А преди църквата да провъзгласи този празник, той е бил известен у келтите с името Самхейн (Samhain), което означава “края на лятото”. Келтите е ръководил мистичният орден на друидите, които са контролирали всички аспекти на живота. Келтите са били ефектни земеделци и са празнували четири отделни празника: Ормелк, Белтейн, Лугнасад и Самхейн. Последният е означавал край на прибирането на реколтата и е бил прототип на съвременната Нова година. Всеки от тези фестивали е бил свързан с определен календарен период. Друидите са вярвали, че всеки нов сезон изтънява границата между материалния и духовния свят. И тъй като Самхейн е олицетворявал края на годината, то той е бил най-удобното време за общуване с духовете на умрелите. Това е бил ден, в който разбудените духове, феи и привидения са можели лесно да се появят в материалния свят. Хората са се обличали, като тези същества, и са ходили от къща на къща да просят храна, за да успокоят нечистата сила.
През I в. от нашата ера римляните за превзели келтската територия, тогава келтите са празнували Самхейн вече няколко века. Римляните не са забранили този празник, защото той е съвпадал с Техния Ден на Помона – богинята на растенията. В някои области римляните и келтите са живели заедно, затова е напълно логично, че празникът е започнал да е “разтваря” в римските традиции.
По времето на Папа Григорий III келтите не са представлявали опасност за Империята, друидите също са изчезнали. С постепенното превръщане на Самхейна в Ден на Вси светии, той се е придобил нов смисъл. Вместо умиротворението на феите и привиденията се е родила играта “Почерпи или ще съжаляваш”.
Тя се състои в това, че възрастните “плащат” със сладки на децата, които настойчиво чукат на вратата. В случай на отказ е много вероятно стопаните да намерят бравата на вратата напълно измазана със сажди… Освен това се е появила традицията да се изрязват върху картофи и ряпа страшни физиономии, а вътре да се поставят свещи – така се получава своеобразен фенер. Легендата гласи, че ги е изобретил хитрия ирландски ковач Джек. Той е успял два пъти да излъже Дявола и е получил обещание от него да не посяга на душата му. Но заради греховния си живот Джек не е бил допуснат в Рая. В очакване на Великия съд Джек е трябвало да броди по Земята и да си освещава пътя с въглен, който да е предпазен от дъжда с обикновена тиква. От това се е появило названието на фенера - Jack-o-lanterns.
Голямо влияние върху празника е имало откриването на Америка. Преселниците са донесли традициите със себе си в Новия свят. Но на новото място празникът е бил малко променен – например, хората са открили, че тиквите са много по-удобни от репите и картофите.
Първите големи градове, където през 20-те години на XX век е минало празнуването на Хелоуин са Ню Йорк и Лос Анджелис. А от средата на миналия век Хелоуин е станал изгодно комерсиално предприятие. Костюмите, свещите, украсите, тиквите и картичките са много популярни, макар че и до днес празникът е неофициален.
______________________________
Even if the path is a little blurry, KEEP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
You'll focus in when you know what you want.
Then the picture of your life will be crystal clear.
JUST DON'T EVER GIVE UP and DON'T EVER STOP WALKING.
