Пролог
Превод, редакция: Лора (Аз)
Свободна воля.
Някой са го нарекли най – големия дар на човечеството. Наше умение е да контролираме това, което се случава с нас и точно как да го контролираме. Ние сме господарите на нашата съдба и никой не може да пречупи волята ни, освен, ако самите ние не позволим.
Други казват, че волята на свободата е мит. Имаме предопределена съдба и независимо от това какво правим или колко здраво се борим, живота ни ще се случи така както е писан да се случи. Ние сме само пионки във велика игра, че нашия оскъден мозък не може дори да започне да разбира или схване.
Моя най – добър приятел, Ачерон, веднъж ми го обясни по този начин.
Съдбата е товарен влак, който се търкаля напред по определен курс, който само кондуктора знае. Когато ние пристигнем до железницата прекачвайки се на колата си, можем да изберем дали да спрем и да изчакаме за да ни подмине влака, или да се опитаме да преварим движението от него и да победим отнова лошо момче отсреща.
Този избор е нашата свободна воля.
Ако изберем да се втурнем напред, колата, в която сме може да се спре на релсите. Тогава можем да избираме да опитаме и да запалим колата или да изчакаме влака да мине през нас. Или можем да излезем и да избягаме, и да се плашиме от съдбата на влака, който може да излезе от релси и да ни убие точно където сме. Ако изберем да бягаме, краката ни могат да се схванат или можем да се спънем и паднем.
Също така можем да кажем на себе си „няма никакъв начин не съм достатъчно тъп за да изпреварвам влака” и да се отдръпнем по сигурния начин. Тогава следващото нещо, което ще знаем, камиона се забива в задмицата на колата, поставяйки ни на релсите на влака.
Ако съдбата ни е такава, че да бъдем ударени от влак, то тогава ще бъдем ударени от влака. Единственото нещо, което можем да променим е как влака превръща нас в хамбургер.
Аз лично, не вярвам в този боклук. Ще кажа Аз аз контролирам съдбата и живота си.
Не, нищо не ме контролира.
Никога.
Аз съм това, в което съм се превърнал, заради намесата и тайните на едно създание. Ако нещата бяха направени различно, моя живот е щял да бъде друга енчилада. Нямаше да бъда където съм днес и щях да имам живот, вместо това, в което живота ми се бе превърнал - в кошмар.
Но не, докато пазех най – дълбоката му тайна, най – добрият ми приятел ме предаде и ме превърна в тъмнината, с която трябва да се примиря. Нашите орист и съдба ни смачкват заедно от изрод, това дори се случи когато бях дете, и проклинах деня в който нарекох Арчерон Партенопаеус мой приятел.
Аз съм Ник Гаутиер.
И това е моя живот и как би трябвало да седят нещата.
Hitskin.com
