Hitskin.com
First topic message reminder :
Митовете, легендите и истините за вампирите
От древността се говори за духове и същества, подобни на вампири. Легенди за вампири могат да се намерят в различни епохи и култури, кето ги е превърнало в едни от най - интересните истории въобще.
Митовете, легендите и истините за вампирите
Вампирите и вампирските легенди играят важна роля в много култури по света. Тези кръвопийци са най-често срещани при културите на Източна Европа, въпреки че можем да намерим подобни създания в някои азиатски и древни култури.
Първата стъпка към разбирането на вампирите е да се запознаем с някои от биологичните причини за подобни вярвания. Едно от най-възможните обяснения за митовете за вампири е болест, наречена порфирия, често срещана в Трансилвания. Порфирията е болест на кръвта, при която се загубва жизнено важна функция на кръвните клетки. Резултатът от това е бързо повреждане на тъканите, което придава на болния изключителна бледност и уголемяване на зъбите в следствие от вреждания на венците. Симптомите на порфирия се утежняват от излагане на слънце, което кара жертвите да го избягват на всяка цена. Смята се също, че някои случаи на порфирия се свързват и с неврологични увреждания, които водят до лудост. Това заболяване обяснява и пиенето на кръв, тъй като тази хора пиели животинска кръв като лек срeщу анемията, характерна за порфирията. Друго обяснение за легендата може да бъде болестта бяс, тъй като тя води до свръхчувствителност, необичайни часове за сън и увеличена сексуалност. Бясът се свързва и с желание да хапеш други хора и излизане на кървава пяна по устата. Тези две болести могат да обяснат източниците на легендите и защо те са толкова разпространени.
Ахраку са кръвопиещи демони, за които научаваме от писмени източници от времето на Шумерите. Древните китайци пишат за „подскачащи трупове”, които изсмукват живота на жертвите си (или Чи). Дори и древните египтяни имали история за богината Сахмет, която била кръвопийца. От най-ранни времена вампирите са доминирали фолклора на различни култури.
Митовете, легендите и истините за вампирите
Най-известната версия на мита за вампирите е тази на славянската и румънската култури, които поради географската си близост почти съвпадат. И двете представят няколко причини за човек да стане вампир като неестесвена смърт, рожденни дефекти или зачеване на особени дни. От румънските легенди идва вярването, че ухапването от вампир значи, че самият ухапан ще се превърне в кръвопиец след смъртта си. И славянските и румънските митове поддържат вярването, че с пристигането на вампир ще има смърт сред добитъка и семейството на вампира. За да убиеш вампир, според тези митове, трябва да го прободеш с кол в сърцето, да го обезглавиш или ако трябва да го нарежеш на парчета. Славянските и румънски митове са в основата на повечето истории и виждания за вампирите.
Легендите за вампири имат голяма роля във фолклора на много региони по света още от времето на древните Шумери и ще продължат да присъстват в културата ни чрез медии като филми, книги и видео игри.
Митовете, легендите и истините за вампирите
От древността се говори за духове и същества, подобни на вампири. Легенди за вампири могат да се намерят в различни епохи и култури, кето ги е превърнало в едни от най - интересните истории въобще.
Митовете, легендите и истините за вампирите
Вампирите и вампирските легенди играят важна роля в много култури по света. Тези кръвопийци са най-често срещани при културите на Източна Европа, въпреки че можем да намерим подобни създания в някои азиатски и древни култури.
Първата стъпка към разбирането на вампирите е да се запознаем с някои от биологичните причини за подобни вярвания. Едно от най-възможните обяснения за митовете за вампири е болест, наречена порфирия, често срещана в Трансилвания. Порфирията е болест на кръвта, при която се загубва жизнено важна функция на кръвните клетки. Резултатът от това е бързо повреждане на тъканите, което придава на болния изключителна бледност и уголемяване на зъбите в следствие от вреждания на венците. Симптомите на порфирия се утежняват от излагане на слънце, което кара жертвите да го избягват на всяка цена. Смята се също, че някои случаи на порфирия се свързват и с неврологични увреждания, които водят до лудост. Това заболяване обяснява и пиенето на кръв, тъй като тази хора пиели животинска кръв като лек срeщу анемията, характерна за порфирията. Друго обяснение за легендата може да бъде болестта бяс, тъй като тя води до свръхчувствителност, необичайни часове за сън и увеличена сексуалност. Бясът се свързва и с желание да хапеш други хора и излизане на кървава пяна по устата. Тези две болести могат да обяснат източниците на легендите и защо те са толкова разпространени.
Ахраку са кръвопиещи демони, за които научаваме от писмени източници от времето на Шумерите. Древните китайци пишат за „подскачащи трупове”, които изсмукват живота на жертвите си (или Чи). Дори и древните египтяни имали история за богината Сахмет, която била кръвопийца. От най-ранни времена вампирите са доминирали фолклора на различни култури.
Митовете, легендите и истините за вампирите
Най-известната версия на мита за вампирите е тази на славянската и румънската култури, които поради географската си близост почти съвпадат. И двете представят няколко причини за човек да стане вампир като неестесвена смърт, рожденни дефекти или зачеване на особени дни. От румънските легенди идва вярването, че ухапването от вампир значи, че самият ухапан ще се превърне в кръвопиец след смъртта си. И славянските и румънските митове поддържат вярването, че с пристигането на вампир ще има смърт сред добитъка и семейството на вампира. За да убиеш вампир, според тези митове, трябва да го прободеш с кол в сърцето, да го обезглавиш или ако трябва да го нарежеш на парчета. Славянските и румънски митове са в основата на повечето истории и виждания за вампирите.
Легендите за вампири имат голяма роля във фолклора на много региони по света още от времето на древните Шумери и ще продължат да присъстват в културата ни чрез медии като филми, книги и видео игри.
