Когато създаваше жената, Бог вече работеше шести ден, и то извънредно.
Появи се ангел и Го попита: "Защо й отделяш толкова време ?"
А Господ отвърна: "Виждал си техническите й характеристики ? Трябва да може напълно да се пере, но да не е от пластмаса, да има повече от двеста подвижни части, като всички да са заменяеми, и да може да функционира при каквато и да е диета или остатъци, да има скут, който да може да приюти 4 деца едновременно, целувката й да може да лекува от ожулено коляно до разбито сърце, и всичко това ще го прави само с две ръце !"
Ангелът се учуди на изискванията.
"Само с две ръце... Невъзможно! И това е само стандартният модел ? Прекалено много работа е за един ден... Почакай до утре и тогава я завърши."
"Няма да спра - не се съгласи Бог. Толкова съм близо до завършека на това творение, което е любимо на сърцето ми. Вече може да се лекува сама, когато е болна, и може да работи по 18 часа на ден."
Ангелът се приближи още и пипна жената.
"Направил си я много мека, Господи."
"Мека е - каза Бог - но съм я направил и силна. Нямаш представа какво може да издържи или да постигне."
"Ще е способна ли да мисли ?" попита ангелът.
Бог отвърна: "Не само ще е способна да мисли, но и да разсъждава и преговаря."
Тогава ангелът забеляза нещо и протягайки ръка, докосна бузата на жената...
"Господи, изглежда този модел има някакъв теч. Казах Ти, че се опитваш да вложиш прекалено много неща в нея."
"Не е никакъв теч... а сълза - поправи го Господ."
"За какво е тази сълза ?" - попита ангелът.
А Бог му отговори:
"Сълзите са нейният начин да изрази своето щастие, мъка, разочарование, любов, самота, страдание и гордост."
Това силно впечатли ангела. "Ти си гений, Господи, помислил си за всичко. Жената наистина е чудо."
И тя е !
Жените имат сили, които удивляват мъжете. Издържат на трудности, понасят големи товари, но изпитват радост, любов и щастие. Усмихват се, когато им се докрещи. Пеят, когато им се доплаче. Плачат, когато са щастливи и се смеят, когато са нервни. Борят се за това, в което вярват. Изправят се срещу несправедливостта. Не приемат "не" за отговор, когато вярват, че има по-добро решение. Търпят лишения, за да има за семейството. Ходят на лекар с приятелка, защото приятелката я е страх да отиде сама.
Обичат безусловно !
Плачат, когато децата им побеждават и се радват, когато приятелите им печелят награди. Щастливи са, когато слушат за някоя сватба или раждане. Сърцето им се къса, когато умре приятел. Страдат от загубата на любим човек, но въпреки това са силни, когато мислят, че нямат повече сили. Знаят, че една целувка или прегръдка може да помогне да се излекува едно разбито сърце.
Но все пак жената има един дефект:
ЗАБРАВЯ КОЛКО МНОГО СТРУВА !

Никога не забравяй
колко си ценна, колко много струваш!
Знай цената си!
Но не се продавай...

Благодарение на Sharebg.org

Да, толкова красиво написано и да, толкова вярно.
Кога в последно време, ако излезеш на вън ще видиш жена, която знае цената си.. такава рядкост!!
Такъв недостатък ..
Самозабравяме се, губим се, нараняваме се .. заради всички, създаваме животи, лекуваме рани .. а забравяме кои сме ние, забравяме защо сме такива и колко струваме ..

А защо ли мъжете до нас-тези,от които трябва уж да черпим сили,са забравили какви сме?Само искат и изискват от нас и си мислят,че цветята,бонбоните и шампанското/виното/ще поправят грешките им.Но жената прощава,но не забравя...

По правило жената прощава само след като е отмъстила. И все пак...
Не знам защо това го виждам чак сега. Не знам и как да го коментирам, просто няма подходящи думи. Знам само, че ме трогна и ме разчувства, а това се случва все по-рядко и все по-трудно, особено напоследък. Искрено се възхищавам на този, който го е написал, а и на този, който го е качил, защото такова признание наистина се среща изключително рядко. :poklon:

уау ! Не очаквах това да прочета, когато отворих темата. много ми харесва как е написано и какво послание носи. Моля, автора да приеме моите най-искрени адмирации

Просто оставаш без думи. Наистина е чувствено. И малко ме разплака, но това е, защото колкото го четях все повече мислих за майка си. Трябва по-често да показваме любовта си. Все по-често я приемаме за даденост и си мислим, че те си знаят колко ги обичаме. Никога една прегръдка, една целувка, една усмивка и една сълза не са в повече. особено поднесени с любов. Нямам търпение да го пратя на моята майка, защото я сега не е до мен и да й кажа, че всичко това го мисля най-силно за нея.

~ i.LLusion написа:Да, толкова красиво написано и да, толкова вярно.
Кога в последно време, ако излезеш на вън ще видиш жена, която знае цената си.. такава рядкост!!
Такъв недостатък ..
Самозабравяме се, губим се, нараняваме се .. заради всички, създаваме животи, лекуваме рани .. а забравяме кои сме ние, забравяме защо сме такива и колко струваме ..

Съграсна съм.

Много е хубаво, започва леко на шега, а всъщност е толкова важно да възприемем посланието му и да се ценим. Както казва моята майка: Ако сама не се обичаш и цениш- няма кой да го направи вместо теб :wasnotme:

Очаквах съвсем друго нещо! Поздравления на автора.

Много силно.И много вярно :yep:

Много вярно и много хубаво.

Наистина е красиво
Поздравления и от мен

Красиво и вярно.

Глупости!

starshinata написа:Глупости!

Не си интересен.

Ти пък не правиш хубаво Коен.Безсмислено е да говориш така и да им дигаш самочувствието.Каквото беше няма да се върне.Се едно сега да тръгнеш да връщаш римската слава.Не е мъжко така да говориш.Аз изобщо и неща да съм интересен.Просто казвам истината и то с днешна дата.

Ако всики мъж цени жената така както е написано....но виждаме,че са малко.

Smile23 написа:Ако всики мъж цени жената така както е написано....но виждаме,че са малко.

Колко вярно

то да беше само един.като почнеш от телесните та стигнеш до духовните.става цял 'списако' както викат в Кюстендил.

Че се чувства добре, само когато се грижи за някого.