Отбор :Майки-юнаци"

First topic message reminder :

Призовавам всички майки и татковци/ако има такива,моля да не се крият/ да напишат за проблемите с децата си,това което ги интересува и искат други гледни точки.Нека споделим опита си.

Тинейджъри и млади хора питайте тука всичко,което не може да питате родителите си.Ние ще отговорим.


А ето и моя първи проблем-той е с 6 годишната ми дъщеря.Мисля,че е в нещо като "детски пубертет"-нервна е,плаче за глупости,отговаря ми,мисли си че никой не я разбира и такива неща.Аз говоря с нея и обяснявам,разискваме проблемите и,но мисля,че не ме слуша особено.Тя е от типа:"Вятър я вей на бял кон"/т.е. е много разсеяна/.Но не ме слуша и все викам след нея.Прави каквото си иска.Когато я оставям сама с бабите или други роднини те казват,че тях ги слуша,но когато аз се появя и веднага се обръщат нещата.Говорим си за много неща и понякога тя прави,точно това за което сме говорили,че не трябва да го прави.Като например в големите магазини или на открити места/паркове,площади/като и хрумне нещо и избягва някъде,а аз трябва да викам.Ето за това сме говорили,че децата така се загубват или ги отвличат лоши хора.
Как да се държа с нея,за да ме слуша повече?

Сладурана!Добре си е като кила.В училище ,в групата на дъщерята има няколко дебели момичета.Не знам после на какво ще заприличат

Аз винаги бях, на края на редицата, не че сега съм много висока 1,54 см. съм, но съм си добре. Така влизам в няколко номероций, юношеска и S, не се оплаквам. Но за сметка на това мъжът ме и 1,87. Та мисълта ми е, че малката е взела на баща си височината, сега е 92,93 см., а от мен килограмите. Ха ха ха, добра селекция. :lmao:
Когато пораснат, може и да се променят, всичко е до ген, и желание. Комшийчето беше 20 кг. на 1 годинка, а сега е много слаба и не можеш да кажеш, че е едно и също дете. Братовчедка ми беше плондер, като малка, а сега е 40 кг. и пие витамини за надебеляване. Така, че нищо не се знае....

Вчера и днес ходим само по болници.Очертава се утре пак там...Дъщерята кашляше и продължава да кашля от 3 седмици,макар че 4 пъти я водих на лекар.Първите 2 пъти се падна една заместничка на нашата лична лекарка и мисля,че от там се влошиха нещата.Вчера сутринта като се събуди се оплака от болки във врата под ухото.Там беше леко надуто,но нямаше температура.Пуснах я на ущилище до обяд.Като я взех отидохме на нашата лекарка,тя вдигна вече температура.Изписаха и антибиотик и сироп за откашляне,каза че няма налепи по гърлото.Тази сутрин се разплака,защото много я боляло като дъвче,дори да е на другата страна-и айде пак на лекар.Тя ни прати на преглед в инфекциозното,за съмнения за мононуклеоза.Онази там като я прегледа голям натиска да ни вкара в отделението да лежим.Ама аз няма на кой да оставя малкото-казах и че не мога.Чак накрая след уговорки склони да пусне кръвни изследвания и снимка на бял дроб-айде и там разкарване и чакане.Утре ще излязат резултатите,а на снимката има петна от едната страна.Говорих с нашта лична и каза че не е абсолютно да се влиза в отделението.Гледат как да вкарват хората там да лежат,че да си вземат пари по клинични пътеки.Сега ще пусна статия за мононуклеозата/възможно е да няма такава,а да е нещо друго.../,т.к. прочетох че това е болест,с която могат да се заразят и деца и тинейджъри/най-вече/,както и възрасти.Наричат я още "болестта на целувката".

Много лошо ....Дано се оправи по бързо (:

01 Какво представлява болестта инфекциозна мононуклеоза?

