритите си душевни рани, но без да се справяме с реалната причина за мъката си, обясняват психолозите. Така че, ако ти се случва да плачеш пред екрана, а не си в състояние да се разплачеш на погребение, нещо не е както трябва.
(Не) бърши очите си: според специалистите не можем да излекуваме мъката си, докато не започнем да плачем. Психолозите са убедени, че потискането на този естествен израз на тъгата дава дълготрайни последствия върху здравето ни. Причината е, че със сълзите се освобождават хормоните на стреса, което помага да изхвърлиш от тялото си отровното чувство. Ако не успяваш да се справиш с потиснатите си емоции, нищо чудно това да ти докара някоя зависимост – алкохолна или наркотична, с която да давиш мъката си.
Ако нищо друго не помага: трябва да се научиш да се отдаваш на тъгата си. Най-вероятно няма да ти се получи от веднъж и може да имаш нужда от психолог, който да те подтикне да стигнеш до емоциите си – примерно някои хора се разплакват за починалата си майка, когато години по-късно са на нечие чуждо погребение. Помни, че само когато дадеш воля на сълзите си, ще тръгнеш по пътя на изцелението.
Желязната лейди
На бас, че не си спомняш последния път, когато си се просълзила. Смяташ го за признак на слабост и се опитваш да криеш емоциите си. Но това, че не плачеш, не означава, че си безчувствена. Сигурно вашите са ти се карали в такива моменти или от малка са ти втълпили, че сдържането на сълзите е голямо геройство. С помощта на филмите често се изправяме пред скритите си душевни рани, но без да се справяме с реалната причина за мъката си, обясняват психолозите. Така че, ако ти се случва да плачеш пред екрана, а не си в състояние да се разплачеш на погребение, нещо не е както трябва.
(Не) бърши очите си: според специалистите не можем да излекуваме мъката си, докато не започнем да плачем. Психолозите са убедени, че потискането на този естествен израз на тъгата дава дълготрайни последствия върху здравето ни. Причината е, че със сълзите се освобождават хормоните на стреса, което помага да изхвърлиш от тялото си отровното чувство. Ако не успяваш да се справиш с потиснатите си емоции, нищо чудно това да ти докара някоя зависимост – алкохолна или наркотична, с която да давиш мъката си.
Ако нищо друго не помага: трябва да се научиш да се отдаваш на тъгата си. Най-вероятно няма да ти се получи от веднъж и може да имаш нужда от психолог, който да те подтикне да стигнеш до емоциите си – примерно някои хора се разплакват за починалата си майка, когато години по-късно са на нечие чуждо погребение. Помни, че само когато дадеш воля на сълзите си, ще тръгнеш по пътя на изцелението.
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|