Историята показва, че някои научни открития са направени съвършено случайно. Сред тях има и такива, които са променили посоката на човечеството. Разбира се, сред тях има и съвсем екзотични истории. Достатъчно е да си спомним Архимед и неговата вана, благодарение на която е открит прочутият закон. Или пък Нютон и ябълката, която го ударила по главата, за да му просветне за гравитацията. Казват, че и Менделеев най-напред е сънувал своята прочута таблица на химичните елементи. Най-вероятно, част от тези неща са донякъде преувеличени, обаче има напълно конкретни примери, които показват, че и науката зависи от случайността. Списание Wired е събрало някои от най-интересните истории.

Прочутата виагра заема челното място - и по значение, и по време. Малцина знаят, че лекарството, което повишава мъжествеността, в началото е разработвано като препарат срещу ангина. Мъжете от цял свят трябва да бъдат благодарни на жителите на уелския град Мертир Тайдфилд. Там през 1992 г. при изпитанията на новия медикамент е открит и вълнуващият ефект на увеличената потентност.

Наркотикът LSD също е "дете" на случайността. През 1943 г. швейцарският учен Алберт Хофман станал първият човек, който го използвал, но без да знае. Той усетил върху себе си ефекта на киселината, която забъркал за медицинските си опити.

През XIX в. научната мисъл се занимавала с лъчите, които се появяват при бомбардирането на метали с електрони. Обаче използваното в медицината лъчение е открито от германския учен Вилхелм Рьонтген през 1895 г. При опитите си той проверявал въздействието на лъчите върху различни обекти и, когато сменял опитните образци, ненадейно видял костиците на собствената си длан.

Друг негов колега - шотландският учен Александър Флеминг, през 1928 г. се занимавал с изследвания върху грипа. Веднъж той забелязал как синьо-зеленикавата плесен в една от епруветките с проби е унищожила всички намиращи се там бактерии стафилококи. Дотогава не било известно, че в природата пеницилинът съществува именно в плесенните гъбички.

Изкуствените подсладители също са резултат от стечение на обстоятелствата. Трите най-разпространени заместители на захарта са открити благодарение на това, че учените забравили да си измият ръцете. Двата основни вида - цикламат и аспартам, са открити през 1937 и 1965 г. Те са страничен продукт от медицински изследвания, а захаринът пък бил открит случайно при анализ на въглищен катран.

Източници на микровълново лъчение имало и на радарите на съюзниците през Втората световна война. Те влизат в новото си амплоа обаче през 1946 г., когато един от тези уреди стопил шоколада в джоба на инженера Пърс Спенсър. Така се появили микровълновите печки.

В Средновековието търговците на вино изпарявали водата от стоката, защото пътували дълго и напитката се разваляла. А и така заемала по-малко място. Намерил се обаче един находчив търговец, който решил да мине без да възстановява виното в предишното му състояние и така се родило брендито.

Невулканизираната гума била твърде неустойчива на външно въздействие и миришела лошо. Прословутият Чарлз Гудиър, чието име носи компанията, открил вулканизацията, когато случайно поставил смес от каучук и сяра на нагорещена плоча

Готвачът Джордж Крам успял да стигне до чипса през 1853 г. Тогава един от клиентите му се оплакал, че картофите са нарязани на твърде дебели парчета. Тогава Крам взел картофа, нарязал го на кръгчета с дебелината на лист хартия и ги запържил. И, без да си дава сметка, изобретил чипса, който днес владее света.

Дори и за появата на кифличките със стафиди има легенда. Тя е, че ги е измислил прочутият в миналото московски фурнаджия Иван Филипов. Московският генерал-губернаторът си купил от неговата пекарна прясно кръгло хлебче и изведнъж открил в него хлебарка. Той веднага извикал пекаря Филипов, за да му се кара. Филипов обаче взел насекомото, изял го и заявил, че генералът е сбъркал - това е стафида. След това се върнал във фурната и веднага разпоредил да се пекат кифлички със стафиди. Само така той можел да оправдае лъжата си.





http://www.monitor.bg/