Инфекциозната мононуклеоза (жлезна треска) е често срещано вирусно заболяване, което се характеризира с висока температура, главоболие, отпадналост, загуба на апетит, възпаление на гърлото и увеличени лимфни възли по цялото тяло. Възпалението на гърлото е най-честото оплакване и обикновено протича като ангина със сивкаво-белезникави налепи по небните дъги и сливиците. Мононуклеозата се открива най-често при юноши и млади хора.
Болестта често е наричана "жлезна треска" поради подуването на лимфните възли в цялото тяло, придружено от висока темпаратура. Инфекциозната мононуклеоза е известна и като "болест на целувката", поради честия механизъм на предаване чрез слюнката при млади хора.
Наименованието "мононуклеоза" произлиза от характерните изменения в кръвната картина на болните, изразяващи се в увеличение на специфичен тип бели кръвни клетки (моноцити, вид лимфоцити) спрямо останалите кръвни клетки под влияние на вирусната инфекция.
Инфекциозната мононуклеоза е заразно заболяване.

02 От какво се причинява инфекциозната мононуклеоза?

В повече от 90% от случаите инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Ебщайн-Бар, който спада към рода на херпесните, ДНК-съдържащи вируси. Други вируси (като например цитомегаловирус) също причиняват състояния, определяни като мононуклеоза с подобни оплаквания и подобна характерна промяна в кръвната картина.
Заразяването с мононуклеоза не се осъществява толкова лесно колкото при някои други въздушно-капкови инфекции като грип, морбили и др. Вирусът на Ебщайн-Бар, причиняващ заболяването се намира в слюнката и слузта, покриваща лигавицата на дихателните пътища на болния. Предаването на вируса изисква по-тесен контакт между болния (или заразоносител) и здравия човек. Обмяната на слюнка при целувка е най-често обвинявания механизъм на предаване на вируса (оттук идва и наименованието "болест на целувката"). Вирусът може да бъде отделен и върху микроскопични капчици слуз и слюнка, отделени от дихателните пътища на болния (или здрав заразоносител) при кихане и кашляне; при вдишване или поглъщане на тези инфектирани капчици здравият човек може да се зарази с вируса на Ебщайн-Бар и евентуално да развие инфекциозна мононуклеоза. Рядък път на предаване на болестта може да бъде използване на една и съща посуда при пиене и хранене, при което може да се погълне инфектирана слюнка.
По-голямата част от населението са били изложени на заразяване с вируса на Ебщайн-Бар като деца и в резултат на този контакт са изградили естествен имунитет. Важно е да се отбележи, че малка част от изложените на контакт с вируса хора разиват заболяването инфекциозна мононуклеоза.

03 Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване мононуклеоза?

Периодът от заразяването с вируса до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на инфекциозната мононуклеоза е 4 до 6 седмици.
По време на инфекция и изявено заболяване болният от инфекциозна мононуклеоза е способен да предава вируса на други хора за период от няколко седмици.
Проучвания показват, че 20 до 80% (в зависимост от използвания метод за откриване на вируса) от хората, които са преболедували от инфекциозна мононуклеоза и са оздравяли напълно продължават да секретират вирусни чстици в слюнката си в продължение ба години след това в резултата на спонтанно реактивиране (повторно активиране) на вирусната инфекция. Следователно, инфекцията с вируса на Ебщайн-Бар е бавна или латентна вирусна инфекция. Тъй като здрави хора, без наличие на каквито и да било оплаквания също секретират (отделят) вируса в слюнката си по време на реактивиране на инфекцията през целия си живот, не се налага изолиране на хората, заразени с вируса на Ебщайн-Бар. Понастоящем се смята, че тези здрави хора, които въпреки това отделят в слщнката си заразния вирус, са основния "резервоар" за поддържане и предаване на инфекцията сред хората.

