Когато даваш всичко от себе си, а накрая ...

Когато направите и дадете всичко от себе си, за да поправите грешките си...но не се получава...как събирате смелост и кураж да продължите напред и да приемете неуспеха на начинанието ви?!
И не само, а в отношенията си с хората!?
Когато сте готови на всичко, за някого, а той не би дал нищо в замяна ..

Когато сте готови на всичко, за някого, а той не би дал нищо в замяна ..

В един момент разбирам, че заслужавам нещо повече и просто си тръгвам. И аз си имам гордост!
Грешките не се поправят толкова лесно, докато поправяме старите, правим нови - един вид почваме всичко отначало. Затова оставяме нещата така както са, и се стараем в бъдеще да не допускаме такива! :pardon:

Никой не е безгрешен.Ако някой иска да бъде с теб те приема такъв,какъвто си.Защото само ГОСПОД не греши,а ние сме просто хора и никой не е идеален.

Този който не те разбира ,не те заслужава.Обърни се напред и следвай мечтите си.

Казано е- направи добро и го хвърли зад гърба си . Сиреч - правиш доброто , на което си способен в този момент, но не очакваш отплата. Доброто трябва да е дар ,а не сделка. Искаш ли в отплата добро е сделка.

За съжаление аз почти никога не се уча от грешките си и често попадам в ситуацията да съм направила много за някого,а той да не ми отвръща със същото.Ами...боли обаче продължавам напред и толкова.Мъчно ми е,но съм се опитала и съм дала най-доброто от себе си,след като за някого си там,това не значи нищо...неспособна съм цял живот да бъда всичко за някого.Твърде свободолюбива съм за тази цел,така че мога само да се надявам да намери това което търси в друг с по-малко его от моето.Ние сме хора,нито сме Богове,нито светци, когато ти писне от циркове просто продължаваш напред с надеждата,че следващият път ще е разлчино и следващият човек ще си заслужава усилията.Не държа чак толквоа много на собственяит си живот,но все пак не го и мразя толкова,че да го обрека на някой който не го заслужава.