Мъже. Кой може да ги разбере? Не и аз. Нещото, което най-малко разбирам е начина, по който се карат. Аз буквално се чувствам сякаш говоря на друг език, когато споря с приятеля си. За едно и също нещо ли говорим? Не говорихме ли вече за това? Чакай, на една и съща планета ли сме? Има някаква истина в твърденията "жените са от Венера" и "мъжете от Марс".

1. Понякога мъжете просто не искат да разговарят.

Стара е максимата, че мъжете не виждат смисъла в дискутирането на даден проблем, освен ако няма какво да направят на момента, за да го разрешат. Това е вярно и ми се е случвало и с момчета, които са ми само приятели, и с гаджета. Нещото, което никога няма да разбера за мъжете до като съм жива е защо някои от тях не искат да разбера, че говоренето по проблема, много често води до разрешаването му. Много жени се чувстват по-добре след провеждането на "неудобен" разговор, а не по-зле. И все пак, доста мъже мислят, че говоренето "не прави нищо" и щом той нищо не може да "направи" да се говори по темата. Но тя може би не се нуждае от това той задължително да прави нещо. Всъщност, тя е голямо момиче и може да разреши проблема сама. Тя просто желае някой, на когото да разчита, рамо, на което да поплаче или някой, който да й дава идеи. Ако има някакъв съвет, който бих могла да дам на мъжете по света, той ще е: научете се да слушате.

2. Понякога, сълзите на жената наистина плашат мъжете и/или ги правят отбранителни.

Едно от най-обърканите неща, за това как културата ни социализира момчета е това, че те са научени, че не е ОК да плачеш. Плачът се вижда като знак на слабост. Знам, че мъжете плачат, но никога не съм виждала мъж да плаче като една средно статистическа жена. В резултат, това е само мое мнение, че мъжете невинаги знаят какво да правят когато видят сълзи. Някои изглежда са уплашени от сълзите сякаш жената е голям съд със ядрена смес, който прелива. Други пък стават отбранителни, все едно сълзите са куршуми насочени срещу тях. Сълзите не са нито едното от двете. Те са просто сълзи и просто представят тъга, разстройване, унижение или гняв. Това е всичко.

3. Понякога изглежда копаят дупка и продължават да копаят и да копаят - вместо просто да кажат: "Сгреших. Съжалявам".

Един от най-добрите съвети, които някога съм чувала, дойде от приятеля ми Андрю, който ми каза: "Никога не променяй игра, която ще спечели." Той имаше предвид, че ако нещата вървят добре за теб, не трябва да ти пука, а вместо това разбери как стана така, че ти печелиш. Разговорът, очевидно, също е истина: трябва да промениш игра, която ще загубиш. Но аз съм спорила с много мъже и твърде много от тях продължиха да играят губеща игра. Едно бивше гадже, което беше далеч от мен, ми затваряше телефона, когато се скарахме, въпреки че му обяснявах, че това е недопустимо. Но знаете ли какво? Той продължи да го прави. Други мъже продължиха да правят лоши неща - да ме съдят, да ме игнорират и т.н. - въпреки че бях пределно ясна, че това е грешно. Не знам дали е неспособност да признаят, че са сгрешили, но ме подлудява.

4. Всякакви варианти на "Ти просто си прекалено емоционална/луда/неразумна/т.н." очевидно е добър аргумент.

О, да. Любимото "Ти си луда!". Не ме разбирайте погрешно: познавам поне една жена, която наистина е луда и няколко, които не са разумни. Със сигурност, има и други. Но повечето мъже не излизат с такива жени - просто си мислят, че излизат - и подхвърлят думи като "луда", "неразумна" или "прекалено емоционална" по пренебрежителен начин. Реалността е, че да кажеш на жена, че е луда е презрително и никой мъж не може да е съдия на емоциите на една жена. Това е осъждане и е грешно. Колкото и да мразя да си признавам, учителка в гимназията ми беше права със съвета си, който ни даде" винаги да използваме "Чувствам..." твърдения, докато спорим. Да кажеш на жена, че е луда или твърде емоционална няма да постигне нищо, освен да се почувства съдена и да изглеждаш като кретен.

5. Събуждането на следващата сутрин и преструването, че нищо не е станало не е решение.

Това се припокрива малко с номер 1. Неудобните и неловки разговори трябва да се проведат. Лягането ядосан в леглото не означава, че на следващата сутрин всичко отново е наред. Много жени, включително и аз, не могат да игнорират лошите аргументи или обидни думи, които са разменени. Има разлика между това да си вземеш ден (или седмица) да събереш мислите си и да проведеш разговор, когато всички са спокойни и това да отлагаш неудобния разговор за неопределено време.

Не съм жена, просто статията на английски език беше в женски род и реших да не я променям при превода.

Аа, понякога важат и в обратната перспектива, тия неща не винаги са само при мъжете :