04 Кой боледува от инфекциозна мононуклеоза, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Инфекциозната мононуклеоза се открива най-често у юноши и млади хора (от 15 до 35 годишна възраст) с пикова честота около 15-17 год. възраст. Заболяването се среща и при деца, но в детската възраст инфекциозната мононуклеоза протича по-леко и имитира симптомите на други, чести за възрастта заболявания, което прави диагностицирането и по-рядко в тази възрастова група.
До навлизане в зряла възраст, в кръвта на повечето хора могат да се открият антитела (специфични имунни белтъчни молекули, чиято цел е да се свържат с и да униюожат съответния вирус или бактерий) срещу вируса на Ебщайн-Бар, което означава, че повечето хора в даден момент от живота си са се заразили с този вирус. Това още веднъж подертава факта, че не всяка инфекция с вируса на Ебщайн-Бар предизвиква развитие на инфекциозна мононуклеоза.
Обикновено, даден човек боледува само веднъж от инфекциозна мононуклеоза, т.е. срещу вируса се развива естествен имунитет, въпреки спонтанните реактивирания на инфекцията във времето. Реактивирането на вирусната инфекция обикновено не дава някакви оплаквания, а само превръща човека в заразоносител.

05 Съществува ли риск за плода при развитие на инфекциозна мононуклеоза по време на бременност?

Няма данни за вътреутробно увреждане на плода в случай на заболяване на бременна жена от инфекциозна мононуклеоза.


06 Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на инфекциозната мононуклеоза?

Ранните симптоми на инфекциозната мононуклеоза са следните:
* обща отпадналост и слабост
* загуба на апетит
* студени тръпки и втрисане
Тези първоначални симптоми обикновено траят от един до три дни преди появата на по-изразени оплаквания. ИЗразените, същински оплаквания на болестта включват най-често следните:
* силно възпалено гърло - сливиците и небните дъги са силно заервени като в една трета от случаите по сливиците се наблюдават масивни белезникави налепи
* треска - темпаратурата достига стойности до 40 С
* подути лимфни възли в областта на шията, а често и по цялото тяло
* тежест и болка в лявото подребрие - слезката (далакът), понякога наричана най-големият лимфен възел в човешкото тяло, е важен орган на човешката имунна система; намира се в лявото подребрие; в хода на инфекциозната мононуклеоза в около 50% от случаите се наблюдава подуване и увеличение на слезката ( в резултат на вирусното възпаление)м което се изявява с тежест и болка в лявото подребрие
* тежест и болка в дясното подребрие - наблюдава се в по-малка част от случаите и се дължи на засягане от вируса на черния дроб
* кожен обрив - в около 5% от случаите по кожата на тялото се появява червен обрив, подобен на този при морбили (Виж "Морбили")

07 Кога се налага да потърсите лекарска помощ?

Потърсете лекарска помощ ако на фона на висока температура и обща отпадналост се оплаквате (Вие или Вашето дете) от силно възпалено и болезнено гърло с белезникави налепи по сливиците и небните дъги и болезнено подуване на лимфните възли в шийната област и други части на тялото. Обърнете се към лекар и ако към тези оплаквания се прибавят болка и тежест в лявото и/или дясното подребрие.
Обърнете се към Вашия личен лекар. По негова преценка той ще Ви насочи към лекар инфекционист (лекар,специализиран в откриването, лечението и профилактиката на заразните болести).

08 Как се поставя диагнозата?

