Много от нас възрастните изпитват известно притеснение и нервност при контакта си с малчугани. За това най-често предпочитаме да не им обръщаме внимание, правейки се, че не ги забелязваме (с което веднага си печелим черна точка в очите на родителите им) или пък влизаме в ролята на полуидиоти в престараването си, започвайки някакви безумни нечленоразделни разговори с тях, говорейки с гласа на Кума Лиса от кукленския театър.

При това нещата стават пропорционално по-зле със снижаването на възрастта-колкото е по-малко детето, толкова по длъжни се чувстваме да се правим на малоумни преднего. Не забравяйте обаче, че и децата са хора. За това при контакта си с тях не влизайте в ролята на досаден турист в непозната държава, който е твърдо убеден, че е достатъчно просто да говори ВИСОКО и о-т-ч-е-т-л-и-в-о със сервитьора в местното кафене, за да пробие езиковата бариера. Детето би си помислило същото, което би си помислил и горкия чуждестранен сервитьор- “Този нормален ли е?!”, след което ще ви “отпише от сметката” веднъж за винаги.

Малчуганите рядко имат желязно самообладание и реагират доста по-красноречиво от зрелите хора. Най-вероятно след подобен контакт с вас, те ще побягнат и ще се скрият зад полите на майките си.

Ето няколко идеи за по-добра комуникация с тези малки, почти “извънземни” същества, обитаващи планетата ни:

Първо, да им говорим с нормален тон и тембър. Не е нужно да минаваме в по-висока октава или да говорим с неестествен, предвзет глас. Децата са много чувствителни към фалша и ще игнорират на минутата онзи, който си го позволява.

Второ, когато знаем, че семейството, на което ще гостуваме, има деца в предучилищна възраст, можем да си направим труда за 15-20 мин. да проучим в мрежата кои са най-хитовете анимационни любимци и игри. Така ще сме подготвени с “актуалните” теми за разговор преди срещата с въпросните мъници.

Трето, като приемате децата на сериозно и им говорим като на възрастни(разбира се, без да използваме енциклопедични термини и сложни понятия).

Четвърто, да не ги питаме “Какво правихте днес в училище” Защото е скучно!

Пето, да се опитваме да говорим с по-големите на техния тинейджърски жаргон е грешка-той точно за това е “тинейджърски”, защото е само за тях.

И накрая-нека не се стягаме! Хлапетата в по-голямата си част са свежи, интересни и забавни. Когато ги третираме като личности, те ще го оценят подобаващо. Пък туко-виж станем “авери”.

Автор: Ани Минева