Домовик и Домовица

Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) в славянската митология е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.
Славяните особено са почитали домовика — заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гостба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели.
Домовика помагал на хората в къщата ако те са добро семейство, наглеждал децата и стопанството им, когато стопаните на дома започвали спор или предстояла конфликтна ситуация, домовика започвал да чупи или да бута предмети в къщата, за да престанат. Той е същество, което обича семейния уют и комфорт, ако стопаните на дома са лоши и той е лош с тях. Наказва ги със болест, смърт, а някой път докато те спят той сяда отгоре им и ги души, в такива ситуации хората питат "добро или зло" а той отговарял, доста често отговора е "зло". Обичал да се шегува с обитателите на дома, да крие вещите им и се забавлявал докато те ги търсят. Когато предстои да се случи някоя беда в дома, домовика започва да вие или да създава суматоха около себе си, кара кучетата да лаят непрестанно, падат предмети, нощтно време се чуват стонове и необичайни звуци. А ако се задава някое радостно събитие, се чуват мелодии, цъфтят цветята, атмосферата е приятна и жизнерадостна.
Вярвало се, че след като е измолена помощта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост от това дали са почтителни към него или от настроението му.
Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

Домовица

Домовица (Домница, Домашница, Домашна Баба) в славянската митология е женски домашен дух — партньор на домовика. Вероятно е и друго име за Кикимора
Кикимора в славянската митология е домашен женски дух, често отъждествяван с Домница, която е партньорка на Домовика.
Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.
Вероятно образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора — близки родственици — които живеят под един покрив. Добре е да се вземе под внимание, че до края на 7 век от н.е. славяните живеят в строг патриархален строй, в който най-малката обществена единица не е семейството, а целият род, който живее и работи заедно.
Родът е обединение на кръвен принцип, в което всички хора са в родствени връзки един с друг и имат общи баща или дядо и майка или баба. И когато се е случело бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците ѝ са предполагали, че духът ѝ остава в дома. Тя е била толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си е носела домашните си задължения, продължавала е да бди над порядъка като Кикимора, със стонове и пакости принуждавайки наследничките си да си вършат съвестно работата. В подкрепа на такова предположение е съставката „-мора“ в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.




Последната промяна е направена от escapingthesun на Вто 5 Апр - 7:16; мнението е било променяно общо 1 път