Когато ме погледна за първи път,
забравих дъх да си поема.
Мигът е запечатан в сърцето ми сурово, в таен кът.
Заклех се никога да не те забравя.
Допирът на кожата ти мека
погали и целуна дълбоката ми рана.
И исках повече и повече от теб да вземам и да притежавам.
А колкото по-малко получавах,
по-силен и уверен ставах.
Дори да исках, не можех да се спра
и падах, падах, падах силно, трескаво към теб.
Във любовта.
Затова стоя сега пред теб, момиче,
след всичко, което мина през сърцата, пред очите ни.
Не е възможно вече да разделим съдбите си.
Докато дишам,ще гледам във очите ти,
ще те притискам силно до гърдите си,
ще се кълна и ще повтарям:
Не можех да спра, дори да исках.
И падам, падам, падам силно, трескаво към теб.
Във любовта.
Когато те открих, и себе си намерих.
И този ден не ще забравя никога.
Ще ти дам днес своето име
и всичко ще е ново и различно, идва друго време.Историята свършва, приказката продължава.
Защото имаме живота си, надявам се,
защото имаме и себе си, и любовта си.
Не можех да спра, дори да исках.
И падам, падам, падам силно, трескаво към теб.
Затова стоя сега пред теб, момиче,
след всичко, което мина през сърцата, пред очите ни.
Не е възможно вече да разделим съдбите си.
Докато дишам, ще гледам във очите ти,
ще те притискам силно до гърдите си,
ще се кълна и ще повтарям:
Не можех да спра, дори да исках.И падам, падам, падам силно, трескаво към теб.
Във любовта.
Сърцето ми препуска, умолява те,
обещавам ти,
че тази нощ мечтите ще се сбъднат, вярвай ми.
Пусни се и падай, падай, падай във ръцете ми.
Затова стоя сега пред теб, момиче,
след всичко, което мина през сърцата, пред очите ни,
Не е възможно вече да разделим съдбите си.
Кълна се:
Падам, падам, падам силно, трескаво към теб.
Във любовта си към теб…
Твърде далеч Завинаги - Аби Глейнс