Диагнозата "инфекциозна мононуклеоза" се поставя възоснова на клиническия преглед от лекар специалист и резултатите от някои изследвания. При първата си среща с Вас или Вашето дете лекарят ще Ви разита подробно относно характеристиките на оплаквванията Ви, тяхната давност, начин на промяна, спомен за контакт със заразно болен и направените в миналото имунизации. След този разговор лекарят ще Ви прегледа подробно като обърне специално внимание на състоянието на гърлото Ви (търсят се белези на възпаление като зачервяване, налепи и т.н.), състоянието на шийните и периферни лимфни възли и наличието на кожен обрив. Информацията от "разпита" и прегледа обикновено насочват опитния лекар към диагнозата. За потвърждаването и и отхвърлянето на другите възможни диагнози (инфекциозната мононуклеоза може да имитира много други заболявания) лекарят ще назначи някои изследвания. Най-честите от тях са:
*пълна кръвна картина и кръвна натривка - ранните промени в кръвната картина показват увеличение на един вид бели кръвни клетки-лимфоцити, което е характерно за всички вирусни инфекции. По-късно в кръвната картина настъпват специфични промени, които се откриват на кръвната натривка (представлява нанансяне на тънък слой кръв въру стъкло, което се изследва под микроскоп след съответно оцветяване. Специфичните промени се състоят в откриване на атипични (необичайни) лимфоцити, наречени вироцити или мононуклеозни клетки.
*серологични имунологични изследвания - тези изследвания търсят в серума на болния (течната съставка на кръвта) антитела (специфични защитни белтъчни молекули, произведени от специализирани клетки на имунната система) срещу вируса на Ебщайн-Бар. Тъй като по-голямата част от човешката популация се е сблъскала с вируса през определен етап от живота си, показателни за настояща инфекция са само антителата от клас IgM. Производството на тези антитела е резултат от сложен процес на сенсибилизация (очувствяване) на имунната система и отнема известно време; поради тази причина тестовете за Ебщайн-Бар, които търсят антитела срещу него могат да останат негативни до края на втората и дори третата седмица от началото на заболяването.
*биохимични кръвни изследвания - могат да покажат увреждане на черния дроб
*вземането на материал за микроскопично изследване от налепите на сливиците или от зачервените небни дъги и сливици - това се прави с цел да се отхвърли стрептококова ангина, тъй като бактериите от рода стрептококи са най-честите причинители на ангина

09 Как протича блестта и какво е лечението?

Не съществува специфично лечение за инфекциозна мононуклеоза. Заболяването оздравява от само себе си, но често болните се чувстват уморени и отпаднали продължително време. Симптомите траят обикновено около 4 седмици. Оплакванията от възпаленото гърло са най-силно изразени през първата седмица и преминават през вторите 5-7 дни.
Подутите и болезнени лимфни възли обикновено спадат до края на третата седмица. Отпадналостта и умората могата да са налице още известно време след отшумяване на острата фаза на симптомите, но ако тези оплаквания продължават повече от 6 месеца, може да се говори за синдрома на хроничната умора, за който също се обвинява вируса на Ебщайн-Бар.
Лечението включва следните мерки:
* покой и постелен режим - дори в процеса на възстановяване (3-4 седмици) трябва да се избягва спортуване и изразена физическа активност, докато това бъде разрешено от лекар; главната опасност при активни движения е спонтанно разкъсване (руптура) на уголемения далак (слезката), което е животозастрашаващо състояние
*прием на пълноценна храна и обилно количество течности
*болкоуспокочващи и антисептични таблети и дражета за облекчаване на възпалението на гърлото
*прием на лекарства, понижаващи високата температура и облекчаващи главоболието - най-често се прилагат различни лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства съдържащи парацетамол и ибупруфен; избягва се прилагането на аспирин-съдържащи лекарства при деца, поради риска от развитие на животозастрашаващото състояние, наречено синдром на Рей
*антибиотици - спорно е прилагането на антибиотик за лечение на ангината при инфекциозната мононуклеоза; някои смятат, че това не е необходимо тъй като антибиотиците не са средство на лечение при вирусни инфекции, а други прилагат антибиотици (най-често от групата на макролидите) за лечение на ангината при инфекциозна мононуклеоза с аргумента, че в почти всички случаи към вирусното възпаление на гърлото се наслагва и бактериална инфекция; избягва се прилагането на антибиотици, съдържащи амоксицилин или ампицилин, тъй като над 90% от болните от инфекциозна мононуклеоза, лекувани с тези медикаменти развиват характерен кожен обрив, който грешно се тълкува като пеницилинова алергия.
*кортикостероиди - тези мощни противовъзпалителни лекарства се прилагат за кратко време и в ниски дози при случаи с изразено възпаление и подуване на лимфните възли както и гърлото и горните дихателни пътища, което затруднява дишането.

10 Какви са най-честите усложнения на инфекциозната мононуклеоза и каква е прогнозата?

