Названието Хелоуин се състои от две думи - Hallow Evening, което означава “вечер на светците”. Празникът датира от IX век, когато Папа Григорий III е пренесъл почитането на всички светци от 13 май на 1 ноември. Тогава в този ден са почитали светците, които са нямали свой ден през годината. Промените, които е направил Папата донякъде се обясняват и с това, че в течение на много векове келтите на 1 ноември са празнували свой собствен празник. Като е “съвместил” християнския и езическия празник, Папата се е надявал постепенно да се изкоренят езическите традиции.
А преди църквата да провъзгласи този празник, той е бил известен у келтите с името Самхейн (Samhain), което означава “края на лятото”. Келтите е ръководил мистичният орден на друидите, които са контролирали всички аспекти на живота. Келтите са били ефектни земеделци и са празнували четири отделни празника: Ормелк, Белтейн, Лугнасад и Самхейн. Последният е означавал край на прибирането на реколтата и е бил прототип на съвременната Нова година. Всеки от тези фестивали е бил свързан с определен календарен период. Друидите са вярвали, че всеки нов сезон изтънява границата между материалния и духовния свят. И тъй като Самхейн е олицетворявал края на годината, то той е бил най-удобното време за общуване с духовете на умрелите. Това е бил ден, в който разбудените духове, феи и привидения са можели лесно да се появят в материалния свят. Хората са се обличали, като тези същества, и са ходили от къща на къща да просят храна, за да успокоят нечистата сила.
През I в. от нашата ера римляните за превзели келтската територия, тогава келтите са празнували Самхейн вече няколко века. Римляните не са забранили този празник, защото той е съвпадал с Техния Ден на Помона – богинята на растенията. В някои области римляните и келтите са живели заедно, затова е напълно логично, че празникът е започнал да е “разтваря” в римските традиции.
По времето на Папа Григорий III келтите не са представлявали опасност за Империята, друидите също са изчезнали. С постепенното превръщане на Самхейна в Ден на Вси светии, той се е придобил нов смисъл. Вместо умиротворението на феите и привиденията се е родила играта “Почерпи или ще съжаляваш”.
Тя се състои в това, че възрастните “плащат” със сладки на децата, които настойчиво чукат на вратата. В случай на отказ е много вероятно стопаните да намерят бравата на вратата напълно измазана със сажди… Освен това се е появила традицията да се изрязват върху картофи и ряпа страшни физиономии, а вътре да се поставят свещи – така се получава своеобразен фенер. Легендата гласи, че ги е изобретил хитрия ирландски ковач Джек. Той е успял два пъти да излъже Дявола и е получил обещание от него да не посяга на душата му. Но заради греховния си живот Джек не е бил допуснат в Рая. В очакване на Великия съд Джек е трябвало да броди по Земята и да си освещава пътя с въглен, който да е предпазен от дъжда с обикновена тиква. От това се е появило названието на фенера - Jack-o-lanterns.
Голямо влияние върху празника е имало откриването на Америка. Преселниците са донесли традициите със себе си в Новия свят. Но на новото място празникът е бил малко променен – например, хората са открили, че тиквите са много по-удобни от репите и картофите.
Първите големи градове, където през 20-те години на XX век е минало празнуването на Хелоуин са Ню Йорк и Лос Анджелис. А от средата на миналия век Хелоуин е станал изгодно комерсиално предприятие. Костюмите, свещите, украсите, тиквите и картичките са много популярни, макар че и до днес празникът е неофициален.
А преди църквата да провъзгласи този празник, той е бил известен у келтите с името Самхейн (Samhain), което означава “края на лятото”. Келтите е ръководил мистичният орден на друидите, които са контролирали всички аспекти на живота. Келтите са били ефектни земеделци и са празнували четири отделни празника: Ормелк, Белтейн, Лугнасад и Самхейн. Последният е означавал край на прибирането на реколтата и е бил прототип на съвременната Нова година. Всеки от тези фестивали е бил свързан с определен календарен период. Друидите са вярвали, че всеки нов сезон изтънява границата между материалния и духовния свят. И тъй като Самхейн е олицетворявал края на годината, то той е бил най-удобното време за общуване с духовете на умрелите. Това е бил ден, в който разбудените духове, феи и привидения са можели лесно да се появят в материалния свят. Хората са се обличали, като тези същества, и са ходили от къща на къща да просят храна, за да успокоят нечистата сила.
През I в. от нашата ера римляните за превзели келтската територия, тогава келтите са празнували Самхейн вече няколко века. Римляните не са забранили този празник, защото той е съвпадал с Техния Ден на Помона – богинята на растенията. В някои области римляните и келтите са живели заедно, затова е напълно логично, че празникът е започнал да е “разтваря” в римските традиции.
По времето на Папа Григорий III келтите не са представлявали опасност за Империята, друидите също са изчезнали. С постепенното превръщане на Самхейна в Ден на Вси светии, той се е придобил нов смисъл. Вместо умиротворението на феите и привиденията се е родила играта “Почерпи или ще съжаляваш”.
Тя се състои в това, че възрастните “плащат” със сладки на децата, които настойчиво чукат на вратата. В случай на отказ е много вероятно стопаните да намерят бравата на вратата напълно измазана със сажди… Освен това се е появила традицията да се изрязват върху картофи и ряпа страшни физиономии, а вътре да се поставят свещи – така се получава своеобразен фенер. Легендата гласи, че ги е изобретил хитрия ирландски ковач Джек. Той е успял два пъти да излъже Дявола и е получил обещание от него да не посяга на душата му. Но заради греховния си живот Джек не е бил допуснат в Рая. В очакване на Великия съд Джек е трябвало да броди по Земята и да си освещава пътя с въглен, който да е предпазен от дъжда с обикновена тиква. От това се е появило названието на фенера - Jack-o-lanterns.
Голямо влияние върху празника е имало откриването на Америка. Преселниците са донесли традициите със себе си в Новия свят. Но на новото място празникът е бил малко променен – например, хората са открили, че тиквите са много по-удобни от репите и картофите.
Първите големи градове, където през 20-те години на XX век е минало празнуването на Хелоуин са Ню Йорк и Лос Анджелис. А от средата на миналия век Хелоуин е станал изгодно комерсиално предприятие. Костюмите, свещите, украсите, тиквите и картичките са много популярни, макар че и до днес празникът е неофициален.