Хищникът 2 (1990)

Рядко се случва продължение да е по-добро от оригинала. "Хищникът" е емблематичен филм за времето си, а и като цяло в научната фантастика. "Хищникът 2", макар и без стабилния гръб на бат Арни, със сигурност успява да достигне и задмине първата част. Сценарият е доста по-задълбочен, и предоставя отговори на част от въпросите останали да висят, след експлозивния финал в джунглите

Дани Глоувър за пореден път доказва, че не е нужно да си висок, мускулест ариец, за да предложиш добър екшън на зрителите. За Бил Пакстън - обожавам го още от "Пришълците", един от малкото екшън-герои, които притежават истински комедиен талант, и въпреки автоиронията в ролите си, не се превръщат в обикновени шутове. Мария Кончита Алонсо ми беше на сърце още от "Бягащия мъж" - и тук не ме разочарова, с крехката си визия, пленителен дълбок "латино" глас и възможността си да играе доста по-драматични роли от тези на "момичето до големия, добър пич". Гари Бъси - е, той по онова време вече се беше наложил като качествен злодей, а и вече бе партнирал на Глоувър в "Смъртоносно оръжие". Робърт Дейви и Рубен Блейдс чудесно допълват актьорския състав, и макар и да са популярни най-вече като второстепенни звезди, със сигурност по онова време бяха далеч по-известни и много по-талантливи от много от съвременните звезди-еднодневки.

Горещо препоръчвам филма на феновете на екшън-фантастиката - вече не правят такива филми!

Любима реплика от филма:
Хищникът: Motherfucka!