За живота и любовта

Това ще се получи нещо като "Размисли и страсти", но поне няма да е с Юлиян Вучков :
Сега ще си изкажа всичко, което ми е на душата(из моите лични разсъждения)...

Честно казано не си спомням кога станах такава. Не си спомням доста моменти от моя живот, може би съм ги подтиснала умишлено, а може би не... Живота за мен е нещо неопределимо. Падаш, ставаш.. Някой продължават, други не, трети забравят за какво са паднали и живеят в собствения си свят. Ние живеем в един общ свят, но всеки от нас има толкова много желания, мечти, идеали, фантазии, страсти, че това образува негов малък свят.
Като се замисля аз съм третия тип хора. Мисля за миналото понякога понеже няма какво да правя, но който и да ми казва да не го мисля, аз си знам, че няма да се върна по същия път.. Отдавна си направих моя пътека, и миналото винаги ще седи там някъде в моето съзнание.
Признавам, че нямам едни от най - здравите аргументи, но ината ми определено се справя доста добре.
Както онзи ден се сетих за Рапунцел. Да, тя е затворена насила едва ли не в кулата чакайки своя принц на бял кон да я спаси. И тогава осъзнах, че аз съм като доброволно заключената принцеса в кулата. И тогава дойде друга гениална мисъл от мен, че с моя късмет принца най - вероятно ще дойде на магаре, а не на бял кон. Както биха казали много хора не е важно с какво идва, а какъв е по характер... Е, да ама в случая ни кон, ни принц!
Естествено любовта съществува.. Няма смисъл да го отричам, все пак ей ме на.. Родителите ми с любов са ме правили, не с нещо друго : Така, че няма смисъл да я отричам...
Понякога се чудя какво не ми е наред или коя съм аз?! Все въпроси, на които рядко намирам отговори.
Но в края на вечерта, когато изляза на терасата и седна на парапета не си мисля за миналото, не си мисля за бъдещето, мисля си за настоящето и какво изпитвам сега! Какво изпитвам сега към всички и всичко, което ме заобикаля...
Мразя да се задълбавам в миналото, защото разбирам до каква голяма степен това, на което съм държала се е изпарило и вече го няма.. Бившите приятели, бившите гаджета и бившите "любови на живота ми" изведнъж стават невидими, незаинтересуващи. Все едно никога не са били част от живота ми... Осъзнавам, че не винаги всичко е черно и бяло, макар да се опитвам да си го втълпя.
Та живота е цветен има си положителните неща и негативните, макар да съм най - големия задник на тоя свят и по голям песимист от мен да няма... И дори изречението, което толкова много пъти повтарям да ми е станало девиз "Живота е кучка!", осъзнавам, че аз съм станала по голяма... Разбирам, че трябва да продължавам да вървя независимо от всичко.. Винаги постигам целите си, или поне постигах ги, когато онова амбициозно момиченце изчезна някъде преди четири месеца.. Избяга от мен и вече не бях същата, но днес се гледам в огледалото и виждам едно момиче, което не бях виждала отдавна.. Това момиче, което правеше простотии на поразия, защото не и пукаше от последствията, това момичето, на което не му пукаше как ще го гледат хората като скочи с дрехите в басейна.. Това момиче, което разляпаше по средата на нощта снимки на една женска персона с фейс бука и й скайпа и, придружение от куп глупости. Това момиче, което само чакаше някой да го предизвика за да си докаже ината...
И мога да заявя, че това момиче се завърна и пак не вярва в любовта. Този път се завърна на пълни обороти готова да постигне целите си и като си легне в края на деня да знае, че днес е бил един много хубав ден.. Независимо от това колко лош е бил... Защото може да ме е страх от живота, но той е просто една игра. Игра, която трябва да се играе със стил!

Е аз абдикирам, че за тази вечер мисленето ми дойде в повече имайки превид часа, в който пиша това по горе.. Ще се радвам да прочета други размишления :

:goodjob:

^Това го помня едното :

И това означава ли, че ще мога да те изкарам от вас? Да речем те предизвикам с нещо...? Имам ли шанс? :unsure:

Didi168 написа:

И това означава ли, че ще мога да те изкарам от вас? Да речем те предизвикам с нещо...? Имам ли шанс? :unsure:

I don't think so :p2:

и ся кво? категорично и окончателно това е последната ти дума? отказваш се от морето... от мен?

Ще започна с това, че тази тема е по скоро за Обща дискусия. За това я преместих, не се сърдете.