Понякога заболяването протича с усложнения. Често, но обикновено не особено сериозно усложненеие е леко възпаление на черния дроб, което се нарича хепатит. Този хепатит обикновено е лек и не изисква лечение.
Увеличението на най-големия лимфен орган - далака, което се наблюдава при инфекциозната мононуклеоза крие риск от сериозно травматично усложнение- разкъсване на далака при различна по сила травма, често минимална. Разкъсването на далака протича с болка в горния ляв квадрант на корема, под ребрата, замаяност, отпадналост, сърцебиене, затруднение в дишането и т.н. Наличието на това усложнение изисква спешна лекарска намеса.
За щастие, по-тежките усложнения на инфекциозната мононуклеоза се наблюдават рядко. Сред тях са:
* възпаление на обвивката на сърцето (перикардит)
* възпаление на сърдечния мускул (миокардит)
* възпаление на главния мозък (енцефалит)
* разрушаване на червените кръвни клетки (хемолитична анемия).
Инфекциозната мононуклеоза протича по-агресивно при пациенти с болестно променена имунна система (болни от СПИН, болни с трансплантирани органи и др.). Инфекцията с вируса на Ебщайн-Бар се свързва с някои злокачествени заболявания, предимно лимфоми. Такава връзка е установена и с назофарингеалния карцином (рак на носната кухина и гърлото) в Китай и с лимфома на Бъркит при деца в Африка. Вирусът на Ебщайн-Бар се спряга и за причинител на т.нар. синдром на хроничната умора. Въпреки това, фактът че преобладаващото мнозинство от хората се заразяват в даден момент от живота си с вируса на Ебщайн-Бар и не развиват тези тумори, сочи, че вирусната инфекция може би не е единствената причина за изявата на злокачествените заболявания.
Огромната част от преболедувалите от инфекциозна мононуклеоза се възстановяват напълно без да развият каквито и да било сериозни усложнения.

11 Може ли да се предпазим от инфекциозна мононуклеоза?

Понастоящем не е известна специфична профилактика на заболяването като ваксина. Широката разпространеност на вируса и големият процент на здравите хора, които отделят вируса в слюнката си в определени моменти на реактивация на инфекцията правят целенасоченото предпазване на практика невъзможно.
Основна стъпка в предпазването от развитие на инфекциозна мононуклеоза (както и на всички останали инфекциозни заболявания) е поддържането на силна имунна система (чрез пълноценен сън и хранене, избягване на вредни вещества, храни и лекарства, ненеужно облъчване и т.н.)


http://www.teenproblem.net/




П.С.Моля,модератори на форума да ме извинят,ако статията съм я сложила на неправилен раздел.Ако има по-подходящ,нека да я преместят/т.е.-"здраве"/

Утре ще видим окончателната диагноза.Дори да се окаже това заболяване,лекарката каза,че може и вкъщи да се лекува,но ще отнеме около 1 месец.

Много неприятно. Стискам палци, и ви пожелавам бързо оправяне. Аман от некадърни лекари. Дано да се окаже, че не е това, а нещо по - безобидно.

Мерси!Утре ще пиша.Сега ми е едно"убито".....

Погледнах резултатите Основните показатели са в норма -левкоцити,еритроцити,хемоглобин и др.Ще чакам утре да излязат и едни други.

Ходихме пак на преглед.Оказва се,че не е мононуклеоза.Олекна ми...От по-дълго боледуване и недоизлекуване се е подул лимфен възел,който вече спадна и се чувства по-добре.
Като се рових за повече информация попаднах на тема в един форум,която просто ме ИЗУМИ.За първи път прочетох за това:
Става дума за срастване при МОМИЧЕТАТА.Оказва се ,че доста момиченца се раждат така или в последствие се получава това срастване на малките "срамни устни".Много майки се шашкат защото този проблем в България не се обсъжда.Докато в други страни са запознати с това и ефективно го лекуват.
Това срастване предизвиква след себе си и много други проблеми ,особено с бъбреците и пикочо-полова система.Наистина не знам защо ние се притесняваме да говорим за "тези неща".
Понякога срастването е толкова голямо,че липсва "отвора" на момиченцето.Също така научих,че съществуват ДЕТСКИ гинеколози.Ако някога имам проблем с дъщерята ще търся такъв специалист.

