Татковците вън от родилното!



Може ли присъствието на бъдещия татко по време на раждането да навреди на майката и на плода?
Макар че тенденцията на мъжете, които са плътно до жените, които пищят, плачат и се молят за помощ, докато раждат, се увеличавa, то повечето акушери са на мнение, че жената трябва да ражда далече от съпруга си, пишат от mamita-bg.com.
Известната акушерка Мишел Одан разкри пред списание „Observer“ защо таткото НЕ трябва да присъства на раждането!
Според нея присъствието на мъжа повишавa, така или иначе повишеното ниво на адреналин в организма на родилката, което води до забавяне на хормона окситоцин, който е необходим за самия процес на детераждането. Ако този хормон липсва, настъпват усложнения при жената.
Оттам присъствието на бащата, особено ако той е със слаби нерви, може да доведе до необходимост от цезарово сечение, психическа травма, както за него, така и за жената.
Изглежда, че е най-добре таткото да пристигне, когато майката "си е свършила работата".



Източник: http://woman.hotnews.bg

Аз също не бих искала да присъства таткото ба бебето по време на раждане.Това е много интимен и труден момент за жената.Колкото и да си мислиш,че си подготвен-е,не си!Докато не го видиш и изживееш нямаш представа какво е.Много мъже си мислят като по филмите-отивате там,лягате,слагат си системи,напъваш се малко-и хоп!бебето изкача.ГЛУПОСТИ!Не искам да ви плаша, но има неща които се случват с родилката,където никъде не ги пишат.Само медицинския персонал и самата родилка ги виждат.
Но мъките накрая си заслужават-виждаш едно малко чудо в ръцете си и те залива голяма вълна от любов.

Това мен винаги ме е плашело. И просто не знам как ще го преживея, но подобно на това, както си мислех, че няма да преживея една операция или разбитото сърце .. е с времето болката и спомените избледняват.
А колкото това дали бащата да е там. Ами никога не съм обичала да ме виждат слаба и т.н. Но в трудните моменти обичам да имам някого до себе си. Когато ме е страх и се чувствам несигурна имам нужда от любим човек до себе си. Но има време до тогава ..

И мен първия път ме беше страх.Ама то си идва естествено.Когато вече не изтрайваш тежеста в корема от бебето,горещината,подутите крака,болките в кръста,киселините,и още такива....И вече се молиш да родиш.Пък и никоя жена не е умряла от самата болка.Колкото и да боли,се преживява,природата така ни е устроила.

За някои татковци е полезно да присъстват на раждането, защото само така ще оценят напълно през какво минават жените! Не просто да вкараш голямата си бременна жена през една врата и няколко часа по късно да я видиш ухилена с малкото вързопче в ръцета