От много време стоя и наблюдавам темата, гледам написаното от Лора и се чудя дали и аз да споделя възгледите си. Учудих се, когато нямаше интерес от страна на потребителите да споделят няколко изречения, спомен. Е, реших, че днес ще е ден, в който и аз ще го направя.
Може би защото прекарах времето си с най-добрата си приятелка, така, както не го бяхме правили от месеци, точно по нашенски. С много разговори, музика, смях и някое ново приключение. Накара ме да се замисля, какво преследвах през последната година, до къде успях да стигна в живота си. А когато изнамерихме наши писма от преди 9 месеца, когато ги прочетохме, може би проумяхме колко коренно различни сме вече.

До преди година бях момиче, изпаднало в психическа криза и да ви кажа, не беше никак лесно. Проблеми в семейството и купища здравословни,който бяха най-тежкото, училището беше пълна скръб и колкото и да се мъчех, не изкарвах високи оценки. Губех лесно контрол над емоциите си, ревях доста често, стоях затворена в нас и се взирах в една точка, опитвайки се да събера мислите си. И тогава дойде преломния момент, в който просто нямах сили да живея. И нашите ме забелязаха и ми помогнаха, за което съм им искрено благодарна. Шока, че ме заведоха на психолог, беше достатъчен, да проумея, че нещо с мен не е както трябва. Започнах да градя всичко отново. От най-малкото! Започнах да общувам малко повече с тях, започнах да си пиша с приятелите си, и тогава разбрах, кои бяха с мен през цялото време, кои само ме използваха. Започнах да уча малко по-лесно, оправях, стоях на компютъра и възвръщах старите си навици и хобита. :pardon: Живота стана много по-лесен!
Но ето, света отново се обръща. Заминах в чужбина за 10 дена. Така паметната екскурзия до Англия, която преобърна мисленето ми. Имах достатъчно време да се абстрахирам от всичко познато. Не знам какво мислих, що мислих, и когато се завърнах, започна дивия живот. Дискотеки до късно, напивания, проблеми, и много, много момчета. И така до преди няколко дена, когато скъсах с последния. Е, не съм споделяла историята си с много хора, почти никой от тук не я знае и определено не знам как ще реагирате. Но бих казала само едно, не знаете началото, така че не си правете изводи, че съм курва, задето съм сменила толкова много или пък, че съм кучка, за дето ги зарязвам също толкова лесно, без да ми мигне окото. Просто не знаете останалото. И все пак, сигурно е, че живота ме е направил такава!!

И преди няколко дена, момче, грабнало мислите ми, беше поредния отхвърлен. Определено можеше да се получи нещо, но не бих позволила на никого да си играе с мен, дори и той, искаше му се, но не успя до край да изиграе игричките си ... И така вече няколко дена съм самичка, без мъжко присъствия, само с приятелки ) и наистина е много добре!!
Явно дойде времето на нов период в живота ми. Явно отново трябва да започна да се боря и с трудните моменти, а не само с това, което на мен ми утърва. Знаете ли, осъзнах, че по този начин колкото и да я търся, любовта няма да дойде. В тези среди се намира единствено студенина и без да усещате започвате и вие леко, малко по малко да замръзвате, докато накрая съвсем на умрете ...
За това, моя съвет е, колкото и интересен да ви е този различен свят, колкото и понякога да се възхищавате на куклите барби, разхождащи се по улицата, не си заслужава за НИЩО на света да се продадете по този долен и мръсен начин. Не се забърквайте! Не го правете ...

И все пак, колкото и да е, не бих могла да кажа, че съжалявам. Все пак се запознах с изключително много хора, може би фалшиви и лицемери. Може би само изкуствени маски, но не бях ли искала това през цялото време. Винаги исках социално положение. Ето ми го, На!! Имам го! И ако сега ми зададете въпроса, дали съм щастлива, направо ще ме нокаутирате.
И все пак с цяло сърце бих ви отговорила, че независимо трудностите, тъгата и мъката съм щастлива. Намерих себе си и знам какво ще правя занапред. Знам, че оцелявам в едни различни обществам, знам, че ще мога да се справя с живота, ВИНАГИ и по ВСЯКО време. Знам, че съм силна !!!

И ето там, през цялото време, имаше едно момче, което ме наблюдаваше отстрани. Което стоеше тихо и спокойно и ме изслушваше. Момче, което никога не е било мои тип, но беше искрен приятел, караше ме да се усмихна и за миг да повярвам, че живота не е свършил. Момче, което все още е там и ме чака... А аз дали го искам? Дали бих се отказала от соц. живот заради него, дали наистина го харесвам? Дали той ме харесва, щом успя да изтърпи и момичето в криза, да ми помогне в бедата, да ме изслушва в трудните моменти, успя да застане плътно зад гърба ми, когато минавах през останалите момчета. И все пак не е ли това само приятелство? Или той просто проявява търпение, разбрал, че не всички хора, имат замръзнали сърца, като моето ...