Деси, какво стана с дъщеричката ти? Оправи се вече напълно нали!?
А как вървят нещата с разбирането по между ви :slynce: ..

Ами оправи се уж....Тази седмица я пуснах на училище,но ходи само 2 дена и -пролетна ваканция.За сега сме добре.
С нея горе-долу се разбираме.Вече не викам толкоз ,ами -наказанията и шамарчета понякога,когато вече не слуша много.И после как слуша...Ама абсолютно ми вдигат кръвното с тяхното държание.Аз отсега като съм така,то след 10год. и ще бъда на хапчета...Няма да стане тяхната.

Оня ден малкия щеше да запали апартамента:Ходих до "самотното"място/макар че за мене сега не е такова/,позабавих се 10 мин.,после се обличахме двамата ,за да ходим за Стела от училище..Нещо ми мирише,мирише и не знам какво..Влизам в кухнята да си налея вода-там съм забравила 1 пластмасов капак на печката отгоре,а той си играл с копчетата и пуснал всички котлони.Цялата пластмаса се разтопила,почистих я ама така миришеше.А той знае че не трябва да се пипа печката и копчетата.
Вчера гледам нещо шумоли в тоалетната,а там-тъмно и няма никой.По едно време малкия ходи там и гледам пуснал вътре в тоалетната една попивателна кърпа за бърсане-взел я от кухнята.Добре че погледнах ,за да не пусна водата и да се задръсти...

Днес докато готвех и пак малкото се качило на 1 маса -там майка си държи цветята.Той обърнал една саксия и разпилял навсякъде пръст...Ужас!

ЗАтова искам малко ПОЧИВКАААААА!!!!!

Ми той е още малък-на 1год. и половина.Не разбира кой-знае колко неща.И естествено,че като ме слушат и получават награди-на Стела книжка с приказки или моливи за рисуване или я водя на едни детски занимални.В града има няколко,където може да играе с различни играчки.Харесва 1-2места.Но само когато слуша или аз когато имам работа и я оставям там че да не ми се пречка за 1-2 часа.
Бабите-едната/свекърва ми е в Гърция-там работи и живее.Идва си 1 път в годината-тази год. си дойде мин. месец.Бяхме и на гости.Тя ги гледа,ако аз искам да изляза.А иначе сега сме в майка ми,защото баща ми води Стела на училище сутрин,аз я вземам на обяд.Ще си отидем вкъщи юни,когато е ваканция и е по-топло.Не живеем далече от наште де-през няколко блока,но сега те ми помагат,когато мъжа ми е на път.Преди като бях само с едното си бяхме само двете като го няма.Ама сега с двете деца като са малки и ми е по-трудно.
Като се върне мъжото много ми помага.Гледа ги,ако искам някъде да изляза малко сама или ги извежда на разходка двамата ,а аз си почивам вкъщи,или взема някъде само Стела/че е по-голяма/ и ги няма цял следобед...
Но сега като съм сама и откачам...

И такааа....Всяка майка си хвали нейното детенце.Аз за да не ме обвините,че не съм добра майка също ще си го похваля едното детенце.
Дъщерята която е на 6 години и половина,за Великден имаха конкурс за рисунка.Тя и още едно момиченце от нейната група получиха награда:Грамота за най-добра великденска рисунка в подготвителната група на училището и един ОГРОМЕН шоколадов великденски заек...
познайте на кое се радваше най-много...

Днес бяхме канени на тържество по случай пролетта и Цветница/макар и с малко закъснение/.Всички деца бяха облечени с народни носии,включително и госпожата им.Имаха битови черги и покривки,софра и питка.всичко беще много хубаво и аз се радвам искрено,че в училищата не са забравили българското и българските традиции.

И да похваля мойто "гардже"-имаше най-дългото стихотворение-цели 3 куплета и се справи блестящо!Докато има деца ,които по-трудно запомнят.
Имаше много песни и танци,приключиха с едно българско хоро и ги черпиха с питка.

