Преди да падне здрач


Автор: Майкъл Кънингам
Издател:Intense
Цена: 14.99 лв.

Анотация:
„Преди да падне здрач” е посветен на вътрешния свят, който изважда наяве своите агонии. Кънингам ни вмъква в ума на човека, показва ни живота му. Ние не просто разбираме Питър, или пък му симпатизираме, в известен смисъл ние се превръщаме в него. Знаем, отчасти, какво ще се случи, и по един съдбоносен, страховит начин опознаваме себе си, в миг, в който поемаме в определена посока. А тук желанието определя посоката.
Питър е търговец на предмети на изкуството. Купува и продава, защото преследва идеала си за красота, в работата си се опитва да открие автентичност. Голяма част от модерното изкуство е преднамерено лишено от красота, на която Питър се противи, същевременно не се страхува от великолепието на безочливата грозота.
Живата скулптура, каквато представлява Мизи, чийто външен вид е достоен за модел на Роден, въздейства на Питър така, както красотата въздейства на всички нас, без значение пола и сексуалността – искаме да я докоснем.
Не неизбежно, а изненадващо е как Кънингам построява финала на романа. Има още една жертва – човешка – защото ако искаме да израстем духовно, което е противоположно на това да остаряваме, тогава ще ни се наложи да изоставим някои свои разбирания и схващания.
„Преди да падне здрач” е обаче за Питър, Ребека и Мизи. Не съм съвсем убедена, че напълно харесвам когото и да е от тримата, отчасти защото Кънингам разкрива цялата им болезнена суета, която те (и ние) предпочитат да крият, като значимата картина, която Питър така и не разопакова, а тя се оказва посредствена цапаница. Въпреки всичко, когато Мизи раздира обвивката на живота на Ребека и Питър, се оказва, че не крие второразредна имитация.
Питър осъзнава, че не само неговите художници трябва да намерят път към създаването на оригинални творби, но същото трябва да направи и той, и Ребека и всички обикновени хора от обикновения свят. Творбата, която представлява живота, а той трябва да бъде сътворяван отново и отново. Повечето от нас стигат до това заключение след определена възраст, но ако животът не е бива да е изпълнен с трагедии и страним от замръзналия във времето щастлив край, тогава какво ни остава? Остава ни прошката, твърди романът: „Започва да й разказва всичко, което се е случило.”