Vania написа:

И така вече няколко дена съм самичка, без мъжко присъствия, само с приятелки ) и наистина е много добре!!

Кой ли беше тоя дето ти го казваше по 100 пъти на ден :lmao:

Vania написа:

Знаете ли, осъзнах, че по този начин колкото и да я търся, любовта няма да дойде.

Аз пък съм на мнение, че си направила грешка да я търсиш. Мисля, че не трябва да я търсим, тя сама ще дойде. Най-малкото на 16 истинска любов е нереално. Разбира се, има изключения. За щастие един приятел е такова изключение и си има приятелка от 5-6 години. Доста си приличаме с него, разликата беше, че той случи на свястна.

Vania написа:

И все пак не е ли това само приятелство?

За мен е приятелство и те съветвам да внимаваш какво правиш, защото от добър приятел, може за месец да го намразиш с евентуална връзка. Разбира се, и тук си има изключения, но дали си заслужава риска? Това ти си преценяваш. Казвам, че от теб зависи, защото... ще се изразя по-просто - едно момиче надупи ли се, няма момче да откаже.

Vania написа:

И все пак, колкото и да е, не бих могла да кажа, че съжалявам. Все пак се запознах с изключително много хора, може би фалшиви и лицемери. Може би само изкуствени маски, но не бях ли искала това през цялото време.

Сори, ама тук няма да се сдържа и ще цитирам това, което вече съм ти цитирал :lmao:

mIRC се ползва доста, тва че малолетните курвета минаха от IRC на skype и facebook, и разгонените кочове подире им не значи че не се ползва.

Толкова време мина, а още ми е смешно. Не е истина просто :lmao2:

Vania написа:

Дискотеки до късно, напивания, проблеми, и много, много момчета. И така до преди няколко дена, когато скъсах с последния. Но бих казала само едно, не знаете началото, така че не си правете изводи, че съм курва, задето съм сменила толкова много или пък, че съм кучка, за дето ги зарязвам също толкова лесно, без да ми мигне окото. Просто не знаете останалото.

За да бъде една жена курва, то тя е предпочела да е такава. Все пак това е човешки избор, а не заповед. И няма оправдание за това нещо. Ама дали е била емоционално разстроена, дали била пияна или дрогирана и не знаела какво прави, дали пари са й трябвали, това не са оправдания, защото винаги има избор.
Мога само да ти кажа да внимаваш какво правиш в тоя живот, за да не я чуеш никога тази обида.

Очаквах да го прочетеш, ама чак пък по тоя начин :lmao: :lmao: Хубавичко се посмях, хубаво си набих някой твои думи в главата, та дано за по-дълго да си останат там!!

И да определено винаги имаш избор, но когато си изгубил вярата, надеждата и пътя? Не е ли по-лесно да се предадеш, за да си силен (или поне да изглеждаш такъв), да си изпросиш внимание. Не е ли по-лесно, от колкото да се затвориш у вас и да си в криза, да рониш сълзи на вятъра и да няма кой да те чуе? Да пропиляваш дните си и да се мъчиш сам? Определено смятам, че е по-лесно и всичко по-бързо се забравя )

За мен е приятелство и те съветвам да внимаваш какво правиш, защото от добър приятел, може за месец да го намразиш с евентуална връзка. Разбира се, и тук си има изключения, но дали си заслужава риска? Това ти си преценяваш. Казвам, че от теб зависи, защото... ще се изразя по-просто - едно момиче надупи ли се, няма момче да откаже.

Всички казват, че ме харесва. И се базикаме и така. Но пък за сметка на това съм си обещала, с него никога да не предприемам нищо :bigsmile: , защото е един от малкото хора, които ценя достатъчно, за да не прецаквам нещата. Ако той каже нещо, тогава да ..

Но пък тогава идва и друг голям проблем: ЛЮБОВ ИЛИ ПРИЯТЕЛСТВО? Никога не си сигурен ...

П.П. Гласувам за начина на Ло с два крака и две ръце. По-труден, но определено имаш време да преусмислиш нещата, да поработиш върху себе си и да решиш какво да правиш. Е, но и МНОГО зависи за какво става въпрос )