Сега пускам няколко снимки-малко е рошава,ама тя през цялото време не се спря да се върти насам-натам...

Много сте хубави и сладки :slynce:

мерси
:slynce:

30% от българите, половината деца, страдат от алергии
На 30 април е началото на национална кампания за безплатно изследване за алергии и астма

Мръсният въздух е основен виновник
30% от българите, половината от които деца, страдат от алергии, като през последните 10-20 години има скок в броя на заболелите.

Това отбеляза в интервю за БТА акад. Богдан Петрунов, завеждащ лабораторията по алергия към Националния институт по заразни и паразитни болести.

Днес е началото на национална кампания за безплатно изследване за алергии и астма. Организаторите й представят и резултатите от анкетно проучване, свързано с алергиите в България.

Не по-малко от 15-20 хил. души годишно са новите

диагностицирани в страната, като според специалиста "всяка алергия може да се появи по всяко време".

Основна причина е замърсяването на въздуха, като е категорично доказано, че въглеродният и серният двуокис, както и азотът увреждат черния дроб и засилват алергизацията.


Тютюнопушенето също рязко увеличава риска от развитието на алергични заболявания, а повишаването на радиационния фон уврежда имунната система и така излага организма на опасност. За проблема допринасят и

изкуствените елементи, които се съдържат в храните

Алергиите се доказват с кожна проба и с изследване на серум, като се търсят антитела, специфични белтъци, насочени към съответния алерген.

За да се направят пробите при дете, то трябва да бъде на не по-малко от 5 години - не заради неподготвеност на организма, а защото преди тази възраст то е твъде малко, страхува се и затруднява чисто техническото извършване на тестовете, обяснява специалистът.

Ако се налага, пробите може да се направят и на по-малки деца, но резултатът не е сигурен и затова се прави кръвно изследване за специфични белтъци, уточни акад. Петрунов.

Според познатата "хигиенна хипотеза" децата, живеещи на село, заобиколени от различни бактерии и плесени, са изградили някакъв имунитет и са по-трудно податливи на алергизиране в сравнение с градските им връстници.

Според експерта тази хипотеза е относителна и оборима, но децата, които преболедуват различни вирусни или бактериални инфекции, стимулират една от формите на имунитета в организма, която не води до алергични реакции.

По-рядко боледувалите от такива инфекции по-лесно развиват

алергични състояния, което също е оспоримо, защото бактериалните инфекции могат да доведат до много тежки дихателни алергии, обяснява акад. Петрунов.

Профилактиката на алергичните състояния са излизане на чист въздух и недопускане на бактериални или вирусни инфекции.

Лечението на алергиите цели да се "извади" болният от алергизиращата го среда и да се използват различни симптоматични средства, които облекчават състоянието му. Тези средства, обаче, не лекуват алергии.

Според експерта основният метод е имунизацията, като ваксината има период на действие три години.

България произвежда над 200 вида алергенни препарата

"Страната ни е на високо ниво както в диагностиката, така и в лечението на алергиите. Имаме около 150 алерголози, а интересът към специалността се увеличава", казва акад. Петрунов.

Лечението на алергичните заболявания не е само здравен, а и огромен социален и икономически проблем, обръща внимание той.

500 млн. души в света страдат от някаква клинично проявена алергия, според данни от последното издание на списанието на Европейската академия по алергология и клинична имунология.

Най-малко 30 на сто от населението са алергизирани без да знаят, тъй като не са имали проява на алергията.

Астмата е крайният етап на "алергичния марш",

а проблемът, по думите на специалиста, е колосален, защото няма по-тежко алергично заболяване.

Обикновено алергичното заболяване в детска възраст започва с атопичен дерматит, сърбеж на кожата и обриви, преминава в по-изразена хранителна алергия, в алергична хрема и най-накрая - в бронхиална астма.

Този път, разбира се, не е задължителен, но обикновено започва така и е много важно да бъде прекъснат още при появата на атопичния дерматит, отбелязва акад. Петрунов.

По думите му когато има алергична хрема, винаги трябва да се проследява и състоянието на белите дробове, защото обикновено тях и в носа се развива единен тип заболяване.