Ох напоследък се въвлякох в размишления и страсти и аз може да се каже, че открих себе си. Определено не съм човек, който с лека ръка може да подмине проблемите, дори и да не го показвам размишлявам в себе си.. Колкото и станно да звучи. И все пак се радвам за теб Ваня.. Наскоро прочетох в една книга "И все пак единствената вечна любов е несподелената" - и така ми се наби в главата и си казвам.. Колко е вярно. И все пак всеки е емоционално нестабилен по един или друг начин.. Аз се научих да сдържам сълзите си и да затварям сърцето си.. И все пак съм овен винаги нося главата си гордо вдигната, хората ме имат за злобарка, надута или кой знае какво още си мислят. Има нещо, които дори не признавам пред самата себе си.. Дори мога да кажа, че съм говорила против всичките си приятели зад гърбовете им, защото съм овен, защототрябва да спра да се оправдавам със зодията си! Ха-ха. Честно казано когато някой ме издразни или ядоса може да види в мен това, което никой никога не е виждал или по точно да се върне на първото си мнение за мен. И все пак в живота ми остана едно момиче, на което не казах нищо зад гърба, едно момиче, на което не спря да му пука за мен, когато на мен не ми пукаше за никой. И когато казваше "Стегни се!" аз знаех, че наистина го мисли. И дори когато беше изморена да се бори със собствения ми инат продължаваше, защото аз на това казвам приятел! И тя знае, че ми е най - добрата приятелка. Също така знае, че първо се паря после мисля, за всяко едно отношение. Сега съм решена да й кажа неща, които не съм казвала на никой.. И не само защото ми е приятелка, и не защото е единствения човек, на който имам пълно доверие, а и защото знам, че веднъж призная ли пред себе си тези мръсни тайни, както имам навика да ги наричам и веднъж изровя ли кокъла, който бях подхвърлила преди три години ще знам, че наистина съм продължила напред. И остава единствено неиния избор - да продължи да ми е приятелка въпреки разкритията ми, или да ми тегли една. Ествествено си имам доводи и ще се примиря със съдбата си.. Защото НИКОЙ не ми е виновен.. И ето на, аз съм това, което съм.. И не е виновно момчето, което ме разби, не е виновна компанията в която бях, не е виновно семейството ми.. Виновна съм самата аз и се уморих да казвам, че някой друг ми е виновен за проваления ми живот.. И аз знам какво искам - и пак ще се опара, защото целта оправдава средствата!

Браво, Ло! Харесваш ми ) .. А какво стана с излизанията? И п.п. Късмет с приятелката ти

Ами почнах като феникс от пепелта да се издигам лека по лека.. Излизам с приятели и си прекарвам добре, вече не изпитвам нуждата да седя в нас. Сега мога да излиза без проблем. Може би имах проблем с хората, но го преодолях по някакъв начин. Знаех си, че да отида на село бе много добра идея. Понякога ми се струва, че ако успея да напиша нещо достатъчно добро, нещо искрено някой непременно ще се влюби в мен. Мислех, че всичко ще си дойде на мястото. И честно казано никога не съм искала да обременявам някой с емоцийте си и наистина се стараех. Стараех се да избяхвам отговорностите и сега пак го правя - написах и писмо, в което и казвам всичко, което съм премълчала... Просто се надявам всичко да свърши добре ) Мерси Ваня!

Минаха цели седем месеца от последното ми изявление. Е живота ми се промени коренно от тогава. Единственото, което запазих от себе си беше хъса и мотивацията, която ме е водела почти винаги, като изключим онези 4 месеца от живота ми..
Научих много неща през тези 7 месеца, някой добри, други лоши, но нито една от тези новини нямаше нищо общо с миналото ми.. Та научих се да живея в настоящето, защото миналото не си струва. Не си струва нервите, усилията или забулените мистерии, около стари случки. Научих се отново да живея за момента и онова момиче, което описах в първия ми пост се върна. Бих казала, че никога не съм се чувствала толкова прекрасно, колкото през последните 6 месеца.. Това беше толкова екстремно преживяване, толкова неописуемо и изключително невероятно преживяване, че за пореден път се убедих, че всеки един поет дъх и всяка една крачка си заслужават!!!
Останах вярна на себе си, все още твърдя, че любовта за мен е като оазис, но я виждам, и знам, че други хора я изпитват... Радвам се за тези хора, които са успели да я намерят.. Аз не я търся!
Все още смятам, че ще се появи, когато най - малко очаквам, но пак не знам дали ще успея да оправдая всички очаквания... Все пак това съм аз, аз не вярвам в сантименталните глупости, и мото ми май все още е " Животът е кучка", но какво пък.. Аз съм по голяма!!! :pardon:

Колко още любови и неподходящи ще срещнеш....На вашите години и аз си мислех по този начин.Дано да срещнете любовта и щастието.Ще има още да се разочаровате от хората-цял живот-и на 15,и на 30, и на 40 или дори 50год.ще има "приятели" и приятели.Така , че гледайте смело напред и внимавайте на кого се доверявате/Кой го казва-една голяма наивница и страдаща от съзнанието за добро във всеки човек/ Ама съвета иначе си е добър.