Дихателната алергия може да започне с алергична хрема, която е сезонна или целогодишна. Сезонна е сенната хрема, която се проявява април-юни.

Бронхиалната астма се развива в хронична обструктивна белодробна недостатъчност - тежко, инвалидизиращо заболяване, при което няма обратен път, предупреждава акад. Петрунов.

Тежката бронхиална астма започва с кашлица,

затруднено дишане, обща физическа умора, пристъпи на задух, особено вечер, когато се активизира нерв, който предизвиква свиване на бронхите на белия дроб и засилване секрецията на секреторните жлези, което води до появата на пристъпа на астма.

Това състояние е овладяемо с лекарства, но за болния е много важно и да се научи да диша правилно, което се постига чрез комплекси упражнения, отбелязва специалистът.

Алергичният шок е сериозно състояние,

което може да се развие най-често при лекарствена алергия - при болни с висока чувствителност към пеницилин и различни други антибиотици, към контрастното вещество, което се прилага при рентгенови снимки.

Ужилване от пчели и оси, инжектиране на змийски серум или против тетанус също може да провокира шок.

Пациентите задължително трябва да предупреждават, че са алергични, ако знаят, съветва акад. Петрунов.

Контактният дерматит също е вид алергия

и най-често се получава при допир с изкуствени материи, с перилни препарати, дори и със силиконови ръкавици.

Колкото по-хубаво се изпират дрехите, толкова по-високо е съдържанието на бактериални ензими в праха за пране, разграждащи мазнините, и толкова по-често се появява дерматитът.

Храната за рибки, която е с изсушени водни бълхи, е също силно алергизираща. Тя се разпрашава, попада около аквариума и децата я вдишват. Тази алергия се среща все по-често, предупреждава специалистът.



http://www.vesti.bg

О! Каква хубава тема! Присъединявам се към форумният клуб. Майка съм от близо пет години на момче. До преди да родя си мислех, че любовта може да се види в очите на мъжа ми или че тя е с еднаква стойност с онази между мъжа и жената. След раждането установих, че такака позиция е най-малкото инфантилна и смешна. Няма по-голяма и велика любов от тази между родител и дете, в частност между майка и дете. Не че обезценявам ролята на таткото, но съвсем друго си е да я видиш от позицията на майката. Макар пъпната връв да е отрязана и той да не е вече в утробата ти, има някаква дълбока психична връзка между детето и майката, която съм усещала и която съм убедена, че и той усеща!

Седмица след рожденния му ден през януари бях извикана от педагожката в детската градина, която ми хвърли бомбата, че сина ми е бавноразвиващ се. До тогава си мислех, че е добре. Вярно, темповете на развитие, в сравнение с други деца бяха забавени, но си мислех, че пак е в желаните граници за нормалност. Та същата педагожка съдеше по това, че малкия има говорен дефект, който не се оправя и че не е толкова контактен, колкото другите деца. Освен това проявата на характер, колкото и да бе добре за едно дете, в тази ранна детска възраст не можеше да се сметне за положителна черта, понеже не можеше да бъде контролиран в сравнение с другите деца. И се започна една мъка за мен. Няма да ви описвам в каква криза бях изпаднала, но така или иначе се допитах до мнението на психолог, който не установи да е бавноразвиващ, а просто каза, че има съвсем леееееееко състояние на аутизъм, което щяло да отшуми напълно след като влезе в училище. Говорният дефект се дължал на мен, понеже аз самата имам такъв (не мога да изговарям шептящи звуци, както и всеизвестното Р), говорила съм му по този начин дълги години, но не трябва да чувствам вина, а да продължа напред и да се чувствам горда, че имам толкова умно дете. Установи се, че има логичен ум - сглобява пъзели и реди картинки и кубчета, за две седмици успя да разгадае компютъра, че чак ме плаши...

И се радвам. Просто се мъча по всякакъв начин да го амбицирам да продължава да се развива. И да не съм голословна - ето снимка на сина ми:

ТУК

и

ТУК